О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5648

гр. София, 04.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 582/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. И. и „Д. И. ЕООД, гр. Благоевград, срещу въззивно решение № 323 от 06.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 305/2023 г. на Благоевградския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 563 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 1744/2021 г. на Благоевградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против „МСА Груп“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне 4 броя маси и 16 броя столове пред фасадата на многофамилна жилищна сграда с магазини, офиси и подземен паркинг, които са разположени върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

По делото е прието за установено, че ищците в първоинстанционното производство Д. К. И. и „Д. И. ЕООД са собственици на общо 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като притежават и самостоятелни обекти в построената в този имот сграда. Ответното дружество е наемател на самостоятелен обект в същата сграда – магазин № 4, като извършва търговска дейност /в магазина се продават кафе и напитки/. Ищецът Д. И. притежава жилищен обект, както и магазин № 2, в който се развива идентична търговска дейност. Съдът е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза не е установено твърдяното от ищците „пречене“ същите да упражняват правото си на собственост спрямо притежаваните от тях имоти. Посочено е, че доколкото се касае за преместваеми движими вещи – маси и столове, а всички свидетели сочат данни за възприятията им през различен период от време, не може да бъде установено осъществяването от ответника на едно трайно състояние на поставяне на конкретен брой маси и столове непосредствено пред фасадата на сградата. По проект първият етаж откъм фасадата на сградата е предназначен за магазини, съответно за осъществяване на търговска дейност, която предполага обективно ползване на пространството непосредствено пред всеки един търговски обект за осъществяване на дейността и ползване на конкретния обект именно по предназначението му по проект и по начина на изграждане. Единствено свидетелите, посочени от ищеца, твърдят, че при поставени от ответника маси и столове пред магазин № 4, през това място не може да се преминава. Останалите свидетели не посочват, че е налице пречка да се премине през плочника пред магазин № 4, въпреки поставените там маси и столове за клиенти. Според заключението на съдебно-техническата експертиза до всеки един от магазините и търговските обекти, намиращи се на първия етаж на сградата, има три подхода откъм уличната регулация. С оглед на това, в случая не е налице твърдяното от страна на ищците пречене да ползват като собственици в пълнота имотите си. За ползването на магазин № 2 е налице самостоятелен и отделен подход и възможност за достъп, а за жилищните обекти в сградата е налице друг отделен вход, отзад на сградата, поради което ползването на магазин № 4 по предназначението му по проект като търговска площ не пречи по никакъв начин на ищците да ползват жилищния си обект. В допълнение е посочено, че доколкото ищците като собственици на идеални части от поземления имот са дали съгласие за изграждането на сградата и в одобрения проект целият първи етаж, и в частност ползваният от ответника самостоятелен обект, е с определено предназначение – за осъществяване на търговска дейност, не е налице причинна връзка между поведението на ответника по ползването на този обект по предназначение и твърдяната пречка за упражняване правото на собственост на ищците. Посочено е, че не всяко въздействие върху чужд имот може да обоснове основателност на иска по чл.109 ЗС, а само такова, което неоснователно засяга обекта на правото на собственост, като пречките следва да са по-големи от обикновените, каквито в случая не са налице.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно правнорелевантните факти, както и върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като ги обсъди по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК; 2. Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение; Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установеният с него факт следва ли да бъде съобразен при формиране на правните изводи; 3. Длъжен ли е съдът при преценката на свидетелските показания да извърши съпоставка с останалите доказателства по делото; 4. Когато и двете страни по спора са ангажирали гласни доказателства и е налице противоречие между установеното от двете групи свидетели, как следва да се преценяват дадените от тях показания и длъжен ли е съдът ясно и конкретно да посочи какво приема за установено от фактическа страна; 5. При преценка на гласните доказателства длъжен ли е съдът да ги съпостави с признанието на неизгоден за страната факт, направено в отговора на исковата молба по основния фактически въпрос по делото, за установяване на който са изслушани свидетелските показания; 6. Допустимо ли е съдът да цени заключението на вещото лице по фактически въпрос и да съпоставя възприятията му за броя поставени маси и столове с гласните доказателства; 7. При противоречие между гласните показания на двете групи свидетели, длъжен ли е съдът ясно да посочи на коя от двете групи дава вяра, като отчете установеното от тях с приети по делото писмени и веществени доказателства; 8. Чрез какви доказателствени средства подлежи на доказване фактът, че се осъществява неоснователно въздействие върху реална част от имот в хипотеза, при която действията на ответника се изразяват в поставяне върху нея на движими вещи /маси и столове/ и настаняване на клиенти; 9. Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантния по делото факт, при предявен негаторен иск, че се осъществява неоснователно въздействие върху имот чрез поставяне върху него на движими вещи /маси и столове/ и настаняване на клиенти на обект с предназначение „магазин“; 10. За правното значение по иск с правно основание чл. 109 ЗС за защита правото на собственика на достъп и преминаване през пространството, което е реална част от имота и се намира пред обект с предназначение „магазин“, който е на партерен етаж на сграда; 11. Основателни ли са действията на ответник по негаторен иск в хипотезата, да поставя маси и столове върху реална част от имот, на които настанява клиенти на обект „магазин“, която реална част от имот се намира пред обект с предназначение „магазин“, на който магазин той е наемател, или като поставя маси и столове в реалната част от имота пред наетия магазин поддържа противоправно състояние; 12. Предназначението на обекта по архитектурен проект „магазин“ предполага ли ищците като собственици на имота да търпят неудобството клиентите на магазина да ползват реалната част от имота пред магазина като площ за настаняване или това предназначение дава право на ответника като наемател да си служи с реалната част на имота само за преминаване на него и клиентите му с цел достъп до магазина; 13. Предназначение на обекта „магазин“ по одобрен архитектурен проект задължава ли собствениците на реална част от имота да търпят ограничение, изразяващо се в невъзможност да преминават през него, поради извършваното от ответника неоснователно въздействие чрез поставяне на маси и столове, и тези действия на ответника създават ли за ищците пречки за използването на собствената им реална част от имота по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС); 14. Собственикът/наемателят на обект с предназначение „магазин“ има ли право да въздейства върху реалната част от имота пред магазина чрез поставяне на инвентар (маси и столове) за настаняване на клиенти и длъжни ли са собствениците на имота да търпят това положение. Поддържа, се че първите десет въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответната страна по жалбата „МСА Груп“ ЕООД е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК свързани въпроси, отнасящи се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, са решени в съответствие с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите, според която при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, да обсъди становищата и доводите на страните, да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК. Както е прието в посочените от касаторите решения на ВКС, съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон. Съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка.

В случая въззивната инстанция е съобразила тези правни разрешения. Обсъдени са в съвкупност релевантните за спора доказателства, включително свидетелските показания, като съдът се е позовал на тези, които са подкрепени и от останалите събрани по делото доказателства. С това съдът е изпълнил процесуалните си задължения във връзка с преценката на достоверността на гласните доказателства (чл. 172 ГПК), като в допълнение следва да се отбележи, че визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично излагане на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната в производството може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск. Доводите на касаторите за необоснованост и неправилност на формираните изводи не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК.

По отношение на посочения по-горе втори въпрос (същият е поставен във връзка със заявеното в представения от пълномощника на ответника отговор на исковата молба, че буди недоумение как разположените като заграждения бар маси, непосредствено до входа на търговските обекти на сградата, собственост на първия от ищците не пречат на собствениците на самостоятелни обекти да се движат свободно в пространството около сградата, а неговите три малки маси, разположени непосредствено пред входа на магазина, представляват пречка за свободното движение около сградата) в допълнение следва да се отбележи, че той няма обуславящо изхода на спора значение с оглед приетото от съда, че в различни периоди от време масите пред магазина са били различен брой /от 2 до 4/, но това не създава пречки по-големи от обикновените за упражняването на правото на собственост от ищците.

Следващата група поставени въпроси са формулирани според защитната теза на жалбоподателите и не кореспондират на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка по делото, респ. на изложените от него съображения за отхвърляне на предявените искове, посочени по-горе, поради което не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение, тъй като представляват неотносими към настоящото производство по селектиране на касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че в случая въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС – т. 3 от ТР от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК, с която е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е налице неоснователно действие на ответника, което му създава пречки по-големи от обикновените да упражнява своето право на собственост.

Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват и доводи във връзка с визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на поставените въпроси не съществуват.

Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК не се релевират от касаторите и същите не са налице.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответната страна по касация направените от нея в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 323 от 06.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

О с ъ ж д а Д. К. И. и „Д. И. ЕООД, гр. Благоевград, да заплатят на „МСА Груп“ ЕООД сумата 1750 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: