Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С частна жалба вх. № 14093/10.10.2016 год. М. К. П., представляван от адв. С. Х. и адв. В. Н., обжалва и иска да се отмени протоколното определение № 3414 от 10.10.2016 год. по в. гр. д. № 1482/2016 год. на Апелативен съд – София. С него е върната като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя насрещна въззивна жалба срещу решение № 5783 от 05.08.2015 год. по гр. д. № 24/2012 год. на Софийски градски съд и въззивното производство частично е прекратено.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, по съображения относно допустимостта на подадената насрещна въззивна жалба, с оглед предмета на въззивно обжалване.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна – И. П. Б., представлявана от адв. Д. Г.. С него същата възразява срещу доводите на частния жалбоподател относно неправилността на обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С обжалваното определение е прието, че насрещната въззивна жалба на М. К. П. е процесуално недопустима, тъй като с нея е обжалвано първоинстанционното решение по отхвърления главен иск за собственост, предявен от М. К. П. против И. П. Б.. В тази част на решението не е подадена въззивна жалба от насрещната страна в срока по чл. 259 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на страните, приема следното:

С решение № 5783 от 05.08.2015 год. по гр. д. № 24/2012 год. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от М. К. П. против И. П. Б. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], на основание реституция по реда на ЗВСВОНИ и наследствено правоприемство, и с оглед този изход по главния иск, е уважен предявеният в условията на евентуалност иск за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност. Решението по уважения евентуален иск е обжалвано от ответницата с въззивна жалба вх. № 115318/28.09.2015 год., като в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК насрещната страна /ищец/ е подала насрещна въззивна жалба, с която се обжалва постановеното решение по отхвърления главен иск с искане същият да бъде уважен, а решението по евентуалния такъв се отмени.

Предвидената в чл. 263, ал. 2 ГПК процесуална възможност необжалвалата страна да подаде насрещна жалба в определения срок има за цел да се обезпечи правото й с оглед процесуалното поведение на другата обжалваща страна да обжалва решението, макар и в обусловеност на насрещната й жалба от разглеждането на въззивната жалба на другата страна. Тази възможност обаче е в зависимост от изхода на първоинстанционното производство и при предявяването в настоящия случай на обективно съединените главен и евентуален иск, последният е разгледан при сбъдване на условието за това - отхвърлянето на главния такъв. Уважаването на последния може да бъде постигнато единствено чрез уважаване на подадена срещу него въззивна жалба, за която интересът принадлежи на ищеца, като такава въззивна жалба не е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Ответницата е подала въззивна жалба срещу решението по евентуалния иск, в тази част иска неговата отмяна, тъй като същата няма интерес да обжалва решението по главния иск. Поради това въвеждането на предмета по главния иск за разглеждане във въззивното производство не е допустимо да се постигне с подаване на насрещната въззивна жалба от ищецът, който няма интерес от обжалване на предявения от него и уважен евентуален иск. Въззивното производство е образувано по подадената от ответницата въззивна жалба само в тази му част, поради което и като е приел за недопустимо производството по подадената от ищеца насрещна въззивна жалба апелативният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.

По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 3414 от 10.10.2016 год. по в. гр. д. № 1482/2016 год. на Апелативен съд – София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: