Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. И. Т. чрез пълномощник адв.А. С. срещу решение № 170 от 12.07.10г.,постановено по гр. дело № 216/10г. на Окръжен съд –С. З. в частта, с която е отменено решение № 282 от 18.03.08г. на Районен съд-С. З. по гр. дело № 2184/09г. и е постановено друго, с което е уважен предявения от И. К. Т. против К. И. Т. иск за заплащане на ежемесечна издръжка за сумата 700 лв, считано от 1.09.09т.,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.

В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.Приложени са ППВС № 5 /16.11.70г. и съдебни решения на състави на ВС и ВКС,постановени по отм. ГПК,на РС Попово,РС Първомай и РС В.Т..

В писмен отговор ответникът по касационната жалба И. К. Т. чрез адв.Д. Б. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед данните по делото за финансовите възможности и имуществено състояние на бащата за него не би представлявало особено затруднение да заплаща на сина си И. на 19 г. ежемесечна издръжка в размер на 700 лв, считано от 1.09.09г. за обучението му във висше учебно заведение - С. Питърс К., Ню Д.,С..Взето е предвид, че ответникът от 1995г. живее в С.,няма други деца освен ищеца, средномесечният му доход за периода от 1.01.09г. до 18.09.09г. възлиза на 3272.70 щ. д.,притежава недвижим имот в щата Калифорния и автомобил, както и ид. части от недвижими имоти в България.Има паричен влог, с налично салдо към м. 12.08г. в размер на 25 446.31 щ. д.Има задължение по ипотечен договор, като вноската по него е 2217.88 щ. д.,а застрахователната сума за автомобила за периода от 29.10.09г. до 29.04.10г. е 331 щ. д.С. от хронично заболяване – диабет.Ищецът е редовен студент, първа година в С. Питърс К.,Ню Д.,С..Съдът е приел, че той може да задоволява ежедневните си нужди със средствата, които получава в резултат на полагания от него труд в университета.Отделно от това получава годишна стипендия в размер на 14 000 щ. д.,с която покрива част от годишната такса за обучение.Остава остатъкът от таксата в размер на 24 030 щ. д.,което средномесечно е по 2002 щ. д.Прието е, че ищецът няма доходи от собствения си апартамент, в който живее баба му.Направен е извод, че с труда си и получаваната стипендия И. Т. може да поеме по-голямата част от издръжката си, но средствата са недостатъчни за заплащане на учебната такса.При тези данни според въззивния съд издръжката на ищеца за срока на редовното му обучение следва да се разпредели между родителите, като ответникът заплаща по 700 лв месечно.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.

Основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ отм. ;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, а именно за предпоставките, при наличие на които се дължи издръжка от родител на пълнолетно дете.Съдът е дал разрешение в съответствие с трайната практика на ВКС,намерила израз и в Постановление № 5 /1970г. на ВС,в което е застъпено разбирането, че решението за издръжка на непълнолетно дете не продължава автоматически, ако детето е пълнолетно, но се запише или следва редовно в средно, полувисше и висше учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена.Необходимо е в този случай да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителите за да се уважи искът по чл. 82 ал. 2 СК отм. В случая такава преценка е извършена от въззивния съд, а обосноваността на изводите му, че са налице предпоставките на чл. 82 ал. 2 СК отм. за уважаване на иска не е основание да допускане на касационно обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл. 281 ГПК.Ето защо настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Не е налице и основанието за допускане по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т. 3 от ТР № 1/09г. по тълк. дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС.Преценката на предпоставките, при наличието на които може пълнолетно дете да претендира издръжка, е винаги конкретна за всеки отделен случай.Въззивният съд е преценил доходите на касатора, имуществото му, тежестта на заболяването му и доказаните доходи и разходи.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приложените съдебни решения.Същите са постановени по казуси, които не са идентични с настоящия, възприета е друга фактическа обстановка и правните изводи се относими към конкретните факти.

Не са налице и основанията по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Формирани са изводи в конкретността на казуса, въз основа на които са преценени необходимостта от издръжка на ищеца и поносимостта й за ответника, в съответствие с нормата на чл. 82 ал. 2 СК отм. и постоянната практика на ВС и ВКС,обезпечаваща точното й прилагане.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 170 от 12.07.10г.,постановено по гр. дело № 216/10г. на Окръжен съд –С. З. по жалба на К. И. Т..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.