№ 1633

София, 13.06.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4371 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Коректа К и К“ ЕООД, с. Калояновец чрез пълномощника му адвокат К. А. против решение № 51 от 1.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1797 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - С. З. с което е потвърдено решение № 260496 от 1.06.2021 г. по гр. д. № 1048/2020 г. на Районен съд - С. З. за отхвърляне на предявения от “Коректа К и К“ ЕООД, с. Калояновец против „Смайл агро“- ЕООД,с. Калояновец, К. С. В. и „Агро еко био“- ЕООД, гр. София установителен иск за собственост на земеделска земя/нива/ с ЕКАТТЕ - * с площ от 22.880 дка в землището на [населено място], общ. Ст.З., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***.

Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подало Агро еко био“- ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адвокат П. В.. Дружеството оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, приемайки за установено, че при публичната продан по изпълнително дело № 341/2011 г. на ЧСИ Г. И. дружеството-ищец е действало като подставено лице на длъжника „Смайл агро“- ЕООД, с.Калояновец. Този извод е обоснован на следните, приети за установени обстоятелства: „Коректа - К и К“ ЕООД е създадено на 13.02.2012 г. с капитал 2 лв. само 7 дни преди приключване на публичната продан на процесния недвижим имот, обявена от ЧСИ Г. И.. „Коректа К и К“ ЕООД е имало Постановление за възлагане на недвижимия имот, влязло в законна сила още на 28.03.2012 г., но оттогава и до датата на първоинстанционното съдебно решение това дружество не е внесло дължимите такси по прехвърляне и вписване на собствеността, не е поискало вписване на Постановлението за възлагане на недвижимия имот в Службата по вписванията и не е поискало въвеждането му във владение на този недвижим земеделски имот. Наред с това самия ищец „Коректа - К и К“- ЕООД никога и по никакъв начин не е декларирало данъчно този имот, като свой, нито е отразявало собствеността си в кадастъра и имотния регистър. Безспорно е, че на 01.03.2017 г. в търговския регистър е било вписано ново обстоятелство - прехвърлянето на дружествения дял от 2 лв. от третото за спора лице Р. Г. Б. на ответника К. С. В., който по онова време е бил официално и управител на длъжника и действителен собственик на недвижимия имот - „Смайл агро“- ЕООД. Наред с това, безспорно още на 07.12.2017 г. ответникът К. С. В. /пълнолетен български гражданин/ е прехвърлил собствеността върху процесната нива на себе си, като физическо лице, именно в качеството си тогава на управител на търговския субект „Смайл агро“ ЕООД, а не като управител на друг търговски субект - ищеца „Коректа К и К“ ЕООД. Следователно, след като той е можел да стори това от името на което и да е от двете търговски дружества, понеже тогава е бил управител и законен представител на всяко от тях двете, той е извършил тази продажба от името на действителния собственик на недвижимия имот- „Смайл агро“- ЕООД.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради невъвеждане в доклада и неразпределение на доказателствата тежест по твърдението, че „Коректа К и К“ ЕООД е действало, като подставено лице на „Смайл агро“ ЕООД. Констатирал е, че това възражение е направено в отговора на исковата молба от Агро еко био“- ЕООД, София, възпроизведено е в доклада на съда и е разпределена и доказателствената тежест, поради което ищецът е бил достатъчно добре, подробно и своевременно информиран относно предмета на спора, включващ не само въведените от самия него с исковата му молба твърдения, претенции и доказателства, но и насрещните твърдения в отговора на ответника „Агро еко био“- ЕООД, инкорпорирани в предмета на спора чрез доклада на РС по делото. Затова правилно и обосновано фактическите и правни изводи се извеждат от установените в първоинстанционното производство факти, че ищецът „Коректа К и К“- ЕООД юридически не е бил собственик на спорния недвижим имот, а такъв е бил ответника „Смайл агро“ ЕООД, чийто управител тогава е било физическото лице К. С. В. и който е продал впоследствие този имот сам на себе си, като физическо лице, за да увреди интересите на своя кредитор по изп. дело „Агро еко био“ ЕООД, гр. София. Това е безпоспорно установено в постановеното и влязло в законна сила решение № 229/13.02.2020 г. по гр. д.№ 3691/2019 г. на РС - Ст. Загора по чл. 135 ЗЗД, с което е била прогласена за недействителна по отношение на кредитора „Агро еко био“ ЕООД, гр. София сделката, обективирана с договор за покупко - продажба на недвижими имоти, сключена с нотариален акт № 64, том VII, рег.№ 6772, дело № 504/07.12.2017 г. на нотариус П. И.. По тези съображения окръжният съд е приел, че „Коректа К и К“ ЕООД не е бил лишен в първоинстанционното производство от възможността да докаже и/или обори обстоятелствата, на които се основава възражението на „Агро еко био“- ЕООД

Окръжният съд е посочил, че приетите във въззивното производство доказателства - Заявление за вписване на Постановление за възлагане от 29.02.2012 г. и Декларация по чл. 14 ЗМДТ – не променят извода за неоснователност на иска., Тези нови писмени доказателства обективират действия на ищеца, предприети след постановяване на атакуваното първоинстанционно решение, поради което те се явяват процесуално допустими, но материално неотносими към спора. Същите не повлияват на безспорно установената фактическа обстановка по делото от районния съд. Вписването на Постановлението за възлагане на ЧСИ относно процесния недвижим имот е почти 10 г. след неговото постановяване от ЧСИ и много след вписване на исковата молба на купувача от публичната продан - ответника „Агро еко био“ ЕООД, гр. София с правно основание по чл. 135 ЗЗД срещу действителния собственик на имота ответника „Смайл агро“- ЕООД, след вписване на възбрана върху имота, като обезпечение на този иск, след започнало принудително изпълнение върху същия и след проведения и приключен публичен търг за неговата продажба, поради което ищецът „Коректа К и К“ ЕООД не може да придобие и не е придобил по никакъв легален начин собствеността върху имота, тъй като публичната продан, по която е постановено въпросното постановление от 29.02.2012 г., е недействителна по смисъла на чл. 296, ал. 3 във вр. с чл. 490 ГПК и съответно във вр. с чл. 135 ЗЗД. Също така направеното вписване цели 24 дни след постановяване на първоинстанционното решението в края на м. юни 2021 г. се явява очевидно непротивопоставимо на правата на купувача от публичната продан - ответникът „Агро еко био“ ЕООД, гр. София, произтичащи от предходната му искова молба по реда на чл. 135 ЗЗД, вписана на 31.07.2019 г. /тоест цели 2 г. по-рано/, както и с оглед вписана в негова полза още на 23.12.2019 г. възбрана върху процесния недвижим земеделски имот, с оглед конкуренцията на права и приоритета на вписания по-рано акт. Следователно не следва да се приема защитната теза на ищеца „Коректа - К и К“ ЕООД, че декларирането на процесния недвижим имот, като негова собственост за целите на облагане му с местни данъци и такси би произвело за него някакъв вещно-правен ефект със задна дата. Вписването на постановлението за възлагане и данъчното деклариране на имота не са били извършени своевременно, тъй като „Коректа К и К“ ЕООД не е придобило никакъв недвижим имот, а собственик на същия е бил единствено и само ответника „Смайл агро“ ЕООД, което търговско дружество се е афиширало като негов единствен и пълен собственик, плащало е за имота дължимите данъци, регистрирано е като такъв в кадастъра и самостоятелно е извършило продажбата му на трето лице. Именно тази законно извършена продажба е обявена за недействителна по отношение на ответника „Агро био еко“ ЕООД, гр. София по реда на чл. 135 ЗЗД, като дори в това производство законния представител на ищеца, действащ едновременно с това и като законен представител и на ответника „Смайл агро“ ЕООД не е противопоставил твърдения, че процесния недвижим имот е бил собственост на друго дружество - на мнимия купувач на публичния търг „Коректа - К и К“ ЕООД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1) кой от двата договора действа в този случай, за да се приеме че е годен да направи дадено лице собственик;

2) при постановление за възлагане по чл. 490 ГПК възможно ли е купувачът да се позове на правото си или същото е обусловено от вписването на това постановление в Агенцията по вписвания и искането за въвод във владение;

3) при изводите на съда за действителността на сделката и ако служебно прецени и обяви това, то следва ли да се произнесе и относно нищожността на спорното постановление за възлагане.

Касационният съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият и третият въпроси са неразбираеми. Неясно е кои са двата договора, които има предвид касаторът – въззивният съд е обсъдил единствено договора по нотариален акт № 64, том VII, рег.№ 6772, дело № 504/07.12.2017 г. на нотариус П. И., с който „Смайл агро“ ЕООД е прехвърлило процесния имот на К. С. В. и който е обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на „Агро био еко“ ЕООД.

Третият въпрос е правно необоснован, доколкото предпоставя, че касаторът приравнява „нищожността на постановление за възлагане“, като акт на съдебния изпълнител в изпълнително производство на недейсвителността на публичната продан по чл. 490, ал. 2 ГПК. Въпросът не може да бъде съотнесен и към разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, доколкото същите касаят компетентността на съда при определени предпоставки служебно да се произнася по недействителността на сделки или договорни клаузи, когато това е релеватно за изхода на спора, но в настоящия случай преюдициалния спор относно действителността на публичната продан не е повдигнат служебно от съда, а е включен в предмета на делото от ответника „Агро био еко“ ЕООД.

Вторият въпрос е изцяло неотносим към мотивите на въззивния съд, чиито изводи са свързани с недействителността на публичната продан, тъй като ищцовото дружество е наддавало като подставено лице на длъжника в изпълнението, а фактите относно вписването на постановлението за възлагане и липсата на въвод във владение са отчетени единствено при мотивиране на извода, че е установена фигурата на симулацията „сламен човек“, както и при преценка противопоставимостта на извършеното в хода на делото вписване на постановлението на ответника „Агро био еко“ ЕООД с оглед вписаните от него преди това искова молба по чл. 135 ЗЗД и обезпечителна възбрана върху имота.

Отделно от изложеното и по трите въпроса касаторът не обосновава основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е само бланкетно позоваване, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но не са посочени актове на ВКС, които при сходни факти да дават тълкуване, различно от възприетото от въззивния съд.

Касационният съдебен състав не констатира наличие и на някое от служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсва основание за преценка дали въззивното решение не е нищожно или процесуално недопустимо, нито дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, поради неприлагане на императивна правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи или пък пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.

С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на „Агро био еко“ ЕООД, гр. София направените по повод касационната жалба разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. В..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 1.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1797 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - С. З.

ОСЪЖДА „Коректа К и К“- ЕООД, ЕИК201912747, със седалище и адрес на управление в с .Калояновец, общ. Ст. З. да заплати на „Агро еко био“- ЕООД, ЕИК 202247478 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Витоша № 139, вх. Б, ет. 1, ап. 2 разноски по повод касационната жалба в размер на 700.00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: