О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 463

София, 21.06.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2228 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, [населено място] срещу решение № 325 от 28.06.2022г. по в. т.д.№ 267/2022г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението по т. д.№ 194/2020г. на ОСС П. за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, за признаване съществуването на вземане на електроразпределителното дружество към [община] за сума в общ размер на 36 514.64лв. (главница по две фактури и обезщетение за забавено плащане) - допълнително начислена цена за преизчислени неизмерени и незаплатени количества ел. енергия за периода 30.05.2019г.-26.11.2019г. на обект стадион с измервателна точка номер (ИТН) 4403707, находящ се в [населено място], [община], установени при проверка с Констативни протоколи от 26.11.2019г.

В касационната жалба се оспорва правилността на извода на въззивната инстанция, че [община] не е легитимиран ответник по спора, а такъв е кметство В.. Изложени са съображения, основани на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК, чл. 2, ал. 2 ЗМСМА, чл. 14 ЗМСМА Възразява се, че [община] е собственик на имота и тя следва са бъде отговорна за заплащането на процесното задължение, тъй като отговорността е за нерегламентирано присъединяване - директно чрез кабел към мрежата и има за цел преодоляване на неоснователното обогатяване на консуматора за неотчетено количество ел. енергия. Искането е за отмяна на решението и уважаването на исковете със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка, въведена чрез цитиране на съдържанието на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1/Допустимо ли е ползвател на мрежата и клиент на енергия по смисъла на ЗЕ да бъде кметство, което не притежава правосубектност съгласно разпоредбите на ЗМСМА?

2/Кметството попада ли в обхвата на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК, която придава процесуална правоспособност на държавните учреждения да участват в граждански дела и следва ли посочената разпоредба да се тълкува разширително спрямо кметствата като на същите не е признато качеството на юридически лица „спрямо закона“?

Същевременно се посочва, че в редица свои актове ВКС е приел, че кметството не притежава статут на ЮЛ и не може да бъде субект на процесуално правоотношение. Посочени са решението по т. д.№ 2400/2014г. на 1 т. о и определенията по т. д.№ 1969/2013г.; по ч. гр. д.№ 400/2011г.; по ч. гр. д.№ 259/2011г. и по ч. гр. д.№ 342/2011г.

В писмен отговор [община] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За де се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба, предявена срещу [община], ищецът „Електроразпределение ЮГ“ се е позовал на извършена проверка от негови служители на обект с измервателна точка номер (ИТН) 4403707, находящ се в [населено място], [община] - стадион с Констативни протоколи от 26.11.2019г., съгласно които, към обекта са присъединени два кабела без да е монтиран електромер, т. е. обектът се захранва без консумираната ел. енергия да се отчита от електромер и съответно не се заплаща.

Спорът по делото е концентриран върху това е отговорен за плащането на цената по корекционните фактури за преизчислени количества неотчетена ел. енергия при безспорния по делото факт за отсъствие на електромер на обекта, при който кабелите са свързани директно към електроразпределителната мрежа на селото, а електрическата енергия, отклонявана с тях, не е отчитана и начислявана, защото не е измервана - дали общината или кметство В., в каквото насока са оспорванията на претенцията от ответника в отговора и допълнителния отговор на исковата молба.

По делото е установено, че договорът за присъединяване на обекта (водна помпа на стадион) в [населено място] е сключен между електроразпределителното дружество (тогава „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, [населено място]) и кметство В., представлявано от кмета. В договора е посочено, че кметство В. с ЕИК 0003517360016 има клиентски номер (т. е. номер идентифициращ клиента) [ЕГН]. Вещото лице е установило, че ИТН 4403707, където е констатирано нарушението (т. е. уникалният номер, който идентифицира обекта), принадлежи към клиентския номер на кметство В. - именно [ЕГН]. По делото няма спор, че ищецът (очевидно поради грешка) в своите уведомителни писма, справки за коригиране на сметки и фактури е записал, че измервателната точка номер ИТН 4403707 е от състава на клиентски номер [ЕГН], чийто титуляр е [община]. По делото е безспорно и са представени доказателства, че кметството В. е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на [община] за 2019г. и 2020г.

По делото е безспорен и фактът, че кметство В. е ползвател на обекта, който е вписан активите му, а стадионът е публична общинска собственост на [община].

За да потвърди извода, че ответникът [община] не дължи сумите по двете процесни фактури, респ. по издадената заповед по чл. 410 от ГПК, въззивната инстанция е изложила съображения на първо място за нарушена процедурата по издаване на констативните актове по чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като проверката не е извършена в присъствието на представител на общината и липсва негов подпис.

На второ място е счетено, че извършените последващи действия от ищцовото дружество по издаване на фактурите и справките към тях, кредитните известия и уведомленията, първоначално насочени към кметство В., а впоследствие към [община], не са съобразени с процедурата по ПИКЕЕ, която е регламентирана с императивни норми, според които фактурите при преизчисляване на електроенергията се издават на ползвателя на мрежата, а [община] няма качеството на ползвател по смисъла на разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕ.

Сам по себе си фактът, че стадионът в [населено място] е публична общинска собственост на [община] е приет за недостатъчен за обосноваване на извод, че исковите суми се дължат от общината като е акцентирано на безспорния факт, че тази публична общинска собственост, видно от описа на активите на кметството [населено място], е в активите на това кметство. Мотивирано е, че съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от Закона за общинската собственост, управлението на този имот се осъществява от кмета на кметството по местонахождението му, доколкото става дума за имот по чл. 3, ал. 2 , т. 2 от ЗОС, а именно такъв, предназначен за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация. Обсъдено е, че за присъединяването на този имот към електроразпределителната мрежа има сключен договор от кметство В., а не от [община]. Изведено е, че страните по този договор за обвързани от него и това дава основание да се приеме, че ползвател по смисъла на чл. 56 от ПИКЕЕ е именно кметството. Обоснован е извода, че макар да не е самостоятелно юридическо лице, а съставна административно-териториална единица в общината съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗМСМА, кметството е второстепенен разпоредител с бюджетни средства по смисъла на чл. 11 ал. 10 от Закона за публичните финанси, притежава самостоятелна процесуална легитимация за участие в граждански дела относно изпълнението на сключени от него договори, съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ГПК, която се прилага не само за държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджетни кредити, но и за разпоредителите с бюджет от по - ниска степен по бюджетите на общините, когато става дума за упражняване на собствената им компетентност.

Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:

Съществено съображение за това е обстоятелството, че двата въпроса, които касаторът поставя, засягат само един от аргументите на въззивната инстанция при формиране на извода й, че конституирания ответник не е материалноправно легитимираният по отношение на задължението за заплащане на процесните преизчислени количества неотчетена ел. енергия. Въведените като обща предпоставка основания (въпроси) касаят само едно от съображенията на втората инстанция - възможността ел. разпределителното дружество да реализира отговорността на ползвателя на обекта, в който енергията не е отчитана и заплатена. Въпрос, относим към първото съображение на апелативния съд за неоснователност на иска - нарушена процедура по издаване на констативните актове по чл. 49 от ПИКЕЕ поради неизвършване на проверката в присъствието на представител на общината и отсъствие на негов подпис под Констативния протокол, не е поставен. Следователно въпросите в изложението не изчерпват значимите за изхода на спора разрешени правни проблеми, тъй като дали кметството може да има статута по чл. 27, ал. 2 ГПК не е единствено обуславящият.

Следващ аргумент за неоснователността на искането за допускане на факултативния касационен контрол е обстоятелството, че в решение № 12 от 05.02.2017г. по т. д. 60051/2016 година на ІІ г. о. на ВКС, на което въззивната инстанция се е позовала, е даден положителен отговор на въпроса дали районите, като съставни административно-териториални единици в общините и второстепенни разпоредители с общински бюджетни средства, притежават самостоятелна процесуална легитимация за участие в гражданския процес по дела относно изпълнението на договори, сключени въз основа на проведени от тези структури обществени поръчки като са изложени следните съображения: Съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК процесуално правоспособни са не само субектите, които са правоспособни по материалното право (чл. 27, ал. 1 ГПК), но и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджетни кредити. Предвид общите принципи, на които почива регламентацията по съставяне, приемане и изпълнение на бюджетите (както държавен, така и общински - израз на което е и влезлият в сила, считано от 01.01.2014 г., Закон за публичните финанси) разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК съставлява основание да се признае процесуална правоспособност не само на държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджетни кредити, но и на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджетите на общините, когато те са определени за такива при спазване на действащия към съответния момент ред за това и относно делата, касаещи упражнявана от тези разпоредители собствена компетентност. В частност, когато район, като съставна административно-териториална единица в рамките на община, се явява второстепенен разпоредител с общински бюджетни средства, той притежава самостоятелна процесуална легитимация за участие в гражданския процес по делата относно изпълнението на договори, сключени въз основа на проведени от такава структура обществени поръчки.

Даденото от ВКС разрешение уместно, коректно и относимо е приложено от въззивната инстанция към хипотеза като настоящата - по отношение на отговорността на общината за заплащане на преизчислени по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ количества ел. енергия, по отношение на обект, с ползвател на мрежата по смисъла на пар. 1 т. 4 от ДР на ПИКЕЕ и пар. 1, т. 41а ДР на ЗЕ кметство посредством сключен от него договор за присъединяване към ел. разпределителната мрежа, което кметство има статут на разпоредител с общински бюджетни средства от втора степен с Решение на Общинския съвет, при отсъствие на спор, че е получило този статут при спазване на действащия за това ред. Следва да се имат предвид и специалните разпоредби на ПИКЕЕ, регламентиращи отговорността на ползвателя на мрежата при наличието на основанията за преизчисляване на количества ел. енергия вследствие на констатации по чл. 50-55 ПИКЕЕ (несъответствия, грешки при измерване, неправомерно присъединяване, техническа неизправност, повреда, неточна работа, неправилно отчитане и др.) - съгласно чл. 56 ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума. Именно на тази специфична нормативна уредба въззивната инстанция при разрешаването на спора относно пасивната легитимация е отдала значимост при безспорния по делото факт, че обектът на потребление е с титуляр кметството.

Следователно некоректно се явява зададен вторият въпрос, в който е заложена теза за „разширително“ и в разрез с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК дадено от въззивната инстанция тълкуване на понятието „учреждение“.

Възможността държавният орган, който има собствена компетентност, различна от висшестоящия, да е процесуално легитимиран за отговаря по иск (за вреди по ЗОДОВ), ако е разпоредител с бюджетни кредити, е призната и в решението по гр. д.№ 1571/2009г. на ІV г. о. на ВКС - практика споделяна и цитирана в последващи актове по чл. 290 ГПК.

Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е отсъствието на въведената от касатора допълнителна предпоставка към поставените въпроси - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието приложно поле не е обосновано с нито един аргумент.

По отношение на практиката на ВКС, която касаторът само изброява, без да релевира като допълнителна предпоставка към въпросите, следва да се посочи, че с решението по т. д.№ 2400/2014г. на І т. о. е оставена без уважение молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение, с което искът на молителя срещу община е бил отхвърлен по съображения, че договорът за изработка, на който е основана претенцията за заплащане на незаплатена част от възнаграждението на изпълнителя е сключен от името на кмета на кметство като възложител, който няма правомощия да подписва този конкретен договор. С определението по т. д.№ 1969/2013г. на ІІ т. о. не е допуснато касационно обжалване при прекратено производство срещу кметство за заплащане на СМР (за да не допусне касационно обжалване съставът на ВКС е посочил, че доводите за формално прилагане на разпоредбата на чл. 46 ЗМСМА и за незаконосъобразност на извода за отсъствие на процесуална правосубектност на кметството са относими към правилността на въззивното решение, а според указанията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тя не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК). В определението по ч. гр. д.№ 400/2011г. на ІV г. о., не е допуснато частно касационно обжалване при прекратено производство по молба на кметство по чл. 524 ГПК. С определението по ч. гр. д.№ 259/2011г. на ІІІ г. о. на ВКС не е допуснато обжалване при прекратено производство по искане на кметство по чл. 523, ал. 2 ГПК. С определението по ч. гр. д.№ 342/2011г. на ІV г. о. на ВКС при допуснато частно касационно обжалване е потвърдено определение за прекратяване на производството по делото, по което кметство [населено място], [община] с подало искане за спиране на основание чл. 524 ГПК на изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, съгласно който [община] е осъдена да предаде на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните определени недвижими имоти. Даден е отговор, че с правото да иска спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК разполага всяко трето лице, което се намира в присъдения имот и претендира права върху него, които изключват правата на взискателя, но по делото взискател е държавата, представлявана от министъра на земеделието, а длъжник е [община], а кметството няма това качество.

Видно е, че нито един от изброените от касатора съдебни актове на ВКС не формира практика по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК, на която даденото разрешение от Апелативен съд П. да противоречи.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна разноски за изготвяне на отговора от юрисконсулт, но не в претендирания от процесуалния представил размер, а в размер на 100 лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 325 от 28.06.2022г. по в. т.д.№ 267/2022г. на Апелативен съд П..

Осъжда „Електроразпределение ЮГ“ЕАД да заплати на [община] сумата 100 лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: