Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. А., с искане да бъде изменено решение № 227 от 25 октомври 2016 г., постановено по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че с решението си съдът неправилно е определил размера на поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, като е присъдил същите под минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответницата И. Й. Р. от [населено място], представлявана от адв. С. А., изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането за допълване на решението в частта за разноските.

Искането е постъпило в срока по чл. 248 ГПК и е основателно.

С решение № 227 от 25 октомври 2016 г. по настоящото дело съдът остави в сила решение № 233 от 26 юни 2015 г., постановено по в. гр. д. № 275/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 368 от 16 януари 2015 г., постановено по гр. д. № 553/2014 г. по описа на районния съд в гр. Радомир, в частта му за отхвърляне исковете на Р. против молителя за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 29 ноември 2011 г. за сумата над 8653, 88 лева до предявения размер от 19500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, и за сумата над 2283, 45 лева до предявения размер от 5145, 35 лева, представляваща лихва за забава за периода 29 ноември 2011 г. – 27 юни 2014 г. С решението Р. е осъдена да заплати на [фирма] и сумата от 855, 38 лева разноски за производството пред ВКС.

К. съд приема, че в решението, чието допълване се иска от молителя, съдът не е присъдил разноските, сторени от ответната по касационната жалба страна [фирма] в пълния дължим размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен материален интерес дължимото адвокатско възнаграждение се определя в зависимост от защитавания материален интерес, а когато той надвишава сума от 10000 лева, дължимото възнаграждение е в размер на 3% за горницата над посочената сума плюс 830 лева. Съдът съобразява, че в настоящия случай, отхвърлената част от иска е за общата сума от 13708 лева, която изразява интереса на ответната страна за проведената от нея по делото процесуална защита и съдействие. При тези обстоятелства, дължимото на молителя възнаграждение следва да се определи в размер на сумата от 941, 24 лева, или дължими освен присъдените вече 855, 38 лева са 85, 86 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 227 от 25 октомври 2016 г., постановено по гр. д. № 1405/2016 г. по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС, както следва:

ОСЪЖДА И. Й. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], ет., ап., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], още 85, 86 лева разноски за производството пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: