О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6020

гр. София, 20.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 1373/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 802 от 12.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12351/2022 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20070130 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 4062/2020 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Н. Х. С. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправни действия и бездействия на ответницата.

Въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 13.01.2017 г. е образувано досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 1 НПК срещу ищеца в настоящото производство Т. Д. П. за това, че на 05.04.2016 г. се заканил на длъжностно лице В. Г., съдия-докладчик по гр. д. № 5459/2016 г., с убийство по повод на изпълнение на службата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В т. 6 от акта е разпоредено същият да се призове, като в случай на неустановяването му да бъде обявен за издирване. На 13.09.2017 г. във връзка с образуваното досъдебно производство е проведен разпит на Т. П. от Надежда С., в качеството й на разследващ полицай при 06 РУ – СДВР. В показанията си той е посочил, че от 05.08.2017 г. пребивава постоянно в България и работи на трудов договор в таксиметрова компания „ОК Супертранс“ ЕООД, като може да бъде открит на предоставения от него телефонен номер. От представените справки по делото е установено, че на 02.11.2017 г. Т. П. неуспешно е търсен на установения му адрес, като на 19.09.2017 г. е напуснал територията на Р. България през ГКПП „Калотина“. Ответницата е провела телефонен разговор с него на 10.11.2017 г., в рамките на който той е заявил, че се намира в Англия и ще се върне в страната в края на м. февруари или началото на м. март 2018 г. С постановление от 12.01.2018 г. наблюдаващият прокурор е разпоредил Т. П. да бъде обявен за общодържавно издирване. Разследващият полицай е стигнал до извод за необходимостта от принудителното му призоваване, като с постановление от 26.01.2018 г. Н. С. е постановила неговото принудително довеждане, като е посочено, че ако лицето не бъде намерено, следва да бъде обявено за общодържавно издирване. От докладна записка от 29.01.2018 г. е установено, че Т. П. не е открит на посочения адрес и е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 029/2018 г. на СДВР. На 26.02.2018 г. същият е задържан при прибирането си в страната на ГКПП „Калотина“, от където бил преведен в 06 РУ – СДВР за извършване на следствени действия. На 13.03.2018 г. в Софийската районна прокуратура е постъпила жалба от Т. П. срещу постановлението за принудителното му довеждане и обявяването му за общодържавно издирване, като с постановление от 26.03.2018 г. прокурорът е потвърдил посоченото постановление.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на ответницата Н. С., тъй като обявяването на ищеца за общодържавно издирване е постановено от наблюдаващия досъдебното производство прокурор, като ответната страна единствено е изпълнявала негови писмени указания, които съгласно чл. 197 НПК са задължителни за нея и не подлежат на възражение. Постановеното от Н. С. обявяване за общодържавно издирване и принудително довеждане е потвърдено още веднъж от разпоредилия го прокурор по повод подадена от ищеца жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ЗМВР за причинени от държавни служители на МВР вреди на граждани по непредпазливост те не носят имуществена отговорност, а в случая ищецът не е доказал наличието на умисъл на ответницата за неговото увреждане, поради което вината като предпоставка за ангажиране на отговорността на ответницата също не е установена. По делото не е установено и настъпването на вреди, тъй като осъществената от ищеца защита на негови права (предприети действия по обжалване на постановлението и подаване на жалба за дискриминация) не може да бъде прието като доказателство за причинени неимуществени вреди. Предприемането на процесуални действия по търсене на отговорност за накърнени от дадено лице права не може да бъде възприето като израз на вътрешно страдание, което по убедителен и несъмнен начин да доказва емоционалната болка на увредения.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но конкретен въпрос не е формулиран. Поддържа се наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата Н. Х. С. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос е задължение на касатора и същият определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Изложението не съдържа формулиран от страната материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведените доводи представляват оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, в което ВКС не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно. В трайната си практика ВКС е определил съдържанието на това понятие като квалифицирана форма на неправилност /обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост/, различна от неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда от съдържанието на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. Същото ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /материален или процесуален/, т. е. когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, както и когато съдебният акт е явно необоснован.

В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на адв. З. Н. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 802 от 12.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12351/2022 г. по описа на Софийския градски съд.

О с ъ ж д а Т. Д. П. да заплати на адв. З. Н. от САК сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ адвокатско възнаграждение.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: