Производството е по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№3034/27.5.2016 г., подадена от адв. М. П. – процесуален представителна ищците И. Д. Я. и Е. Д. Я., против въззивно решение №123/11.4.2016 г. по гр. д.№615/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г. к., в частта, с която е потвърдено решение на районния съд по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл. 224 КТ.

С решение №172/12.3.2015 г. по гр. д.№6914/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд, VI нак. състав, са отхвърлени предявените от Е. Д. Я. и И. Д. Я., в качеството им на наследници на Д. Я. Г. от [населено място], област П. против [фирма]/ в ликвидация/ - [населено място], искове с правно основание чл. 224 КТ, за сумата 7266 лева и мораторна лихва в размер на 2000 лева.

Въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл. 354 ал1 т. 1 от КТ признава за трудов стаж времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случай когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнението, до възстановяването му на работа. Прието е също така, че съгл. чл. 155 КТ платения годишен отпуск, който се предоставя на работника или служителя заради участието му в трудовия процес е за да може да си почине и да може да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. Годишния отпуск е субективно право на всички работници и служители по трудово правоотношение и произтича от съществуващото трудово правоотношение и необходимостта за възстановяване. От представените по делото доказателства за периода 14.5.1998 г. до 04.9.2009 г. трудовото правоотношение между наследодателя на ищците и [фирма] [населено място]./в ликвидация/ не е съществувало, тъй като Д. Я. Г. не е участвал в работния процес през посочения период. Прието е и, че чл. 354 от КТ съдържа изключение от правилото, че трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение /чл. 351 КТ/, а именно че за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно-от датата на уволнението, до възстановяването му на работа. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че изключението се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работата по трудово правоотношение. Въз основа на това е прието, че правото на платен годишен отпуск е последица от работата по трудово правоотношение и е в зависимост от характера и тежестта на работата /чл. 156 КТ/. За исковия период, през който не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск, като в този смисъл е налице позоваване на решение №844/02.05.2006г. по гр. д.№2587/2003г. на ВКС, III г. о. и решение №564/02.07.2010г. по гр. д.№1541/2009г. на ВКС Ivг. о./

Поради това окръжният съд е стигнал до краен извод, че предявените искове по чл. 224 КТ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.Недопустимо ли е решение, при което съдът се е произнесъл по иск, въпреки, че е бил десезиран, поради отказ, оттегляне или уточнение, което по своята същност е отказ от иска? и 2. Има ли правомощия въззивният съд да обезсили такова решение в обжалваната му част, въпреки че не е бил изрично сезиран с искане за обезсилване?

Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като се сочат решения на окръжни съдилища. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответникът по касация М. П.“ ЕАД/ в ликвидация/ - [населено място], не заявява становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените въпроси са неотносими към изводите на въззивната инстанция, както и към данните по делото. Касационните жалбоподатели, които са й въззивни жалбоподатели, не са навели във въззивната жалба оплаквания, относими към поставените в изложението въпроси. Освен това данните по делото сочат, че са налице твърдяните процесуални действия от страна на ищците и техния наследодател в първата инстанция. Те обаче не съответстват на твърдяното в касационната жалба постановяване на въззивния съдебен акт в нарушение на чл. 269 ГПК. Дори и да налице такова нарушение то не води до недопустимост на съдебния акт, а до неговата неправилност.

От друга страна, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради липса на правен интерес в частта за мораторната лихва, тъй като решението на окръжния съд в частта по главния иск/отхвърлен/ не е обжалвано и e влязло в законна сила.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение решение №123/11.4.2016 г. по гр. д.№615/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г. к.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: