гр. д. № 2197/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 232

София, 17.05.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2197/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от П. Т. Р. частна жалба срещу определение № 772/16.12.2011 г. на Добрички окръжен съд (Д.), с което е потвърдено определение от 28.04.2011 г. и определение от 23.06.2011 г., постановени по гр. д. № 36/2011 г. на Балчишки районен съд. С първото е прекратено производството по предявения от жалбоподателката и Ш. отрицателен иск за установяване, че ответниците [фирма], [населено място] и С. Н. не са собственици на два недвижими имота с иднетификатори....... и. ........., в землището на [населено място], а с второто жалбоподателката и И. Ш. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 114.26 лв., представляваща част от платените от дружеството разноски по делото.

В изложението към частната касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от предявения иск в противоречие с възприетото в правната теория, че при предявяване на отрицателен установителен иск не е необходимо да се доказва активна легитимация. Поддържат че само в производство по така предявения иск може да се установи на какво основание държавата е станала собственик на терена и дали сключеният от нея договор за продажба на земята в полза на ответника [фирма], [населено място] през 2007 г. е породил вещно-прехвърлително действие.

Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал....