Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца И. Б. срещу определение на Софийски апелативен съд за потвърждаване на решение на Софийски градски съд в частта с характер на определение, с която е прекратено поради недопустимост производството по част от предявените от ищеца срещу „Смарт трейдинг“ ООД искове по чл. 74 ТЗ.

Ответникът оспорва жалбата.

Производството е спряно на основание чл. 292 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК до приключване на тълк. д. № 1/2020 на ВКС-ОСТК.

Решението по посоченото тълкувателно дело е постановено на 31.05.2023 г., поради което производството следва да бъде възобновено. Установява се също, че постановеното въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ е отменено решението на ОС за изключване на ищеца като съдружник, е влязло в сила като необжалвано.

За да потвърди решението в обжалваната част за частично прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че предвид незабавното действие в отношенията между дружеството и съдружниците на решението за изключване на съдружник в ООД с вземането на това решение за изключения отпада и качеството съдружник, поради което същият няма право да участва в последващите гласувания и решения на общото събрание, нито има преобразуващото право да иска по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ отмяна на взетите след решението за изключването последващи решения.

Допускане на касационното обжалване се обосновава с доводи за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по обобщения въпрос допустими ли са исковете по чл 74, ал. 1 ТЗ, предявени от изключен съдружник за отмяна на решения на общото събрание на ООД, взети след решението за изключването му.

С т. 2 от ТР № 1/2020 г. на ВКС-ОСТК е прието, че при предявен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на ОС на ООД за изключване на съдружник, процесуално допустим е и съединеният иск на същия съдружник за отмяна на взетото в същото заседание решение за освобождаването му като управител. Възприетото разрешение е обосновано със съществуващата връзка на обусловеност между решението за изключване и следващите решения, уреждащи последиците от изключването на съдружника за правното положение на дружеството.

Изложените от въззивния съд правни изводи, че изключеният съдружник няма право да участва в последващите гласувания и решения на общото събрание, съответно не разполага с право да иска по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ отмяна на взетите след решението за изключването последващи решения, с което е обоснован и крайният извод за недопустимост на исковете, са в отклонение с така установената задължителна практика, поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.

По същество посоченото противоречие с установената задължителна практика обосновава и частична неправилност на въззивното определение, което налага същото, заедно с потвърденото първоинстанционно определение, да бъде отменено в съответната част.

По отношение на част от предявените искове обаче определението е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения. Както е подчертано и в тълкувателното решение, допустимостта на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ в разглежданата хипотеза произтича от връзката на обусловеност между решението за изключване и решенията относно последиците от това изключване. За решенията на ОС, които не са обусловени от изключването на съдружника-ищец, т. е. не представляват негова необходима последица, приложение намира разрешението, възприето в утвърдената съдебна практика, за незабавно действие на решенията на ОС във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството. При вземането на тези решения изключеният вече не притежава качеството съдружник, поради което няма право да участва в гласуването и съответно да ги оспорва с иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. В конкретния случай това са решенията за назначаване на И. А. за управител на дружеството и за сключване на договор за управление, за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и за предявяване на иск срещу ищеца за обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, които не се явяват обусловени от взетото решение за изключване, съответно предявените искове за отмяната им са недопустими.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Възобновява производството по ч. т. д. № 205/2021 г. по описа на ВКС.

Допуска касационно обжалване на определение № 1699/09.10.2020 г. по т. д. № 2403/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Отменя определение № 1699/09.10.2020 г. по т. д. № 2403/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 821/12.06.2020 г. по т. д. № 321/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частта за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените от И. А. Б. срещу „С. Т“ ООД искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на „С. Т“ ООД от 15.01.2019 г. за освобождаване на И. А. Б. като управител на дружеството, за продължаване на дейността на дружеството като еднолично и за приемане на учредителен акт, и връща делото на Софийски градски съд за продължаване на производството в тази част.

Оставя в сила въззивното определение в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: