№ 52

С., 24.01. 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА

Д. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова т. д. № 60088 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба вх. № 2101/28.03.2016 г. от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. И. от АК-С., против въззивно решение № 18 от 12.02.2016 г., постановено по в. гр. д. № 630/2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 33 от 06.10.2015 г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр. д. № 94/2015 г., са отхвърлени предявените от [фирма] искове срещу В. Д. О. от [населено място], за заплащане на сумата от 60 000 лв., на основание чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди на дружеството чрез неправомерно разпореждане с парични средства в този размер, от които 10 000 лв. на [фирма]; 25 000 лв. на М. Н. К. от 22.04.2010 год. с РКО №1; 5 000 лв. на М. Н. К. с РКО №2/22.04.2010 год.; 10 000 лв. на М. Н. К. с РКО №3/20.04.2010 год.; 10 000 лв. на М. Н. К. с РКО 4/20.04.2010 год., ведно със законната лихва от 18 373, 80 лв., считано от датата за забава на всяко плащане до завеждане на иска, ведно с деловодните разноски. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е...