Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. В., К. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф., М. П. К.-В.,

Л. А. Ш.

/починал в хода на касационното производство, заместена от наследниците си Н. П. Ш., И. П. В. и К. П. В./,

Й. А., М. Б. А., А. А. и Ц. С. Х. срещу решение №4857 от 03.07.12г. по гр. д.№7969/10г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответниците в производството – Столична община и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище по жалбата. С определение №1 от 04.01.13г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса налице ли са предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, когато само част от одържавения имот съществува реално и е незастроена. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С т. 1 на ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВС е прието, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. В решение №567/21.06.2010г. по гр. д.№1112/09г. на ВКС, І ГО е прието, че промяната на предназначението на имота и обединяването му с други имоти, т. е. когато той не съществува като самостоятелна кадастрална единица, не е пречка за възстановяването му по ЗВСОНИ, стига той да е останал незастроен или върху него да не са проведени благоустройствени мероприятия. Същото е прието и в решение №487/30.12.10г. по гр. д.№381/10г. на ВКС, ІІ ГО - че подлежи на възстановяване частта от одържавен имот, която е останала незастроена и незасегната от благоустройствени мероприятия, дори ако тя не съществува като самостоятелна единица по кадастралния план. Двете решения са постановени в производство по чл. 290 ГПК и представляват задължителна практика на ВКС, съгласно приетото в т. 2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. От изложената практика следва, че предпоставките на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността са налице и когато само част от одържавения имот е останала незастроена и незасегната от благоустройствено мероприятие на държавата, стига тази част да може да се обособи в самостоятелен урегулиран поземлен имот. Този извод следва да се приложи и по настоящото дело.

По съществото на делото: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 23.04.2010г. по гр. д.№26501/07г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от В. Т. В., К. П. В., И. П. В., Ж. И. Ф., А. Б. К. /

починала, заместена от наследниците си Й. А., М. Б. А. и А. А.

/, М. П. К.-В., В. Г. Л. /

починала, заместена от наследниците си Л. А. Ш.-Т., К. П. В. и И. П. В.

/, Л. А. Ш. и Ц. С. Х. срещу държавата чрез МРРБ и срещу Столична община искове за установяване на собствеността на ищците върху следните недвижими имоти: ПИ №584 с площ от 1974 кв. м. и ПИ №1138 с площ от 1239кв. м., нанесени в кадастрален лист №569 по плана на [населено място], Ю. градска територия, V част – 1V55.

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на И. П. /П./ В., б. ж. на [населено място], починал през 1931г. Наследодателят е притежавал нива от 10, 8 дка в местността „Б. п.”,[жк], части от която са процесните два имота. От тази нива по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени както следва: 1/18 от А. Л.; 1/6 от М. Ш., 1/6 от В. Т., а 1/6 ид. част е одържавена от Ж. К. на основание Указ №447/16.03.1948г. Останалите идеални части от нивата са завзети от държавата без правно основание. След влизане в сила на ЗВСОНИ, със заповеди на кмета на [община], са деактувани одържавените по ЗОЕГПНС идеални части от неусвоените площи от бившия имот на И. В.. С влязло в сила решение на административния съд е признато правото на обезщетяване на наследниците на общия наследодател по реда на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ за ид. част от процесните два имота. Прието е, че обещетението се предоставя, тъй като бившата нива от 10, 8 дка не съществува реално в размерите, в които е била одържавена.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти на основание реституция по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ. Тъй като имотът на общия наследодател не съществува в размерите, в които е одържавен, не е налице една от предпоставките за възстановяване на собствеността.

Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон.

Решаващо за преценката дали е настъпил реституционният ефект по ЗВСОНИ е обстоятелството, че от одържавения имот с площ от 10, 8 дка понастоящем съществуват два по-малки имота, които са били собственост на държавата към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и са останали незастроени и незасегнати от благоустройствени мероприятия на държавата, а също и това, че те отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти. С оглед дадения отговор на правния въпрос, поставен в настоящото производство, следва да се приеме, че собствеността върху тези две части от одържавения имот е възстановена на бившите собственици и техните наследници по силата на ЗВСОНИ. Обстоятелството, че част от бившите собственици са провели за идеалните си части процедура по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ за отделяне и реално връщане на процесните два имота не води до извод, че те не са възстановени по силата на закона. Процедурата по чл. 5, ал. 2 ЗОСОИ има за цел да обособи като кадастрални единици онези части от одържавения имот, които са възстановени по силата на закона. Няма пречка обаче това отделяне да се извърши и в производство по спор за собственост на възстановените части. Също така няма пречка вече обособените части да бъдат предмет на спор за собственост, както е в настоящия случай. Следва да се има предвид и това, че държавата е обвързана от влезлите в сила решения по административните дела, с които за ид. част от процесните два имота е определено реално възстановяване на собствеността. За другите ид. части, които не са били предмет на производство по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ, липсват основания да се приложи различен режим, след като и за тях се отнасят общите предпоставки за възстановяване на собствеността по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Като е приел, че не са налице условията на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху незастроените части и ищците не се легитимират като техни собственици, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция, като предявените искове бъдат уважени.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции, които възлизат на 3774, 72лв.

Водим от изложеното

,

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №4857 от 03.07.12г. по гр. д.№7969/10г. на Софийски градски съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО

по отношение на Столична община и на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,

че

И. П. В., К. П. В., В. Т. В., тримата от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Ж. И. Ф. от [населено място], [улица], М. П. К.-В., [улица];

Н. П. Ш. от [населено място], [улица], вх. 3, ет. 4,

Й. А., М. Б. А., А. А., тримата със съдебен адрес адв.К. М., [населено място], ул.”Св. а С., №8, ет. 3 и Ц. С. Х. от [населено място],[жк], [улица] са собственици на следните недвижими имоти, нанесени в кадастрален лист №569 по плана на [населено място], Ю. градска територия, V част – ІV-55:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ

№584 с площ от 1974 кв. м., при съседи: [улица], ПИ №838, ПИ №583, ПИ №1360 /ровина/ и ПИ №810 и

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ

№1138 с площ от 1239кв. м., при съседи: [улица], ПИ №810, ПИ №1360 /ровина/ и ПИ №824.

ОСЪЖДА

Столична община, [населено място], [улица] държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,

гр.София, ул.”К. и М., №17-19 да заплатят на

И. П. В., К. П. В., В. Т. В., тримата от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Жива И. Ф. от [населено място], [улица], М. П. К.-В., [улица];

Неделя П. Ш. от [населено място], [улица], вх. 3, ет. 4,

Й. А., М. Б. А., А. А., тримата със съдебен адрес адв.К. М., [населено място], ул.”Св. С., №8, ет. 3 и Ц. С. Х. от [населено място],[жк], [улица], сумата от 3774, 72лв., представляваща разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: