О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259

София, 20.05.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 май две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 2326 /2013

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Д. против решение № 302 от 15.12.2012г. по гр. д.№395/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 47/21.01.2011 г. по гр. дело № 2649/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ищецът [фирма] [населено място] е собственик на ремарке за лек автомобил /каравана за живеене/, марка LMS CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег. номер на МПС] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против търговското дружество с пр. осн. чл. 108 ЗС за същото ремарке за лек автомобил.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че ищецът вместо установителен иск за собственост е следвало да предяви осъдителен иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, щом съдът е приел, че се касае за отношения по договор за поръчка и отчетна сделка. Наведено е и оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за договор за поръчка, нарушение на процесуалните правила поради това, че е допуснато установяване на договор за поръчка за сделка с цена над 5 000 лв. със свидетелски показания и е възприета конструкция по косвено представителство, която е нелогична и за необоснованост на извода, че ищцовото дружество е собственик.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани...