О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

София, 15.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 1633 /2013

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ц. С. против решение № 556 от 28.12.2012г. по гр. д.№ 839 по описа за 2012г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 174 от 09.08.2012г. по гр. д.№ 620/2011г. на Ботевградски районен съд. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касатора против [фирма] за ревандикиране на два имота: 1.овощна градина с площ 0, 601 кв. м. в строителните граници на [населено място], в м. „Крушова поляна”, съставляващ имот № 121 по помощния план на тази местност, участващ в УПИ V-обектова охрана” от кв. 23 по регулационния план на [населено място] 2. пасище от 0, 899 дка, находящ се в същата местност, съставляващ имот 118 от същия план.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 7 и чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, за допуснати съществени процесуални правила и за необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните въпроси. 1.следва ли да се приеме, че препис-извлечение от емлячния регистър е достатъчно доказателство за установяване правото на собственост към момента на колективизацията, 2.съставляват ли декларациите от емлячния регистър „друг писмен документ” по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ 3.има ли конститутивно действие решението...