О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5962

гр. София, 19.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.12.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №2695 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на М. К. К., ЕГН [ЕГН], и И. П. Д.- К., ЕГН [ЕГН] чрез пълномощника им по делото адв. К. Д., срещу определение №627 от 31.05.2024г. по в. гр. д. №61/2024г. по описа на Окръжен съд- Русе, с което е била оставена без уважение молбата на М. К. К. и И. П. Д.- К. за изменение на Решение №113 от 25.03.2024г по в. гр. д.№ 61/24 по описа на Окръжен съд - Русе в частта за разноските - присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗЗД в полза на адв.В. В. адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба за изменение на решението в частта му за разноските.

Не е постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна по нея- Велислав Л. К., чрез пълномощника му адв. В. В..

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение.

С постановеното по делото Решение № 113 от 25.03.2024г, постановено по гр. д.№ 61/2024г. по описа на Окръжен съд - Русе, въззивният съд е потвърдил Решение № 918 от 16.06.2023г, постановено по гр. д. № 3395/21 по описа на Районен съд - Русе, с което е уважен предявеният от Велислав Л. К. срещу М. К. К. и И. П. Д.- К. иск с правно основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗЗД и е отхвърлен предявеният от М. К. К. и И. П. Д.- К. срещу Велислав Л. К. насрещен иск с правно основание чл.26, ал.2 във връзка с чл. 17 от ЗЗД. Предвид изхода на спора съдът е осъдил М. К. К. и И. П. Д.- К. да заплатят на адв.В. В., оказал безплатна правна помощ по делото на Велислав Л. К., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗЗД за въззивната инстанция в размер на 1788лв., от които 894лв. за защита по първоначалния иск и 894 лв. за защита по насрещния иск. За да остави без уважение молбата на М. К. К. и И. П. Д.- К. за изменение на решението в частта му за определеното на адв. В. адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено от 1788 лв. на 894 лв., съдът е приел, че доводите на молителите, че представеното по делото пълномощно за упълномощаване на адв. В. не е било подписано от ищеца Велислав Л. К. са неоснователни по съображенията, изложени в самото решение, в които са обсъдени. За неоснователни са счетени и доводите на молителите, че по делото не е бил предявен насрещен иск, за който да се определя отделно адвокатско възнаграждение.

Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна.

В същата са изложени доводи, че по делото липсвал договор за правна помощ, сключен между ищеца Велислав Л. К. и адв. В. В., които не могат да бъдат споделени. От заключението на приетата по делото пред първоинстанционния съд почеркова експертиза действително се установява, че подписът на клиент в договор за правна защита и съдействие от 13.12.2021г. /л.329 от първоинстанционното дело/, сключен между Велислав Л. К. и адв. В. В., който е с предмет процесуално представителство по насрещния иск, се различава по частни идентификационни графически признаци от сравнителните образци от подписи на Велислав Л. К.. В същото време обаче с писмено уведомление до първоинстанционния съд /л.407 от първоинстанционното дело/ Велислав Л. К. изрично е потвърдил всички извършени от адв. В. В. от негово име процесуални действия по делото и е заявил, че приложените по делото пълномощно от 07.06.2021г. и два договора за правна защита и съдействие от 07.06.2021г. и 13.12.2021г. са подписани от него. Предвид горното се налага изводът, че между ищеца Велислав Л. К. и адв. В. В. са били сключени редовни договори за правна защита и съдействие от 07.06.2021г. и 13.12.2021г. с предмет - процесуално представителство съответно по първоначалния и по насрещния иск, по които е било уговорено предоставяне на безплатна правна помощ от адвоката на клиента. Ето защо и предвид изхода на спора по делото във въззивното производство на основание чл.38, ал.2 от ЗЗД ответниците - жалбоподатели правилно са били осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение на адв. В. В.. Размерът на същото- 1788лв., от които 894лв. за защита по първоначалния иск и 894 лв. за защита по насрещния иск, е бил определен при отчитане на вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената от адвоката работа. По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №627 от 31.05.2024г. по в. гр. д. №61/2024г. по описа на Окръжен съд- Русе.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.