6определение по гр. д.№ 134 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 1691

София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 134 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „О. И.“ ЕАД срещу решение № 1198 от 30.09.2022 г. по в. гр. д.№ 1166 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав, с което е потвърдено решение № 261844 от 28.06.2021 г. по гр. д.№ 11387 от 2019 г. на Пловдивския районен съд, X граждански състав за отхвърляне на предявения от „О. И.“ ЕАД /като правоприемник на първоначалния ищец „И. ауто“ ЕАД/ срещу Благо Н. С. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на основание договор за покупко-продажба от 17.09.2007 г. на лек автомобил „Шевролет“, модел „К.“, с рама №...... .

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Пълномощното за управление, ползване и разпореждане с МПС поставя ли началото на придобивна давност за упълномощения ползувател на движимата вещ по смисъла на чл. 80 от Закона за собствеността ? По този въпрос се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. В случай, че владението се счита за установено по силата на такова пълномощно и е осъществявано до отнемане на вещта от органите на МВР, но владелецът не се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност до преустановяване на владението, загубил ли е същият правото си на собственост ? Следва ли правото на собственост на основание придобивна давност върху движима вещ да бъде обективирано чрез предявяване на иск или на възражение докато трае фактическата власт върху вещта и загубва ли се при преустановяване на владението ? По тази група въпроси се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на решението с решение № 138 от 22.03.2018 г. по гр. д.№ 4303 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 355 от 14.07.2010 г. по гр. д.№ 802 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о. и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

О. Б. Н. С. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на движима вещ със застрахователна стойност от 10 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за собственост на процесния лек автомобил, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: По силата на договор за покупко-продажба на МПС от 17.09.2007г. ищцовото дружество е придобило от „К.“ Е. правото на собственост на лек автомобил „Шевролет“, модел „К.“, с оригинален номер на рама ......, цвят черен металик, който е бил регистриран с регистрационен номер В2493КТ. На 30.03.2009г. автомобилът е бил противозаконно отнет в [населено място] от владението на лизингополучателя по сключения от ищцовото дружество договор за лизинг. На 22.05.2017 г. в [населено място] органите на МВР са иззели лекия автомобил

От представените по делото писмени доказателства и назначената автотехническа експертиза се установява, че оригиналният номер на рамата на иззетия автомобил е бил заличен и е изпълнен нов номер на рамата ....... Автомобилът с нанесения неоригинален номер на рама ...... и цвят черен е регистриран с регистрационен номер РВ8701МХ със собственик ответника Б. Н. С., който го е придобил въз основа на договор за покупко-продажба от 28.05.2013 г., сключен със З. С. Ш.. Разпитан като свидетел, З. Ш. твърди, че е придобил автомобила от свой приятел, като същият е бил регистриран с временни номера. Преди да успее да го регистрира, катастрофирал с него, след което го продал на ответника Благо С..

По делото е установено още, че транзитната регистрация на процесния автомобил е била извършена на 10.04.2009 г., като същата е била валидна до 10.05.2009 г. С нотариално заверено пълномощно от 05.05.2010 г. З. С. Ш. е упълномощил ответника Б. Н. С. да управлява в страната и чужбина лекия автомобил, както и да го продаде на избран от него купувач и определена от него цена след регистрацията му, както и да го представлява пред КАТ, МВР и всички останали институции, свързани с управлението, регистрацията, техническите прегледи и стопанисването на автомобила.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извод, че направеното от ответника Б. С. възражение за придобиване на автомобила по давност е основателно, тъй като С. е упражнявал владение върху автомобила за период повече от 5 години, считано от упълномощаването му на 05.05.2010 г. /когато той е получил владението върху автомобила и неограничена възможност да го ползва и да се разпорежда с него/ до изземването на автомобила от органите на МВР на 22.05.2017 г. Според съда, дори да се приеме, че ответникът владее вещта от 28.05.2013 г., когато е бил сключен договорът за покупко-продажба със З. С. Ш., то съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗС той има право да присъедини към своето владение това на праводателя си, което е от април-май 2009 г., при което се налага изводът, че до 22.05.2017 г. давностният срок по чл. 80, ал. 1 ЗС за придобиване правото на собственост върху автомобила би бил изтекъл. С оглед на това въззивният състав е приел, че предявеният от „О. И.“ ЕАД иск за собственост на автомобила е неоснователен.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

Действително, по първия поставен въпрос /Пълномощното за управление, ползване и разпореждане с МПС поставя ли началото на придобивна давност за упълномощения ползувател на движимата вещ по смисъла на чл. 80 от Закона за собствеността ?/ има произнасяне в мотивите на обжалваното решение. Касационно обжалване по този въпрос обаче не следва да се допуска, тъй като независимо от отговора на въпроса /дали пълномощното от 05.05.2010 г. поставя началото на давностно владение върху автомобила за упълномощения Благо С.- ответник по делото/, крайният извод на съда за неоснователност на иска не би се променил. Това е така, тъй като съдът е приел, че 5-годишният давностен срок по чл. 80, ал. 1 ЗС за придобиване на процесния автомобил е изтекъл, дори и началото му да не е датата на упълномощаването на ищеца с пълномощното от 05.05.2010 г.- защото при присъединено по реда на чл. 82 ЗС владение на праводателя на ответника З. Ш. към владението на ответника Благо С., владението на автомобила е продължило непрекъснато от м. 04-05.2009 г. /когато праводателят на ответника З. Ш. е установил владение върху автомобила/ до 22.05.2017 г. /когато автомобилът е бил отнет от ответника Благо С. от органите на МВР/.

Втората група поставени въпроси /В случай, че владението се счита за установено по силата на такова пълномощно и е осъществявано до отнемане на вещта от органите на МВР, но владелецът не се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност до преустановяване на владението, загубил ли е същият правото си на собственост ? Следва ли правото на собственост на основание придобивна давност върху движима вещ да бъде обективирано чрез предявяване на иск или на възражение докато трае фактическата власт върху вещта и загубва ли се при преустановяване на владението ?/ обобщено се свеждат до това дали придобилият правото на собственост върху вещ на основание давностно владение загубва правото си на собственост, ако не е предявил иск или възражение, преди да му е била отнета фактическата власт върху вещта. По този въпрос няма противоречие между прието от съда и практиката на ВКС. Напротив, налице е съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, според която правото на собственост на основание давностно владение се придобива от датата на изтичане на предвидения в закона давностен срок, а не от датата, на която владелецът се е позовал на давността чрез предявяване на иск или възражение. Загубването на фактическата власт върху вече придобита по давност вещ не води до загубване на правото на собственост върху тази вещ.

Посочените от касатора решения на ВКС, ГК, II г. о. нямат отношение към конкретния казус. Произнасянето на ВКС в тези решения е относно прекъсването на владението по чл. 81 ЗС при загубване на фактическата власт върху вещта за период повече от 6 месеца. И двете решения касаят случаи на отнемане на вещта от владелеца още преди да е изтекъл давностният срок и преди владелецът да е придобил правото на собственост върху тази вещ. Настоящият случай е различен: по него е установено, че владението върху процесния автомобил е било отнето от ответника на 22.05.2017 г., много след като 5-годишният давностен срок по чл. 80, ал. 1 ЗС е бил изтекъл /при присъединеното владение на праводателя този срок е изтекъл през м. 04-05.2014 г./ и съответно след като владелецът С. е придобил правото на собственост върху автомобила.

Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1198 от 30.09.2022 г. по в. гр. д.№ 1166 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.