ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99

Гр. София, 12.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 4292 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Б. К. срещу разпореждане № 1787 от 21.10.2025 г. по в. гр. дело № 746/2025 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на същата страна против определение № 1039 от 21.08.2025 г., постановено по посоченото дело. С последния акт е потвърдено определение № 11912 от 12.03.2025 г. по гр. д. № 56843/2024 г. на Софийския районен съд, с което исковата молба на К. е върната и производството по делото – прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че не е бил уведомен редовно за разпореждането на съда от 17.09.2025 г., с което му е указано да внесе държавна такса за обжалване по сметка на ВКС в размер на 15 лв., тъй като съобщението не му е било връчено лично, а на неговия адвокат, който обаче бил упълномощен единствено да приподпише жалбата.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Ищецът и настоящ жалбоподател Б. К. е предявил срещу Софийски градски съд и Върховния касационен съд искове за заплащане на сумата от 120 лв., представляваща причинени имуществени вреди по повод изпълнение по гр. д. № 3889/2023 г. на СГС на разпореждане № 14335/ 12.06.2924 г. по указания на ВКС, както и сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от същото непозволено увреждане. С определение № 11912 от 12.03.2025 г. по гр. д. № 56843/2024 г. Софийският районен съд прекратил производството по делото, а с определение № 1039 от 21.08.2025 г. по ч. гр. д. № 746/2025 г. Софийският окръжен съд го потвърдил. Срещу въззивното определение е постъпила частна жалба от Б. К., към която е приложено пълномощно, което включва както общо упълномощаване на адвокат С. С. да извършва всички съдопроизводствени действия по делото от името на жалбоподателя, така и изрично оправомощаване за приподписване на касационната жалба. С разпореждане от 17.09.2025 г. частната жалба е оставена без движение за представяне на доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. Съобщението е връчено редовно на адв. С. на 06.10.2025 г. и тъй като дадените указания не са били изпълнени в срок, с обжалваното разпореждане от 21.10.2025 г. частната жалба на Б. К. е върната.

Частната жалба е неоснователна. Противно на развитите от частния жалбоподател доводи, уведомяването му за разпореждането, с което частната жалба е била оставена без движение за отстраняване на констатирани от администриращия съд нередовности, е извършено редовно на упълномощения от него адвокат, който е разполагал с правото да извършва всякакви действия по делото, а това включва и правото да получава от негово име призовки и книжа. Съгласно чл. 39, ал. 1, пр. 2 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съобщения, адресирани до нея, се извършва на пълномощника. Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, поради прекомерна ангажираност или по други причини, не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице, притежаващо съответната компетентност, възможности и организация, необходими за спазване на преклузивните процесуални срокове. Разгледана по този начин, нормата на чл. 39 от ГПК установява задължение за съда, когато страната е упълномощила адвокат, както е в случая, връчването задължително да се извърши на пълномощника, а не лично на страната.

От друга страна, обжалваемият интерес на всеки от двата обективно съединени иска е под 5 000 лв. По силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С цитираната разпоредба касационното обжалване е ограничено само от един формален критерий - обжалваемият интерес. По този критерий съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по предявените искове не биха подлежали на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от исковете е под 5000 лв. Следователно, с постановяване на определението на Софийския окръжен съд производството по делото е приключило и същото не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Ето защо, като е върнал частната касационна жалба на Б. К., окръжният съд в крайна сметка е процедирал правилно.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, като обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № № 1787 от 21.10.2025 г. по в. гр. дело № 746/2025 г. на Софийския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.