О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1705
София, 19.06.2023 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело № 4517/2022 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ж. Н., чрез адвокат И. Д., против решение № 186 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 237/2022 г. на Окръжен съд - С. З. с което е потвърдено решение № 260807/29.12.2021 г. по гр. д. № 95/2021 г. на Районен съд – С. З. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Ж. Н. против С. Д. С. искове за заплащане на сума в размер 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на контузия на гръдния кош вляво, оток и кръвонасядане по лявата река, охлузвания по лявото коляно, лявата подбедрица и лява глезенна област, вследствие ПТП, настъпило на 22.09.2017 г. в [населено място] и за заплащане на сума в общ размер 1 437.54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие същото ПТП, представляващи извършен ремонт на мотоциклет Я. с рег. [рег. номер на МПС] на стойност 1413.92 лв., ремонт на яке с протектори на стойност 18 лв. и стойност на лекарства и лекарствени продукти в размер на 5.81 лв. К. Ж. Н. е осъден да заплати на С. Д. С. сумата в размер на 2 966.25 лв., представляваща направените по делото разноски. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК: 831830482.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосоъобразност на въззивното решение и противоречие с материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани въпроси, които ще се разгледат по-долу. Изложени са съображения, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като от страна на въззивния съд при постановяването му е допусната явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика.
Ответникът по касация С. Д. С., чрез адвокат П. К., оспорва касационната жалба и искането за допускането й до касационен контрол. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са Договор за правна помощ и процесуално представителство, фактура и списък с разноски.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове на осн. чл. 45 ЗЗД от К. Ж. Н. да бъде осъден С. Д. С., да му плати обезщетения от 7000 лв. за неимуществени вреди и от 1 437, 54 лв. за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане - пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 22.09.2017 г. по вина на ответника.
Прието е за безспорно установено, че на 22.09.2017 г., около 13:00 ч. в [населено място], на кръстовище по [улица]е възникнало ПТП с мотоциклет Я. З 1, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от К. Ж. Н. и управляваният от С. Д. С. лек автомобил Х. *** с рег. [рег. номер на МПС] , собственост на С. Г.. За установяване на ПТП между водачите на двете МПС е бил съставен двустранен констативен протокол, в който е начертана графична схема на местопроизшествието, посочени са видими щети по мотоциклета – торпедо, горна страница, долна страница, степенка, ляв протектор, и С. Д. С. е декларирал и се е подписал, че той има вина за настъпилото ПТП. В протокола не са отразени обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
От показанията на свидетелката С. К. Г.-С., съпруга на ответника е установено, че и при настъпването на процесното ПТП е пътувала в автомобила заедно с него. Преди навлизане в кръговото кръстовище съпругът й спрял на пешеходна пътека, след което навлязъл в кръстовището и е взел външния изход. Едва след като напуснали кръговото кръстовище съпругът й казал, че е видял в огледалото за обратно виждане паднал мотоциклетист, който бил във вътрешната лента на платното за движение. Съпругът й спрял на намираща се близо до изхода на кръстовището автобусна спирка и двамата отишли при мотоциклетиста, за да му помогнат. Мотоциклетистът бил К. Ж. Н., който обвинил С. Д. С., че му е отнел предимство. Сблъсък между двете МПС нямало, тъй като се движели в две различни ленти – мотоциклетистът бил във вътрешната лента, а автомобилът на свидетелката и съпруга й - във външната лента на пътното платно. Обадили се на тел. 112 и дошли полицаи, които им казали да съставят двустранен констативен протокол. Двамата водачи се съгласили да съставят двустранен констативен протокол, в който да е посочено, че С. Д. С. е виновен за настъпването на ПТП, за да може К. Ж. Н. да получи обезщетение от застрахователя и да поправи повредите, които мотоциклетът му получил при падането. Протоколът бил написан от свидетелката, с изключение на нарисуваната схема на местопроизшествието.
Свидетеля И. С., дългогодишен приятел на К. Ж. Н. разказва, че е присъствал на местопроизшествието на 22.09.2017 г. По същото време, когато К. Ж. Н. навлизал с мотоциклета си в кръговото кръстовище, свидетелят пресичал на пешеходна пътека самото кръстовище. Когато достигнал до средата на пътя си, чул клаксон, обърнал се и видял, че К. Н. е паднал на платното, а с самото кръгово кръстовище се движел един ван, който вече бил подминал мястото, където бил паднал Н.. След излизането си от кръговото кръстовище, ванът бил спрян на една автобусна спирка от други шофьори на автомобили. След падането си на платното К. Н. веднага се изправил и вдигнал мотора си. Свидетелят сочи, че не е чул удар между двете МПС. След като видял, че К. Н. се е изправил, не отишъл при него, за да види в какво състояние е. По-късно през деня се чули по телефона и К. Н. му казал, че е добре и има само натъртени ребра.
От приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебната автотехническа експертиза е установено, че механизмът на ПТП е следният: на 22.09.2017 г. в [населено място] от изток на запад по [улица]се е движил мотоциклет Я. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от К. Ж. Н.. Водачът предприема навлизане в кръговото кръстовище на булеварда и заема вътрешната лента за движение. Мотоциклетът подминава двата изхода и се насочва към третия-за движение към магазин Кауфланд. Скоростта на движение на мотоциклета към този момент е била около 30-31 км/ч. В същия този момент от [улица]в кръговото кръстовище навлиза лек автомобил Х. *** с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от С. Д. С., който преди това спира на пешеходната пътека преди кръстовището в изчакване за преминаване на пешеходци по нея. Към момента на навлизане на лекия автомобил в кръговото движение, мотоциклетът се е намирал на около 21-22 м. преди крайното си положение и на около 18-19 м. преди навлизане в лентата на автомобила /при опасна зона на спиране около 14 м./. Водачът на мотоциклета реагира чрез предприемане на аварийно спиране след навлизане на лекия автомобил изцяло в кръговото движение. По време на фазата на спиране, мотоциклетът изпада от лявата си страна и водачът изпада от него. По мотоциклета са нанесени имуществени вреди, а на водача – травматични увреждания. При реакция на водача на мотоциклета към момента на навлизане на лекия автомобил в кръговото движение чрез предприемане на спиране и без изпадане, мотоциклетът би се установил в собствената си лента на движение с достатъчно голям запас – около 4-5 метра по траектория, преди да навлезе в съседната лента – лентата за движение на автомобила. При аналогична реакция и изпадане на водача на мотоциклета, последният ще се установи на около 1-2 м. по траектория преди да навлезе в съседната ленталентата за движение на автомобила. По делото няма данни за наличие на удар между двете МПС преди и след изпадането на мотоциклета на терена. Траекторията на движение на лекия автомобил не е оказала влияние на падането на мотоциклета върху терена. Техническата причина за изпадането на мотоциклета се дължи на употребата на спирачната му система от водача по начин, технически несъобразен с пътната обстановка. Стойността на ремонта на мотоциклета, спрямо констатираните от ЗД Б. И. щети, включително цена за покупка на части и труд, е 1 414 лв., с ДДС. Към експертизата е изготвена и мащабна скица на ПТП, приложена към заключението.
От представените от К. Ж. Н. писмени доказателства се установява, че е подал заявление до ЗД Б. И. - застраховател на С. Д. С. по задължителна застраховка Гражданска отговорност за изплащане на обезщетения за причинените от ПТП на 22.09.2017 г. неимуществени и имуществени вреди. Представител на застрахователното дружество е констатирал повреди по мотоциклета по ляв предпазен буфер за подмяна, ляв горен спойлер и ляв долен спойлер за боядисване, слюда за подмяна, торпедо за боядисване, степенка за подмяна, задна вилка за боядисване, облицовка с фолио на ляво странично огледало за боядисване и преде ляв мигач за подмяна. Застрахователното дружество е отказало заплащане на обезщетение по претенцията на К. Ж. Н.. Установено е, че за ремонтиране на посочените щети на 07.11.2017 г. К. Ж. Н. е заплатил на сервиз сума в размер на 1413, 92 лв. Прието е за установено също така, че на 22.09.2017 г. К. Ж. Н. е бил освидетелстван от съдебен лекар, който е установил контузия на гръдния кош вляво; оток и кръвонасядане по лявата ръка; охлузвания по лявото коляно, лявата подбедрица и лява глезенна област. Травматичните увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време при станало ПТП от блъскане на мотоциклетист с последващо падане върху терен. Тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На 23.09.2017 г. са били закупени обезболяващи медикаменти и превързочни медикаменти на стойност от 5, 81 лв. На 17.10.2017 г. К. Ж. Н. е заплатил сумата от 18 лв. за ремонт на яке с протектори.
От показанията на свидетеля А. У. въззивният съд е приел за установено, че след инцидента К. Ж. Н. е бил на легло, тъй като го боляла цялата лява половина на тялото. Пиел е обезболяващи, трудно говорел. Около месец и половина не се чувствал добре, като през първите две седмици не излизал от дома си, поради много силни болки и бил на легло.
От приетото заключение на съдебномедицинската експертиза е прието за установено, че при процесното ПТП К. Ж. Н. е получил травматични увреждания, както следва: контузия на гръдния кош в ляво; оток и кръвонасядане на лявата ръка; охлузване на лявото коляно, лявата подбедрица и левия глезен, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е изпитвал умерено изразени болки и страдания /по скалата слаби, умерени, силни, много силни, изключителни/ за срок от две седмици. Нормалният период за възстановяване от причинените травматични увреждания е три седмици.
От приетото писмо изх. № ПС-06-162/11.05.2021 г. на „М. М. Изток“ ЕАД е установено, че за периода 22.09.2017 г. – 10.10.2017 г. К. Ж. Н. не е бил в болничен и не е представял болничен лист пред работодателя си за този период.
С решение от 22.10.2020 г. по гр. д. № 6952/2019 г. по описа на Районен съд – С. З. е отхвърлен иск на К. Ж. Н. срещу ЗД Б. И. АД за присъждане на обезщетение от 1437, 54 лв. за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане - пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 22.09.2017 г. по вина на С. Д. С.. В производството по гр. д. № 6952/2019 г. на Районен съд – С. З. С. Д. С. е участвал в качеството на свидетел и в това качество в съдебното заседание на 08.09.2020 г. е посочил, че при навлизане в кръговото кръстовище се е насочил към външната дясна лента, вземайки втория изход. Забелязал е падналия в кръговото кръстовище мотоциклетист още преди да напусне кръстовището. Свидетелствал е, че много леко е усетил удар и е заявил, че ... явно аз съм му взел предимството, а той се е ударил отзад в моята кола... .
При така установените относими факти въззивният съд е счел жалбата за неоснователна, тъй като за да е налице отговорността по чл. 45 ЗЗД за причинени вреди, следва те да произтичат пряко и непосредствено от противоправно поведение на деликвента, а от съвкупния анализ на събраните доказателства от първата инстанция не може да се направи извод, че при настъпването на процесното ПТП на 22.09.2017 г. С. Д. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, което да е причинило загуба на контрол от страна на К. Ж. Н. върху управлявания от него мотоциклет и да е довело до падането му на пътното платно.
За обосноваване на този си извод въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите С. Г.-С. и И. С., и приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза. Съобразил е, че в исковата молба К. Ж. Н. не твърди между двете МПС да е настъпил удар при движението им в кръговото кръстовище, а твърди единствено отнемане на предимството му от С. Д. С.. Установено е обаче, че твърденията в отговора на исковата молба, че мотоциклета и автомобила са се движили в различните ленти на пътното платно, както и че при навлизането му в кръговото движение в него не са се движили други МПС, се потвърждават от показанията на свидетелката Г.-С., които не се опровергават от показанията на свидетеля И. С.. Според показанията му, той не е видял навлизането на всяко от двете участвали в произшествието МПС и движението им в кръговото кръстовище, макар и да е пресичал кръговото кръстовище по времето, когато се е случило ПТП, а възприел единствено звуков сигнал от клаксон докато е бил с гръб, след което се е обърнал и е видял падналия на платното в кръговото движение мотоциклетист и напускащия кръговото движение автомобил. Затова въззивният съд е приел, че свидетелят И. С. не е видял конкретната ситуация при настъпването на ПТП, а показанията му квалифицирал като вътрешно противоречиви, защото в началото на показанията си той сочи, че е видял автомобил, който е отнел предимството на мотоциклетиста, но на зададени уточняващи въпроси, конкретизира, че в момента на настъпване на ПТП не е имал видимост към мястото на произшествието, а е чул звуков сигнал от клаксон, обърнал се и видял падналият мотоциклетист и автомобил, който напускал кръговото кръстовище.
За да потвърди решението на РС и да приеме, че не е налице противоправно поведение на ответника, въззивната инстанция се е позовала и на извода на вещото лице, изготвило заключението на съдебната автотехническа експертиза, че траекторията на движение на лекия автомобил не е оказала влияние на падането на мотоциклета върху терена, а техническата причина за изпадането на мотоциклета се дължи на употребата на спирачната му система от водача по начин, технически несъобразен с пътната обстановка. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, и в частност незачитане на доказателствената сила на двустранния констативен протокол и кредитиране на свидетелските показания на С. Г.-С. в нарушение на чл. 164 и чл. 172 ГПК. Прието е, че двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, като при оспорване на удостоверените с такъв документ факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК /чл. 153 - чл. 155/. Посочено е също, че подписаният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол се ползва с доказателствена сила относно удостоверените с него факти, неизгодни за авторите му, а опровергаването на съдържанието му е допустимо в хипотезата на чл. 164, ал. 2 ГПК. В двустранен констативен протокол не са посочени конкретни обстоятелства, относими към механизма на настъпване на процесното ПТП, а има единствено изявление на С. Д. С., че вината за настъпването на ПТП е негова. Според въззивния съд, признанието за вина обаче не се ползва с доказателствена сила за установяване на неизгоден факт срещу автора на изявлението, тъй като в тази му част протоколът има характера на диспозитивен, а не на свидетелстващ документ, доколкото с конкретното признание не се констатира наличието на факт или факти, а се отразява субективното отношение на автора на изявлението към настъпилия резултат. В тази връзка и предвид своевременното оспорване на този документ от С. Д. С. с отговора му на исковата молба, въззивният съд е приел, че не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при кредитирането на показанията на С. Г.-С., тъй като същите са допустими по общите правила на доказването в гражданския процес, защото с тях фактически не се опровергава съдържанието на изходящ от страната документ. Като допълнителен аргумент е посочено и това, че е имало изрично съгласие на другата страна за допускане на свидетел по смисъла на чл. 164, ал. 2 ГПК, тъй като в проведеното на 27.05.2021 г. открито съдебно заседание пълномощникът на К. Ж. Н. – адв. А. изрично е заявил, че не възразява да бъде разпитана свидетелката Г.-С.. Пояснено е и че доказателствената стойност на двустранния констативен протокол е опровергана дори от изявленията на самия въззивник-ищец, който както в исковата си молба, така и в подаденото на 22.09.2017 г. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД Б. И. В него е твърдял, че от процесното ПТП е претърпял неимуществени вреди, тъй като се явява пострадало лице, а съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътно-транспортните произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ, двустранен констативен протокол се съставя единствено при ПТП без пострадали лица, с настъпили единствено имуществени вреди по МПС, които не възпрепятстват движението им на собствен ход. Въззивният съд е счел, че при твърдения от К. Ж. Н. механизъм за настъпване на процесното ПТП и причинените от него вреди, и безспорно установеният факт, че местопроизшествието е било посетено от органите на КАТ, удостоверяващият ПТП документ е следвало да бъде констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а не двустранен констативен протокол. Затова окръжният съд е приел, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП на 22.09.2017 г., не са документирани надлежно по законоустановения ред, с оглед на което е кредитирал като достоверни твърденията на С. Д. С., подкрепени от показанията на съпругата му, че той се е съгласил да подпише двустранния констативен протокол като виновния за ПТП водач, за да може К. Ж. Н. да получи застрахователно обезщетение за причинените от падането по мотоциклета му щети, а не защото е бил съгласен с твърдението, че е отнел предимството на Н., което е довело до падането му. Въззивният съд е приел, че не е налице допуснато процесуално нарушение и на чл. 172 ГПК при кредитирането на показанията на С. Г.-С., тъй като нейната възможна заинтересованост от изхода на делото е взета предвид, но показанията й са логични, без вътрешни противоречия и не са опровергани от другите събрани по делото доказателства. Според въззивната инстанция, неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, при който не са взети предвид дадените от С. Д. С. свидетелски показания в производството по гр. д. № 6952/2019 г. по описа на Районен съд – С. З. Изрично е посочено, че принципите на непосредственост и устност в гражданския процес предопределят недопустимост за използването на свидетелски показания, дадени по друго дело, тъй като те имат значение само по делото, по което са дадени. Посочено е, че обсъждането на показанията на С. Д. С. за формирането на фактическите и правни изводи на съда в първоинстанционното и въззивно производство е процесуално недопустимо, тъй като те не губят характера си на свидетелски показания и не могат да се ценят като признание на факти, че дори тези показания да се разгледат през призмата на признание на факти, то те не биха променили фактическите изводи относно механизма за настъпване на ПТП, поради съществената разлика между тях и твърденията на С. С. в отговора на исковата молба относно наличието на удар между двете МПС. Въззивният съд е счел още, че в тази им част показанията не би следвало да бъдат обсъждани като признание на факт с правно значение в производството по делото, тъй като такова твърдение като причина за настъпването на процесното ПТП липсва в обстоятелствената част на исковата молба на К. Н. /не се твърди наличието на удар между мотоциклета и лекия автомобил/, а в проведеното първо открито заседание пред първата инстанция от ищеца не е направено допълване на исковата му молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд е счел за неоснователно и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд при обсъждането на заключението на съдебната автотехническа експертиза, т. к. същото е било обсъдено в съвкупност както с твърденията на страните, така и с относимите и допустими събрани по делото доказателства, с достатъчна степен на мотиви относно оценката му като доказателство.
Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея първоинстанционното решение е правилно и като такова следва бъде потвърдено.
Касаторът се позовава на първо место на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че по четири правни въпроса въззивното решение противоречи на цитираната от него съдебна практика. Според тълкуването, дадено в т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т. е. който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.
Първия въпрос е за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Относно това задължение на съда, съдебната практика е единна, включително в цитираните от касатора съдебни актове: ППВС № 1/1953 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 118 от 27.10.2016 г. по т. д. № 3574/2014 г. на ІІ т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на І т. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ІV г. о., решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на І т. о. Въззивният съд обаче, изготвяйки мотивите не е процедирал в противоречие с тази съдебна практика, видно от изложеното по-горе. Подробно са обсъдени доводите на ищеца във въззивната жалба. Обстоятелството, че не са намерени за основателни не формира противоречие със цитираната съдебна практика. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол.
Твърди се на второ място противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 175, вр. чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК и конкретно по въпроса: длъжен ли е съдът при постановяване на решението си за вземе предвид направените от страните признания на неизгодни факти и да прецени същите според правилото на чл. 175 ГПК? По този въпрос действително е налице трайно установена практика на ВКС, формирана в решения по чл. 290 ГПК, /решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ІІ т. о., решение № 84 от 23.05.2014 г. по гр. д. № 3361/2017 г. на ІІІ г. о., решение № 210 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ІV г. о., решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV г. о., решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. на ІV г. о., решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на ІV г. о., решение № 24 по т. д. № 1040/2012 г. на І т. о., решение № 98 по гр. д. № 952/2010 г. на ІV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ІV г. о./ Според доктрината и тази съдебна практика признанието представлява обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда, който разглежда делото и тогава е съдебно признание или пред друг съд по друго дело или пред друг орган или пред трето лице и тогава е извънсъдебно. И двата вида признания са за факти и се преценяват от съда с оглед всички останали доказателства по делото. Ако признанието бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, които съдържат изгодни за нея факти. Преценката относно достоверността на съдебно или извънсъдебно признание следва да се извърши от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК. При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да изследва дали направеното признание кореспондира или е в противоречие с останалите обстоятелства, установени по делото. Така при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни релевантни за спора факти, преценени според правилото на чл. 175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото.
Въззивното решение не противоречи на тази съдебна практика, тъй като двустранния протокол не съдържа признание за факти, а за вина – субективното отношение към инцидента и тя при всички случаи се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Показанията на ответника като свидетел по друго дело са преценени с оглед събраните доказателства по настоящото дело. Относно това дали е имало съприкосновение между двете превозни средства, ответника в дадените от него свидетелски показания е изразил предположение, а по настоящото дело съдът е съобразил всички факти – липсата на подобно твърдение в исковата молба, заключението на СТЕ, показанията на разпитаната свидетелка и това, че те не са опровергани от нито едно доказателство по настоящото дело, включително и от показанията на доведения от ищеца свидетел, който пресичал на същото кръстовище, но не установява да е видял сблъсък. Така преценката на съда на признанието на ответника за вина в двустрания протокол и в показанията му по друго дело е напълно в съответствие с цитираната съдебна практика. Поради това не е налице основание за допускане до касация по втория поставен въпрос.
Третият въпрос е: длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, както и да следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза? Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 58 по гр. д. № 408/2010 г. на І г. о., решение по т. д. № 475/2012 г. на ІІ т. о., решението по гр. д.№ 7493/2013 г. на ІІ г. о., решение по гр. д. № 612/2018 г. на ІІІ г. о., решение № 117 от 28.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г. на ІІ т. о., решение № 145 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 256/2020 г. на ІІІ г. о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на І г. о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на І г. о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на І г. о., решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 5932/2015 г. на ІІ г. о., решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013 г. на ІV г. о., решение № 72 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 5936/2015 г., решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г., решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на І г. о., решение № 8 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 1295/2018 г. на І г. о. В тези решения е даден положителен отговор на този въпрос в изпълнение на задължението на съда по чл. 10 ГПК да осигурява възможност на страните да установят фактите, които са от значение за решаване на делото и предвид принципа, залегнал в този текст за установяване на истината по делата.
По настоящото дело обаче САЕ не е с неточни отговори на поставените задачи. Фактическите констатации на вещото лице са ясни и непротиворечиви, и онагледени в схема на ПТП. Страните не са оспорили експертизата и не са твърдели, че тя е неясна или непълна. Затова съдът не е бил задължен съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза. Така по този въпрос съдът не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, поради което по него не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.
Последния въпрос е приложението на нормите на чл. 164 ГПК и чл. 172 ГПК. По този въпрос, макар касатора да твърди противоречие със съдебната практика, не е посочил съдебни решения, на които възивното противоречи. Въпросът е поставен във връзка с това, че ищецът не е давал съгласие за разпит на свидетели и защото не била отчетена заинтересоваността на съпругата на ответника от изхода от спора при преценка на показанията й. Изложеното не кореспондира на данните по делото и на мотивите на въззивното решение. Относно признанието на вина в двострания протокол, съдът вече изложи, че вината не е факт. По отношение на признанието на вина двустранния протокол няма обвързваща съда доказателствена сила, а и вината се предполага. Презумпцията на закона – чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена от СТЕ, от твърденията на самия ищец в исковата молба, където не е посочено, че е имало удар. Показанията на съпругата са преценени съвкупно с останалите доказателства – показанията на другия свидетел, САЕ, твърденията на ищеца в исковата молба. Затова не кореспондира на мотивите твърдението в изложението, че съдът не е приложил чл. 172 ГПК. По приложението на този текст и на чл. 164, ал. 1 т. 6 ГПК съдът не констатира противоречие на въззивното решение със съдебната практика.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност поради явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. От изложените мотиви е видно, че съдът е изложил фактически и правни изводи в подкрепа на приетото, че не е доказана противоправност в поведението на ответника. Те са в ясна логическа последователност, при съобразяване на научните и опитни правила, изложени от вещото лице-експерт, които не са опровергани. Затова твърдението за явна немотивираност и неспазване правилата на логиката не кореспондират на мотивите на обжалваният акт, голословни са и не сочат на наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съдът не констатира и други форми на очевидна неправилност на решението, поради което и на основание чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК не се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация С. Д. С., чрез адвокат П. К., претендира деловодни разноски, като е представен договор за правна помощ и фактура за платена в брой сума в размер на 2 688 лв., която следва да се присъди.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 237/2022 г. на Окръжен съд - С. З.
ОСЪЖДА К. Ж. Н., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ – за адв. И. Д., да плати на С. Д. С., ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. В, ет. 5, ап. 12, чрез пълномощника адв. П. К., съдебен адрес: [населено място], [улица], офис № 2, разноски за настоящата инстанция в размер на 2 688 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: