О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1752

гр. София, 20.06.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Атанас Кеманов

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д. № 2334 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Р. Н. П. от [населено място] срещу определение № 1033 от 17.04.2023г. постановено по ч. гр. д. № 561/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане от 08.12.2022г. постановено по гр. д. № 7268/2019г. на Софийски градски съд, с което съдът й е определил дължимия хонорар - възнаграждение за работата й като вещо лице в размер на 1 200лв. за извършен от нея писмен превод на документи по гр. д. № 7268/2019г. на Софийски градски съд, като е отхвърлил искането й за горницата до поисканите от нея 5 895лв.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Застъпено е виждане, че разпореждането, с което се определя размера на възнаграждението на вещото лице, по същество представлява произнасяне относно разноските, тъй като възнаграждението на вещото лице е част от разноските, които се възлагат на страните. Затова разпореждането следва да подлежи на инстанционен контрол, какъвто е предвиден в чл. 248 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение № 1033 от 17.04.2023г. по ч. гр. д. № 561/2023г. на...