О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

[населено място], 12.01.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 23 декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2464 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №323/08.10.2025 г. по в. ч.т. д. №512/2025 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 553/18-07-2025 г. по т. д. №177/25 на ОС-С. З. с което е било оставено без уважение възражението на „А. П. К. ЕООД за местна неподсъдност на делото на Старозагорския окръжен съд.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.

Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.

От страна на ответника по ЧКЖ „М. А. ЕООД е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за липса на основание за допускане на касационен контрол .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания пред ВКС акт, с който се потвърждава определение на ОС-С. З. с което е било оставено без уважение възражението на „А. П. К. ЕООД за местна неподсъдност на делото на Старозагорския окръжен съд, въззивният съд е изложил следните свои съображения:

От страна на „М. А. ЕООД– С. З. е бил предявен иск срещу „А. П. К. ЕООД. Исковата молба е заведена в съда на 20.05.2025 година. Към датата на завеждане на исковата молба в съда, видно от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество „А. П. К. ЕООД, ЕИК[ЕИК], то е имало седалище и адрес на управление в [населено място] . При предявяването на иска е спазено изискването на чл. 105 от ГПК, според което общата местна подсъдност е пред съда, в района на който е седалището на ответника.

След подаването на исковата молба - на 17.06.2025 година е било извършено с вписване под № 20250617165520 въз основа на заявление от 11.06.2025 година с вх. № 20250611120037 в ТРРЮЛНЦ по партидата на „А. П. К. ЕООД и е вписана промяна в седалището и адреса на управление на дружеството. Промяната е на адрес в [населено място].

Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 120 от ГПК, съгласно която настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Счел е, че първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора на Окръжен съд – С. З. и искането за прекратяването му и изпращането му на Софийски градски съд, в района на който е новото му седалище. За съда, обстоятелството, че препис от исковата молба е връчен на ответника едва след вписване в ТРРЮЛНЦ на новото седалище в [населено място] не променя извода за неоснователност на възражението за местна неподсъдност. Препис от исковата молба действително е бил връчен на ответника на 25.06.2025 година, към който момент седалището му вече е било в [населено място]. Съставът на ПАС е изложил, че определящо за местната подсъдност на иска е седалището към датата на завеждане на исковата молба, а не към датата на връчване на препис от нея на ответника, съгласно посочената по-горе разпоредба на чл. 120 от ГПК. Отделно от изложеното, съдът се е позовал и на това, че в случая ответникът е узнал за заведеното срещу него дело още преди подаване на заявлението за промяна на седалището му на 11.06.2025 година. Още на 03.06.2025 година той е депозирал частна жалба срещу определение № 378/21.05.2025 година, постановено по т. дело № 177/2025 година, с което е допуснато обезпечение на предявения срещу него иск от „М. А. ЕООД. На 10.06.2025 година му е връчено и съобщението за налагане на обезпечителната мярка от ЧСИ, видно от доказателствата по в. ч.т. дело № 356/2025 година по описа на АС – Пловдив. Тези доказателства, според приетото от съда, сочат, че ответникът е знаел за заведеното срещу него дело пред ОС – С. З. преди подаването в ТРРЮЛНЦ на заявлението за промяна на седалището му. В този смисъл са неоснователни доводите в частната жалба, че промяната на седалището е инициирана преди узнаване от ответното дружество за предявения срещу него иск.

В изложението по чл. 284 , ал. 3, т. 1 ГПК подалата ЧКЖ страна сочи като обуславящ изхода по настоящия спор въпро, дали при промяна на седалището и адреса на управление на ответното дружество, извършена преди връчването на препис от ИМ на същото, е налице основание за уважаване на възражение за местна неподсъдност, с оглед липсата на изпълнена хипотезата на чл. 120 ГПК за стабилизиране на местната подсъдност.

Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че така формулираният въпрос не се явява обуславящ за изхода по конкретния спор, доколкото наред със стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 120 ГПК, съдът се е позовал и на това , че в случая ответникът е узнал за заведеното срещу него дело още преди подаване на заявлението за промяна на седалището му на 11.06.2025 година. Следователно във всички случаи се касае за поведение на дружеството-жалбоподател, което би могло да се квалифицира като такова в нарушение на чл. 3 ГПК

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №323/08.10.2025 г. по в. ч.т. д. №512/2025 на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.