О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1718

София, 20.06. 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:М. С.

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1152/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 2784/08.02.2023 г., подадена от инж. В. С. в качеството му на управител на „Интергруп“ ЕООД [населено място], срещу постановеното от Софийския апелативен съд определение № 172 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3547/2022 г.

С обжалваното определение състав на апелативния съд се е произнесъл по частна жалба с вх. № 7625/2022 г. на дружеството-жалбоподател срещу разпореждане № 326 от 15.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1053/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което му се дават указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева за разглеждане на подадена частна жалба. Констатирал е, че същата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което и я е оставил без разглеждане.

В жалбата си управителят на дружеството поддържа, че оспорваното определение представлява немотивиран съдебен акт, който създава конституционно нетърпимо положение и следва да бъде отменен.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК, препращайки към правилата на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273 ГПК, установява конкретни формални изисквания, на които следва да отговаря една частна жалба, за да се породи деволутивният ефект от нейното подаване. За да бъде редовна, тя трябва да съдържа означение на обжалвания акт и конкретно искане до горестоящия съд. В противен случай съдът няма как да постанови валиден и допустим съдебен акт. Освен това частната жалба следва да е придружена от документ, удостоверяващ внасянето на съответно дължимата държавна такса по сметка на компетентния да се произнесе съд. При отрицателна констатация относно редовността на постъпилия от жалбоподателя иницииращ документ, администриращият го съд е длъжен да го остави без движение и да укаже на страната за необходимостта от отстраняване на допуснатите нередовности.

Разпорежданията на съда, с които се дават указания за отстраняване на нередовности, в това число и определяне на дължимата за производството държавна такса, не попадат в обхвата на нито една от визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези. С тях не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито тяхното обжалване е изрично предвидено в закона. Защитата на жалбоподателя срещу разпореждане на внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, включително и с оплаквания за неправилно определяне на дължимия размер, следва да се реализира чрез оспорване на съдебния акт, с който се връща жалбата му поради неизпълнение на указанията - арг. от чл. 262, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 ГПК и мотивите към т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол; срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване определението за прекратяване на делото.

В случая Софийският апелативен съд е бил сезиран с частна жалба срещу разпореждане на Окръжен съд - Благоевград, който в качеството си на администриращ съд е оставил без движение постъпилата срещу негов акт частна жалба с указания за внасяне на дължимата държавна такса на основание чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, вр. чл. 19 ТДТССГПК. Разпорежданията по администриране на частни жалби не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол по вече изложените по-горе съображения, поради което и частна жалба с вх. № 7625/2022 г. на „Интергруп“ ЕООД правилно е оставена без разглеждане. Несъгласието на жалбоподателя с установения в Р. Б. правов ред за защита на правата му не обосновава нарушение на правото на ЕС, нито на Конституцията на РБ. Разпоредбите на ГПК уреждат по императивен начин допустимите процесуални средства за защита и за съда не съществува задължение да се произнася по такива искания и жалби на страните, каквито са недопустими по смисъла на закона.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 172 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3547/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: