Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Х. С. срещу решение № 98 от 04.04.2022г. по гр. № 619/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 260046/06.08.2021г. по гр. д. № 15/2021г. по описа на ОС - Шумен, в частта, в която ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на Р. Х. С. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба му Руска Т. П., починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2019г. в [населено място]., по вина на С. А. Х., управлявал автобус „И.“, с рег. [рег. номер на МПС], при нарушение на чл. 343, ал. 1, б. “в“ от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от 30.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението и в частта за присъдени разноски в тежест на ответника, като вместо това искът е отхвърлен за сумата 50 000 лв. като неоснователен, и е потвърдено решението в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за горницата над сумата 50 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, съдебната практика по приложението му и с оглед неговата необоснованост. Излага, че по делото безспорно се установява, че е отглеждан от своята баба Руска П. и че последната е полагала родителски грижи за него при отсъствието на родителите му, които в големи периоди от неговото детство са работили в чужбина и са се прибирали само за празници. Оспорва изводите на съда, че така установените факти по делото следва да бъдат квалифицирани като нормални отношения на обич между баба и внук, като поддържа, че родителските грижи се полагат от родителите и само по изключение от баба или дядо. Сочи, че заместването на родителите в ежедневните грижи от бабата покрива изискуемата с ТР 1 от 21.06.2018г. по т. д. 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС „особено близка връзка, надхвърляща нормалната такава за съответния родствен кръг“. Излага, че по делото се установяват и търпените вреди от смъртта на близкия, които справедливостта изисква да бъдат възмездени, а изводите на въззивния съд в обратен смисъл оспорва като необосновани и формирани при нарушаване изискванията на процесуалния закон за преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните. Моли въззивното решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът му да бъде уважен или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Налице ли са материални предпоставки и наличие на особена връзка между баба/дядо и внук в случите на „заместваща родителска грижа“ за отглеждане на дете от тригодишна възраст до пълнолетие при отсъствие на двамата родители от страната?

2. Относими ли са критериите на закона и практиката на ВС и ВКС относно „дължимата родителска грижа“, респективно „заместващата родителска грижа“ от баба/дядо към внук, като основание за преценка на нейната изключителност по смисъла на ТР 1/28.06.2018г. по т. д. 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?

3. Налице ли е очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, когато синовете на починала при ПТП са приели предложението на ответното дружество застраховател и са подписали споразумение и получили обезщетение по КЗ, а е направен отказ от плащане на обезщетение на внука на пострадалата, живял и отгледан от нея от тригодишен до пълнолетие и до двадесет и седем годишна възраст?

Поддържа, че съдът се е произнесъл по горните въпроси в противоречие на съдебната практика по ТР 1/28.06.2018г. по т. д. 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 4 от 06.03.2019г. по т. д. 1168/2018г. по описа на ВКС, ТК, II TO, Постановление 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. 1275/2019г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. 291/2020г., по описа на ВКС, ТК, II TO, с което обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Сочи, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Излага доводи, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава допускането му до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответникът по касация, „Дженерали застраховане“ АД, излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че е сезиран с иск по чл. 432 КЗ от ищеца Р. Х. С. срещу „Дженерали застраховане“ АД за присъждане на сумата от 90 000 лв. – претендирано обезщетение за търпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на баба му Руска Т. П., починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2019г. в [населено място]., по вина на С. А. Х., управлявал автобус „И.“, с рег. [рег. номер на МПС], при нарушение на чл. 343, ал. 1, б. “в“ от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Счел е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на твърдяната в исковата молба родствена връзка между ищеца и пострадалата Руска Т. П., негова баба, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество, настъпило застрахователно събитие, увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Последните изводи са мотивирани със събраната по делото влязла в сила присъда по НОХД № 100/2020 г. по описа на ОС – Шумен.

По спорния между страните въпрос досежно материалната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за смъртта на своя родственик – възходящ от втора степен, въззивният съд се е позовал на ТР 1 от 21.06.2018г. по т. д. 1/2016г. по описа на ОСГТК на ВКС като приложима задължителна съдебна практика. Посочил е, че преценката дали е налице особено близка житейска връзка по смисъла на тълкувателния акт следва да бъде извършвана във всеки конкретен случай въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът е съобразил въведените с исковата молба твърдения, че поради трудовата ангажираност на родителите на ищеца в чужбина, той е живял с баба си Руска: от 1996 до 2000г.; от 2006г. до 2007г.; от 2009г. до 2015г. и от 2018 до инцидента през 2019г., общо 12 години. През това време родителите, които отишли на работа в чужбина, поддържали контакт със сина си, изпращали средства за издръжката му, връщали се по няколко пъти в годината в България, включително за празници. През 2007г. семейството закупило апартамент, върху който ищецът и баба Руска получили право на ползване. Б. Р полагала ежедневни грижи за своя внук, грижела се за храна, пране, учебни пособия, ходене на лекар, ходела на родителски срещи, подписвала бележниците му, изпратила го на абитуриентския му бал. Връзката между баба и внук била много силна, ищецът я възприемал като свой родител. Докато работел във Великобритания в периода 2015г. – 2018г., ищецът не прекъснал връзката с баба си, връщал се за всички празници и по един месец през лятото. Когато се върнал в България, отново заживял с баба си Руска. Помагал, пазарувал, извършвал ремонти в апартамента. Загубата била непрежалима.

Приел е, че от показанията на свидетелката М. Х., леля на ищеца, се установява, че трите семейства – нейното, на ищеца и на баба му и дядо му живеели в един блок и били задружни, помагали си, празнували празниците заедно, ходели по почивки. След като родителите на Р. отишли на работа в чужбина, за Р. се грижела изцяло баба му Руска. Дала му образование, възпитание, научила го на труд, била му като баща и майка. Смъртта Р. приел много трагично, бил с нея до последно в болницата. Независимо от това, ищецът останал привързан и към биологичните си родители, връзката с тях останала стабилна и до ден днешен, били в много добри отношения. Р. ходил на гости в чужбина както при майка си, така и при баща си. Въпреки че основните грижи по отглеждането и възпитанието на Р. били на баба му Руска, той никога не упрекнал родителите си, че не са го гледали. Не наричал баба си „майка“, но я възприемал като такава. След смъртта плачел с глас, ходел на гроба, искал да продава апартамента поради спомените с баба му. Съдът е зачел и показанията на свидетелите Н. П. Н. и Б. Р. Р., съученици на ищеца, които свидетелстват, че Р. почти през целия си живот бил с баба си Руска, бил в много близки отношения с нея, тя му била като майка. След смъртта му било тежко, постоянно се сещал за нея. В деня на самата смърт изглеждал разстроен, със зачервени очи. Ищецът не просто живеел при баба си, те били едно семейство, помагали си.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че между ищеца и починалата при ПТП негова баба са съществували нормални житейски и емоционални отношения, характеризиращи се с присъщите за посочената родствена връзка взаимни грижи, емоционална привързаност, обич и подкрепа. Посочил е, че при отсъствието на родителите, грижите по отглеждането и възпитанието на ищеца е поемала неговата баба, но връзката с родителите не е била прекъсната. Подчертал е, че дори когато са отсъствали, те са се интересували от детето си, изпращали са средства за отглеждането му, връщали са се периодично в страната, празнували са заедно празниците. Съдът е отчел, че в периодите от 2000г. до 2004г. и от 2007г. до 2009г. ищецът е живеел с майка си, а от 2015г. до 2018г. е работил във Великобритания. Обобщил е, че така сложилите се отношения между ищеца, родителите му и неговата баба не съставляват отношения на „особено близка връзка“, надхвърляща нормалната такава за съответния родствен кръг, каквато е например връзката при отглеждане от бабата на нейния внук поради заболяване или смърт на родителите, трайно дезинтересиране на родителите от тяхното дете и други подобни. Съдът е заключил, че не може да бъде направен извод, че в резултат на загубата на своята баба ищецът е претърпял сериозни и надхвърлящи по интензитет и продължителност обичайните морални болки и страдания за съответното житейско събитие. Изтъкнал е, че безспорно ищецът е преживял тежко смъртта на толкова близък за него човек, който го е отглеждал с любов и е полагал много грижи за него, страдал е и със сигурност загубата му е непрежалима, но за успешното провеждане на предявения от него иск установените в тълкувателната и задължителна съдебна практика критерии изискват да бъде доказано, че в вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Допълнил е, че такъв би бил случаят, в който ищецът в резултат на претърпените страдания от смъртта на близкия си родственик е понесъл негативно въздействие върху здравословното си, емоционално и психическо състояние, имал е необходимост от психологическа, а понякога и от психиатрична подкрепа, променил е поведението си, преживял е завишена по интензитет и продължителност реакция на скръб от загубата и др. Подчертал е, че наличието на тези критерии не се установява по делото. Посочил е, че след приемането на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС обезщетение не следва да се присъжда въз основа на презумпция за понесени морални болки и страдания в резултат на произшествието, а само при безспорно доказани такива. Заключил е, че поради недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск, същият се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ГПК.

Настоящият състав на ВКС приема, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставените въпроси № 1 и № 2, които при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС следва да бъдат уточнени и обединени в един общ въпрос и преформулирани при съобразяване изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, както следва: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица, извън кръга на посочените с Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС“.

По така конкретизирания въпрос е изпълнено изискването да е от значение за изхода на делото и да е обусловил изводите на съда.

По правния въпрос е налице задължителна съдебна практика по ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и практика на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. 1275/2019г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. 291/2020г., по описа на ВКС, ТК, II TO.

Съобразно задължителното тълкуване, дадено с ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р. Б и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Подчертано е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочено е, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. 1275/2019г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. 291/2020г., по описа на ВКС, ТК, II TO, е прието, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между баби/дядовци и внуци са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина.

Обжалваното решение е постановено в отклонение от даденото разрешение на правния въпрос с цитираната практика на ВКС, предвид на което решението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Горният извод за допускане на касационно обжалване по преформулираните първи и втори въпроси на касатора изключва необходимостта от обсъждане на поставения трети въпрос, който се припокрива с твърдяната и на самостоятелно основание очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване.

Ищецът не дължи внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид на което и внасяне на такава няма да бъде изискано с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 04.04.2022г. по гр. № 619/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.