Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Сана 2010“ ЕООД, чрез адв. П. срещу решение №246 от 23.02.2022г., постановено по в. гр. д. №2716/2021г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение №263027/11.05.2021г., постановено по гр. д. №4964/2018г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумите: 24 842.05 лева – обезщетение в размер на левова равностойност на 10 броя билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010г., сключен между „Сана 2010“ ООД и К. К. И и 2 538 лева мораторни лихви върху тази главница за периода от 04.04.2017г. до подаване на исковата молба; 17 716.86 лева – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на продавача по договора от 01.06.2010г. да предаде вещите и 1 863.99 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода 16.04.2013г.-16.04.2018г., както и предявените от касатора срещу „БР Консулт“ ЕООД, [населено място] искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумите: 11 333.94 лева –обезщетение в размер на левова равностойност на 10 броя билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010г., сключен между „Сана 2010“ ООД и К. К. И и 1 158.00 лева мораторни лихви върху тази главница за периода от 04.04.2017г. до подаване на исковата молба; 8 083.14 лева – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на продавача по договора от 01.06.2010г. да предаде вещите и 850.42 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода 16.04.2013г.-16.04.2018г.

В частта, с която е отхвърлен главният иск за предаване на описаните движими вещи, квалифициран с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Следва да се отбележи, че е допусната очевидна фактическа грешка в тази част на решението на Софийски градски съд, тъй като са изложени мотиви за неоснователността на иска, респ. е разгледан евентуално съединеният осъдителен иск за присъждане на равностойността на вещите, но няма съответен диспозитив.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове, квалифицирани по чл. 79 ЗЗД, вместо по чл. 108 ЗС, евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Евентуално се поддържа, че е очевидно неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Навеждат се доводи за неправилно приложение на правилата за погасителна давност, като се излагат доводи, че правото на собственост не се погасява по давност, че няма доказателства ответниците да са придобили процесните движими вещи по давност, нито да е изтекла погасителна давност за паричните вземания, предвид прекъсването й и спирането на давностния срок по време на висящото производство между страните за нищожност на процесния договор за продажба. Касаторът моли да се отмени решението и да бъдат уважени предявените срещу ответниците искове за заплащане равностойността на процесните движими вещи и обезщетение за лишаването от ползването им за процесния период, ведно със законната лихва и лихви за забава. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявени искове за обезщетение за вреди от неизпълнен договор по чл. 79 ЗЗД, а не по претенциите, с които е сезиран за защита на правото на собственост срещу владеещите несобственици по чл. 108 ЗС, евентуални искове за равностойността на процесните движими вещи, ако се установи, че са унищожени, както и обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползването им за процесния период. С оглед изложеното намира, че въззивното решение е недопустимо - основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението, което обосновава с неправилно прилагане правилата на погасителната давност.

Твърди също така, че съдът се е произнесъл и по обуславящи изхода на спора въпроси, като първите три въпроса са свързани с различните възможности за защита на правата на собственика на вещ, придобита по силата на договор за продажба, когато насрещната страна не е предала владението на същата и определяне на правата квалификация на исковете при наличие на два способа за защита, а другите два въпроса - с приложението на чл. 115, б.“ж“ ЗЗД и по-специално какво трябва да се разбира под „съдебен процес относно вземането“ - като поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, но сочи конкретни актове само по последните два въпроса - решение №378 от 12.07.2005г., т. д. №261/2004г., І т. о. и определение №12 от 06.01.2012г., гр. д. №956/2011г., ІІІ г. о. - основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа по отношение на всички въпроси и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да излага конкретни доводи.

Ответниците „БР Консулт“ ЕООД и „ВК Мениджмънт“ ЕООД оспорват касационната жалба в законоустановения срок. Излагат подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд намира, че предмет на делото са обективно и субективно съединени искове срещу двамата ответници - участници в гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД и съконтрахенти на ищеца по договор за продажба от 2010г., като с оглед дяловото им участие в гражданското дружество /68, 67 % и 31.33 %/ от „ВК Мениджмънт“ ЕООД се претендира сумата 24 842.05 лева главница, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и 17 716.86 лева главница, на основание чл. 82 ЗЗД, а от „БР Консулт“ ЕООД - съответно 11 333.94 лева и 8 083.14 лева. Решаващият съдебен състав приема за установено, че между ищеца и гражданско дружество „К. К. И“, в което до 18.12.2012г. участват двамата ответници, е сключен на 01.06.2010г. договор за покупко-продажба на 10 броя билбордове, индивидуализирани в приложение към договора, като с плащането на договорената цена от 6 000 лева с ДДС ищецът е станал техен собственик. Приема също така, че продавачът е поел задължението да предаде на купувача вещите, като изрично е предвидено, че от придобиване на собствеността върху съоръженията продавачът не носи отговорност за тях. След анализ на доказателствата, съдът счита, че не е установено изпълнението на задължението за предаване на продадените съоръжения, като на 08.10.2010г. продавачът е уведомил купувача, че счита договора за нищожен, а през 2011г. е предявил претенцията си по съдебен ред, като е поискал да бъде прогласена нищожността на процесния договор. С влязло в сила на 06.03.2014г решение искът за прогласяване нищожността на договора от 01.06.2010г. е отхвърлен. Апелативният състав приема, че в констативен протокол от 14.09.2015г. на нотариус Ш. е отразено, че на местата, където по договор следва да се намират продадените билбордове, същите не съществуват, освен един, за чийто собственик не може да се направи извод.

С оглед изложеното, решаващият съдебен състав стига до извод, че предявените искове, които имат основанието си в чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, са неоснователни като погасени по давност. Излага аргументи, че задължението на продавача по договора за продажба да предаде вещта няма уговорен падеж, поради което е изискуемо веднага – от 01.06.2010г., т. е. ответниците са в забава от 02.06.2010г. Тъй като не е установено продадените вещи да съществуват след 14.09.2015г., когато е констатирана липсата им, и предвид забавата на длъжниците да предадат вещите, в която хипотеза рискът от погиване остава за тях /при липсата на доказателства, че вещите биха погинали дори да са били предадени на собственика/, съдът намира, че ответниците дължат обезщетение за неизпълнение на задължението си - както обезщетение в размер на равностойността на погиналите вещи, така и за вреди от пропуснати ползи от неизпълнение на задължението за предаването им, равняващо се на наемната им цена за процесния период на неизпълнение. Приема, че и двете обезщетения са изискуеми от 02.06.2010г., като исковата молба от 13.04.2018г. е подадена след изтичане на петгодишния давностен срок, който не е спиран, нито прекъсван. Счита, че предявеният от ответниците през 2011г. иск за нищожност на продажбената сделка не е иск относно вземането на купувача за получаване на вещите, поради което с него не е спрян давностният срок на основание чл. 115 б. “ж“ ЗЗД, а дори да се приеме, че е такъв иск, давността не се счита прекъсната с предявяването му, тъй като е отхвърлен

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

В конкретния случай ищецът твърди, че по силата на сключен с ответниците - съдружници в гражданско дружество договор за покупко-продажба от 01.06.2010г. е придобил собствеността върху описаните движими вещи - билбордове, с локации съгласно приложение към договора, като въпреки плащането на цената и придобиването на собствеността не му е предадено владението върху тях. Твърди, че въпреки отправените покани ответниците не са изпълнили задълженията си по договора, а го уведомили, че считат сделката за нищожна, отказали предаването и с различни свои действия осуетили възможността му да ползва собствените си билбордове. Заявява, че за него като собственик на билбордовете е налице правен интерес да предяви срещу ответниците иск с правно основание чл. 108 ЗС да му бъде предадено владението на собствените му движими вещи, придобити на основание договор за продажба от 01.06.2010г. или да бъдат осъдени /съответно на участието им в гражданското дружество/ да заплатят равностойността им, ако се установи, че са унищожени или не са във вида, в който са били към 01.06.2010г. Претендира и обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД за периода 16.04.2013г.-16.04.2018г., през който е бил лишен от ползването на собствените рекламни съоръжения и възможността да ги отдава под наем, както и обезщетение за забава за посочения период и законната лихва върху главниците до окончателното им плащане.

Предметът на спора и правната квалификация на предявените искове се определя от съда с оглед твърденията в исковата молба за претендираното или отричано от ищеца субективно право, вида и обема на търсената защита. Няма спор в теорията и съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, че когато съдът се произнесе по предмет, за който не е сезиран, т. е. въз основа на обстоятелства, които не са наведени от ищеца и когато дава защита, която не е търсена /свръх петитум/, постановеното съдебно решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. При противоречиви и взаимоизключващи се твърдения исковата молба следва да се остави без движение за уточняване на исковите претенции по основание.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 440.28 лева.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №246 от 23.02.2022г., постановено по в. гр. д. №2716/2021г. на Апелативен съд - София.

УКАЗВА на касационния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1 440.28 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.