О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1621

гр.София, 13.06.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 4768/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците С. Б. Б., Н. М. Н. и М. Н. Т., чрез адв. Вихър Н., и на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. Т., срещу решение № 76/07.06.2022г. по в. гр. д.№ 116/22 по описа на АС Варна, с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен искът на М. Т. по чл. 432 КЗ до размер от 5000 лева и същият е отхвърлен в отменената част, а в останалата обжалвана част - по исковете по чл. 432 КЗ на С. Б. и на Н. Н., както и в частта, с която искът на Т. е бил отхвърлен за разликата над 5000 лева - първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторите ищци обжалват решението в частта, с която исковете им са отхвърлени, като изтъкват оплаквания за неговата неправилност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправният въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка, а касателно иска на М. Т. и въпроса: Какви са критериите за определяне на наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик ? Твърди се, че по поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, включително задължителната такава (ППВС №823.12.1968г. и ТР № 1/21.06.2018г. по т. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС ), доколкото не...