1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1706

гр.София,

19.06.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 1145 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 846 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 2819/2021 г. на АС - София, с което предявените искове по чл. 59 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД са отхвърлени.

Жалбоподателят „ПИ ЕНД ДИ СТРОЙ“ ООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е дадено разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.

Ответникът – община Радомир, чрез процесуалния си представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил претенцията на „ПИ ЕНД ДИ СТРОЙ“ ООД за осъждане на община Радомир да заплати на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 180 000 лева, обезщетение за времето от 11.01.18 г. – до 11.01.20 г., през което не е почистила от имот на ищеца 35 броя „ББ кубове“ (бетонни съдове за съхраняване на химически вещества), съдържащи опасни отпадъци, ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба до окончателното й изплащане; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 21 771, 73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.01.2018г. – деня следващ писмената покана, до датата на предявяване на иска – 28.08.2020г.

Установено е, че ищецът „Пи Енд Ди Строй“ ООД е собственик на недвижим имот в землището на [населено място], м. „Е.“, местността „З. М.“, съставляващ имот № [№], с площ от 32.221 дка, придобит чрез възлагане с постановление по чл. 717з от ТЗ от 29.02.2012 г. на Окръжен съд Перник, при извършена продан по т. д. № 653/1996 г. - делото по производство по несъстоятелност на „Радомир метал инженеринг ЕООД. Установено е, че към момента на придобиване на собствеността върху недвижимия имот, в него са разположени 35 броя контейнери за съхранение на опасни отпадъци „ББ Кубове, които заемат не повече от 150-300 кв. м., обособени в края на имота и заградени с ограда и достъпа до тях може да става без да се ограничава ползването на целия имот.

Констатирано е от представено доказателство – удостоверение от „БАЛБОК инженеринг” АД, изх. No ВА-92-ЮД/0111/24.03.21 г., че дружеството „БАЛБОК инженеринг” АД е специализирано за производство на лицензирана опаковка за опасни отпадъци. Съдът е приел за недоказано обаче твърдението на ищеца, че въз основа на сключен договор между „БАЛБОК Инженеринг АД и община Радомир „БАЛБОК Инженеринг АД е предало на общината запълнени с негодни пестициди - контейнери „ББ кубове – общо 35 броя, в имота на ищеца /още преди закупуването му от него/, тъй като такъв договор не е представен по делото, а освен това в писмо изходящо от „БАЛБОК ИнженерингАД и приложено по делото е удостоверено, че дружеството не е предавало отпадъци на община Радомир и община Радомир не е приемала за съхранение негови отпадъци в контейнери „ББ куб.

Установено е, че в началото на 2018 г. кметът на община Радомир е уведомен с писмо от ищеца, с искане за премахването на „ББ кубове“ с опасни отпадъци от имота на ищеца, след което е отправена до община Радомир писмена покана (Вх. № АО - 48-00-20/10.01.2018 г.), с която общината е поканена да премахне от имота тези опасни отпадъци в 14- дневен срок, като в противен случай е посочено, че се отправя искане за обезщетение за лишаване от правото на ползване върху имота в размер на 5 000 лева месечно.

Констатирано е, че в началото на 2020 г. РИОСВ – Перник е уведомена с писмо от ищеца, с искане за премахването на „ББ кубове“ от собствения му имот и с отговор на РИОСВ изх. № 26-00-698/1/05.05.2020 г., последната сочи, че не е компетентна да реши поставените проблеми, за което следва въпросът да се отнесе към община Радомир.

Съдът е приел, че липсват доказателства за съдържанието на контейнерите и дали в тях се съдържа опасно вещество, поради което не може да се установи и чие е задължението за премахването им.

Прието е, че ответната община не е праводател на ищеца, нито е доказано, че без да е била собственик на земята, общината да е била неин ползувател и да е осъществявала складиране на опасни отпадъци.

Съдът е счел, че ищецът е задълженото лице да премахне процесния отпадък съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от ЗУО (отменен 13.07.2012 г.), съответно - чл. 54, т. 1 и чл. 55 от ЗУО /в сила от 13.07.2012 г./, във вр. с § 1, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУО , доколкото притежатели на отпадъци са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те, а притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон. Ищецът е бил уведомен, че фирмата, притежаваща разрешение от МОСВ по чл. 37 от ЗУО (отменен13.07.2012 г.) и извършващи дейности с отпадъци, съгласно приложение No 1 към чл. 5 от Наредба No 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците е БАЛБОК Инженеринг АД, а той като притежател на отпадъци по смисъла на чл. 5, ал. 1от ЗУО /отм./ и § 1, т. 29от ДР на ЗУО /тъй като тези отпадъци се намират в негово владение/ е следвало да предприеме действия по обезвреждането им. Посочил е също така, че дори и да се приеме, че е налице обедняване на ищеца от неползването на имота, то това неползване не е в причинна връзка с поведение на ответника така, както е изложено в исковата молба, за да се ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение

Въззивният съд е приел, че няма доказателства за статута на имота и вероятността ищецът да го използва съобразно заявените инвестиционни намерения, поради което и не се доказва обедняването на ищеца и наличието на връзка между двете състояния (на обогатяване и обедняване).

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят „ПИ ЕНД ДИ СТРОЙ“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: дължи ли се обезщетение за лишаване от право на ползване на целия недвижим имот на основание чл. 59 ЗЗД, когато ползването само на част от имота е фактическо затруднено, но е създадена опасност за живота и здравето на хората при ползване на имота, чия е отговорността за освобождаването от опасни отпадъци, при положение че едно лице е причинител на отпадъка по смисъла на § 1, т. 30 Закона за управление на отпадъците, а различно лице е притежател по смисъла на § 1, т. 29 ЗУО и налице ли е хипотезата на чл. 59 ЗЗД когато едно лице се е обогатило, като е спестило разходи, а друго лице е обедняло, тъй като не е реализирал приходи от имота. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато по формулираните от жалбоподателя въпроси и на сочените основания. Въззивното решение постановено в съответствие с практиката на ВКС изразена и в решение от 20.06.2012 г. по гр. дело № 1411/2010, ІV г. о., решение от 23.01.2015 г. по гр. дело № 2858/2014, ІІІ г. о. и решение от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., ВКС, І г. о. на ВКС, в която е разяснено, че всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или застрояване на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. Тази практика е в съответствие и с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, като такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В посочените решение е разяснено, че е ирелевантно е обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи от имота, ако е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя /държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. В настоящия случай не е установено, че ответната община е ползвала процесния недвижим имот собственост на ищеца – жалбоподател и именно поради това исковата му претенция е отхвърлена.

Що се касае до въпроса чия е отговорността за освобождаването от опасни отпадъци, при положение че едно лице е причинител на отпадъка по смисъла на § 1, т. 30 Закона за управление на отпадъците, а различно лице е притежател по смисъла на § 1, т. 29 ЗУО, то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280 , ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда за неоснователност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД поради липса на обогатяване на [община] за сметка на ищеца. При това разпоредбите на чл. 8 и § 1, т. 29 и т. 30 от Закона за управление на отпадъците са ясни и посочват, че притежател на опасни отпадъци е всяко физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те, както и че именно това лице следва да изпълнява разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 10 800 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 846 от 08.06.2022г. по в. гр. д. № 2819/2021 г. на АС – София.

ОСЪЖДА „ПИ ЕНД ДИ СТРОЙ“ ООД да заплати на община Радомир сумата 10 800 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: