О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 207

София, 17.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 2066 /2013

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К. и К. К. Д. против решение № 2500 от 12.12.2012г. по гр. д.№ 2058/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2038 от 07.05.2012г. по гр. д.№ 2943/2011г. на РС-Варна. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касаторите да предадат на ответниците Е. Т. М., Р. Т. А., В. Г. А. и Б. Я. П. владението върху собствения им имот с идентификатор 10135.2516.4221 по КК на [населено място], представляващ по ПНИ имот № 4221 на СО „М. рит, Б. чешма, Д.”, целия с площ 536 кв. м.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон чл. 14, ал. 1 и пар. 4-4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и за необоснованост на извода, че собствеността върху процесния имот е била възстановена и е могло да бъде защитена чрез предявяване на иск за прекъсване на давността още от 1999г.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. чия собственост са имотите от прекратяване на правото на ползване на основание пар. 4 ЗСПЗЗ до възстановяване на собствеността окончателно с решение и скица и заповед по пар. 4 ЗСПЗЗ. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1305/20.10.2009г. по гр. д.№ 2248/2008г. на В., Р № 1156/08.10.2008г. по гр. д.№...