№16 София, 19.01.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 244 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от [фирма], ЕИК[ЕИК] за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение от 19.12.2016 г. по гр. д. № 8736/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г състав, с което [фирма] е осъдено да заплати обезщетение по чл. 200 КТ и мораторна лихва за периода 19.11.2014 г. – 14.01.2015 г. както следва: на Р. Х. К. – 150 000 лв. и 1905.70 лв. лихва; на Е. Х. К. – 150 000 лв. и 1905.70 лв. лихва; на на З. Р. Е. – 100 000 лв. и 1558.08 лв. лихва и на Х. А. Е. – 100 000 лв. и 1558.08 лв. лихва.

Удостоверено е подаване на касационна жалба против въззивното решение и е поискано дължимото обезпечение да се определи по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК като се отчете, че исковете са обезпечени чрез налагане възбрана върху офис на дружеството и запор на банкова сметка в размер на 122 008.85 лв.

За да бъде допуснато спиране на изпълнението, молителят следва да представи доказателства за внесено обезпечение пред съд, което по решения за парични вземания е в размер на присъдената сума или чрез учредяване на ипотека съгласно чл. 180, ал. 2 ЗЗД. Допуснатото обезпечение на иска по реда на чл. 309 и сл. ГПК не съставлява обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 ГПК. В случая следва...