О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1635

София, 13.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ :МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 2120 по описа за 2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. С. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против определение № 753 от 22.02.2023г. по в. гр. д. № 1314 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му /с вх.№ 359 от 9.01.2023г./за изменение в частта за разноските на въззивно решение № 1463 от 18.11.2022г. по в. гр. д. № 1314/2022г. на ВОС. Счита така постановения акт за неправилен, като изразява становището си, че общите правила за присъждане на разноски по чл. 78 и сл.ГПК не намират приложение в производството по чл. 127, ал. 2 СК, а ако съдът счете обратното, то следва да се има пред вид, че именно ответницата Т. с поведението си, е станала причина за предявяване на искането и следва да е приложима нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Като се позовава на определение по гр. д.№ 3423/2015г. на І г. о. на ВКС, желае обжалвания акт да бъде отменен, а искането на другата страна за присъждане на разноски –отхвърлено. От своя страна претендира присъждане на разноски в това производство.

Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Й. Т. Т., чрез процесуалния представител адвокат С., с който се оспорват както нейната допустимост, пред вид липсата на изложение с основания за допустимост, така и основателност. Разноски се дължат, съобразно общите правила, първо защото в случая е налице и присъдена издръжка и второто, с оглед предявените от нея насрещни искове. Счита за неприложима нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК поради неустановеност на твърдението, че страната с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, доколкото в хода на производството В. Г. през цялото време е оспорвал исковете.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :

С въззивно решение № 1463 от 18.11.2022г. по в. гр. д. № 1314/2022г. на ОС Варна, което не е обжалвано от страните, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Я. В. Г. на майката и е определено местожителството му на на стоящия й адрес, определен е режим на лични отношения с неговия баща, който е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 177.50лв., считано от 8.11.2019г., отхвърлени са предявените от В. Г. против Й. Т. насрещни искове по чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на детето, определяне на местоживеенето му при бащата, определяне на режим на лични отношения с майката и за осъждането й да заплаща издръжка и е осъден В. Г. да заплати на Й. Т. направените от нея разноски в хода на производството в размер на 3 260лв.

След подадена от В. Г. молба за изменение на постановения акт в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК, ВОС е постановил сега обжалваното определение № 753 от 22.02.2023г., с което е оставил без уважение искането. Мотивите му са, че независимо че се касае за производство по спорна администрация, разноските се определят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно изхода от спора. Това е така, защото се касае за производство по обжалване на акт, постановен заради липсата на постигнато между родителите споразумение по спорните между тях въпроси, т. е. на спечелилата страна разноските са причинени заради поведението на другата. Загубилата страна не може да се освободи от заплащането им, защото тя е предявила исковете /а след това са предявени насрещните искове/ и не ги е признала.

Имайки пред вид изложените факти, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт за правилен поради следното:

Съгласно установената практика /вж. напр. определение, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, с № 914 от 28.04.2023г. по ч. гр. д.№ 1453/2023г. на ІV г. о./ производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК, и доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях, и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат правилата на общия исков процес, включително и нормата на чл. 78 ГПК, която се намира в част първа „Общи правила“ и съгласно която отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск, на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска. Настоящият случай не е такъв, защото производството е започнало по искане на бащата, а след обжалване, въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права на майката и с оглед изхода на спора разноските са присъдени в нейна полза.

Постановеното определение по гр. д.№ 3423/2015г. на І г. о. на ВКС, на което се позовава частната жалбаподотелка не дава основание за друг извод, защото в него е прието, че „правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция“, а в случая спорът е за присъждане на разноски в производство по обжалване. Производството по обжалване се развива по волята на страната и предполага извършването на допълнителни разноски /например за държавна такса, процесуално представителство и други/. Освен това, в цитирания от жалбоподателя случай спорът е бил само за предоставяне на родителски права и за определяне на режим на лични отношения, а процесният случай – не включва само производство за спорна администрация, но и е налице предявен иск за издръжка, за който разноските се определят по правилата на чл. 78 ГПК.

Съгласно трайно установената съдебна практика, разноски не се присъждат в производството по оспорване на присъдени разноски.

Мотивиран от изложеното, съставът на Върховен касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 753 от 22.02.2023г. по в. гр. д. № 1314 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :