Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу решение № 287/02.03.2022г. по гр. д. № 1238/2021г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д.№ 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на касаторката срещу ЗК „Л. И“ АД за сумата над 18 000 лева до заявения размер от 30 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., ведно със законната лихва от 20.08.2016г.

Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и е необосновано. Намира за незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат в размер на 30%, поради неправилно приетото от съда, че тя е пътувала без правилно обезопасяване, както и че приносът за настъпване на вредоносния резултат не зависи от възрастта й. Излагат се съображения, че към датата на увреждането ищцата е била малолетна и не е могла да формира правно-валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е имала установеното от закона /чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 ЗДвП/ задължение да пътува с поставен предпазен колан или в обезопасителна система за деца; поради което не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие, неизпълнявайки такова задължение. Поддържа се, че задължение по чл. 137а - чл. 137д ЗДвП, както да превозва малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило), е имал единствено виновният за настъпването на процесното ПТП застрахован водач, който е и упражняващата надзор майка на малолетната ищца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с цената на уважения иск срещу ответника, тъй като процесуалното представителство е уговорено при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата и по делото, Застрахователна компания „Л. И“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Твърди, че цитираните от касатора решения не са съпоставими с процесния случай, тъй като в настоящия случай не били уважени възраженията за съпричиняване на застрахователя и съдът не е намалил определения от него справедлив размер на обезщетение. Претендират се заплащане на направените за настоящата инстанция разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивното производство е било инициирано по жалби и на двете страни, като не са събирани нови доказателства.

Апелативният състав е кредитирал и двете, приети по делото експертизи - медицинска и автотехническа, които са категорични, че за да се получи установеното при ищцата предно-лицево травмиране, тя е пътувала без правилно обезопасяване. Съставът е приел, че обстоятелството, че ищцата е дете, не преодолява приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като приносът за настъпване на вредоносния резултат е обективно състояние и не зависи от възрастта на пострадалия. Съдът се е позовал на установените въз основа на медицинска експертиза увреждания на носа, скулната кост и окото на ищцата, както и на категоричния извод на двете вещи лица, че такава травма не може да се получи при страничен удар на главичката на детето в предпазните „наушници“ на детското столче (които са обвити с дунапрен и са меки). Осъществен е бил преден удар с части от интериора на купето, най-вероятно - предна седалка, (в каквато насока са твърденията на управлявалата колата майка на ищцата в наказателното производство). С оглед така установените факти, съдът е приел, че двете експертни заключения се основават не на предположения, а на изчисления според законите на физиката на траекториите за движение на тялото на пътник, с ръста и теглото на пострадалото дете, в случай на надлежно обезопасяване и без такова. На база на това е направен извод за доказано наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете.

Същевременно решаващият състав е приел за установено и обстоятелството, че има неправилно срастване на костите на носа на ищцата (зарастване накриво), но операция е възможна след достигане на физическа зрелост на организма (след 18г. възраст) на пострадалата. При отчитане на бъдещите страдания, които ищцата ще понесе при тази допълнителна операция и при зачитане 30%-тно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, апелативният съд е намерил, че сумата от 18 000 лева, присъдена от първостепенния съд, се явява справедлив паричен еквивалент на страданията на ищцата.

На практика апелативният съд, от една страна, е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди според критериите по чл. 52 ЗЗД на 25714, 29 лева с оглед бъдещите страдания на ищцата, свързани с допълнителна операция за отстраняване накриво зарасналите кости на носа след навършване на пълнолетието й, а от друга страна, е редуцирал размера на обезщетението на 18 000 лева на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед приетия принос за съпричиняване от 30%. Крайният резултат е потвърждаване от въззивния съд на първоинстанционното решение, въпреки направените от апелативния състав различни правни изводи относно приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Предвид липсата на касационна жалба от застрахователното дружество, предметът на настоящото производство е ограничен до единственото оплакване в касационната жалба на ищцата за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липса на противоправно деяние от страна на същата като малолетно дете, тъй като задължението тя да бъде обезопасена е на делинквента – водач на МПС и нейна майка. Доколкото въпросът относно приложението на чл. 52 ЗЗД не е предмет на касационната жалба на ищцата, по която е образувано настоящото производство, липсва основание за допускане на касационен контрол на въззивния акт в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на прекия иск за разликата от 25 714, 29 лева (определеният размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД от въззивната инстанция) до 30 000 лева.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен като значим за изхода на спора правният въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като касаторката се позовава на противоречие на обжалвания акт с: решение № 198/03.02.2017г. по т. д. № 3252/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/2016г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 44/23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019г. на 1-во т. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, в частта, с която се потвърждава отхвърлянето на прекия иск за разликата от 18 000 лева до 25 714, 29 лева, предвид следното:

Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

В т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. при тълкуване на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.

В ППВС № 88/12.09.1962г. е даден отговор на въпроса, дали чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен върху него надзор от родителите му. Според даденото разрешение, за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяване на вина на упражняващия контрол, като поведението на детето и упражняващия надзор се преценява доколкото, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.

Съгласно решение № 19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/2016г. на IV г. о. на ВКС, решение № 44/23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019г. на I т. о. и решение № 75/04.07.2022г. по т. д. № 972/2021г. на I т. о. на ВКС, преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б), респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби ( чл. 183, ал. 4, т. 10). При неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете.

Изложените от въззивният състав мотиви за обективния характер на приноса по чл. 51, ал. 2 ЗЗД както и, че такъв може да е налице и при действия / бездействия на малолетно лице, са в пълно съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС. Същевременно, противно на приетото, както в задължителната практика на ВС и ВКС, така и в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, апелативният съд не е провел разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед тяхното значение за настъпване на вредите /причинно - следствена връзка/, като не е отчел и вменената на делинквента - водач завишена грижа, когато в превозното средство пътува малолетно дете, какъвто е конкретният случай, предмет на спора.

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в частта, с която се потвърждава отхвърлянето на прекия иск за разликата от 18 000 лева до 25 714, 29 лева, по конкретизирания от настоящия състав съобразно Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно: за връзката между действията на делинквента – водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал в МП, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287/02.03.2022г. по гр. д. № 1238/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д. № 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК „Л. И“ АД за сумата над 18 000 лева до 25 714, 29 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., ведно със законната лихва от 20.08.2016г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287/02.03.2022г. по гр. д. № 1238/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д. № 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК „Л. И“ АД за сумата над 25 714, 29 лева до 30 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., ведно със законната лихва от 20.08.2016г.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на II т. о. на ВКС за насрочване /държавна такса не се дължи от ищцата на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.