О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 300

гр. София, 05.07.2016 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2324 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 36249 от 16.03.2016 г., подадена от В. В. Г. и Л. В. Г. чрез адвокат К. В. К. от САК против въззивно решение № 1271 от 11.02.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 5316/2010 г.

Ответниците по касация Д. Н. Ш. и Г. Ц. В. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразяват срещу допустимостта на обжалването в частта относно иска по чл. 45 ЗЗД, срещу наличието на основания за допускане на касационното обжалване и оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски.

Със становище вх.№ 6087 от 10.06.2016 г. касаторите са взели становище по възраженията, заявени с отговора.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 10.04.2007 г. по гр. д.№ 21843/2003 г. на Софийски районен съд, 40 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. В. Г. и Л. В. Г. срещу Д. Н. Ш. и Г. Ц. В. искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 002, 14 лв. от общо претендираната сума от 2 100 лв. - обезщетение за имуществени вреди вследствие разрушаването на изградена от ищците ограда от бетонови колове и телена мрежа, унищожаване на два броя сливови дървета и увреждане на осем броя плодни дървета, намиращи се в УПИ XI-65 от кв. 3а по плана на [населено място], местност „В.з. К. – III част” и е постановено осъдително решение за тази сума. Решението на СРС, 40 състав, е потвърдено в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от В. В. Г. и Л. В. Г. срещу Д. Н. Ш. и Г. Ц. В. искове по чл. 108 ЗС за предаване на реална част с площ от 60 кв. м. от недвижимия имот УПИ XI-65, кв. 3а по плана на [населено място], местност „В.з. К. - III част”, с площ 500 кв. м. и по чл. 109 ЗС за премахване на ограда в същия недвижим имот.

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, е процесуално допустима в частта, в която е насочена срещу произнасянето на съда по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

В частта, в която се атакува произнасянето по иска по чл. 45 ЗЗД, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Иска по чл. 45 ЗЗД е с цена 2 100 лева и има за предмет облигационно вземане, което няма обуславящо значение за иска за собственост, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в обсъжданата част.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по поставени въпроси (1) „Трябва ли съдът да събере всички преценени от него като допустими и относими допуснати за събиране доказателства в производството пред въззивната инстанция? ”, (2) „Представлява ли съществено процесуално нарушение неизпълнението на задължението на съда по чл. 200, ал. 1 ГПК да напомни на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение преди изслушването на заключението? ”, (3) „Ако даденото от вещото лице заключение по преценена от съда като необходима за изясняване на фактите по делото и допусната съдебно-техническа експертиза е непълно или неясно, трябва ли съдът при направено искане от страна да допусне изготвянето на ново заключение от едно или повече вещи лица? ” и (4) „При извършено строителство на масивна ограда между съседни имоти без влязло в сила строително разрешение (поради неговото обжалване и отмяна) и при доказан по делото факт, че построената ограда пречи за пълноценното използване на имота на ищеца по предназначение, може ли заинтересования собственик-ищец да иска премахване на строежа на основание чл. 109 ЗС? ”.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по посочените въпроси.

Първите три от тях нямат обуславящо значение за спора по следните съображения: На основание § 2 от ПЗР ГПК по отношение на производството, в резултат от което е постановено обжалваното решение, са приложими правилата по чл. 218з ГПК отм., Съгласно чл. 218з, ал. 3 ГПК отм. при новото разглеждане на делото се допускат доказателства само за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане, а при условията на чл. 218з, ал. 1 ГПК - и такива, несъбирането на които при първоначалното разглеждане на спора от въззивния съд се дължи на допуснати процесуални нарушения, за отстраняването на които са дадени указания с отменителното решение на ВКС. В настоящия случай, с решение № 273 от 26.04.2010 г. по гр. д.№ 102/2009 г., ВКС - І г. о. е дал указания по прилагането на материалния закон, като не е констатирал да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не са давани указания за отстраняване на такива, включително чрез изслушването на ново заключение на съдебно-техническа експертиза. При това положение изслушването на ново заключение на СТЕ (при наличие на вече събрани в първата инстанция заключения - основно и допълнителни - на едночленна СТЕ и на две тричленни СТЕ по въпросите, изясняването на които изисква специални знания) е процесуално действие, което не е подлежало на зачитане при формирането на изводи относно релевантните за спора факти. Това от своя страна означава, че е безпредметно да се изследва дали ВЛ В. е дало ясен и пълен отговор на всички поставени от В. В. Г. и Л. В. Г. въпроси в рамките на повторното разглеждане на спора от СГС, както и допуснато ли е нарушение на чл. 160, ал. 1 ГПК - отм. (аналогичен на настоящия чл. 200, ал. 1 ГПК) преди изслушването на това вещо лице (последното не е и налице, предвид процесуалните действия, извършени в о. с.з. 22.01.2015 г. и удостоверени на лист 196 от делото на СГС). Доколкото даденото от ВЛ В. заключение е достигнало до изводи в смисъла на тези на едночленната СТЕ, на мнозинството от първата тричленна СТЕ и на втората тричленна експертиза, обсъждането на новата едночленна СТЕ в обжалваното решение не се е отразило на крайния правен резултат. Но тъй като самото допускане на тази СТЕ е в отклонение от разпоредбата на чл. 218з, ал. 3 ГПК и нейното обсъждане по същество не се дължи, то поставените въпроси във връзка с извършените от СГС процесуални действия са ирелевантни за изхода на делото и в този смисъл не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Представената във връзка с тях съдебна практика е неотносима към случая, като не е налице и противоречие между нея и въззивното решение.

По отношение на формулирания материално-правен въпрос не са налице подържаните от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (доколкото ТР № 31 от 06.02.1985 г. по д.№ 10/84 г. на ВС, ОСГК не съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). С ТР № 31/1985 г. се дава отговор на въпроса за допустимостта на иска по чл. 109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или срещу собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби. Разяснено е още, че съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване, в който смисъл е и извършената от СГС преценка. С формираната понастоящем задължителна практика по приложението на чл. 109 ЗС (постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 416 от 16.11.2010 г. по гр. д.№ 27/2010 г. на ВКС, Решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр. д.№ 928/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., включително представените от касаторите Решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр. д.№ 438/2010 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 127 от 12.05.2011 г. по гр. д.№ 484/2010 г. на ВКС, І г. о.) се приема, че за успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че осъществяваното от ответника въздействие върху имота на ищеца пречи на правото му на собственост, не може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в благоустройствени или други закони ограничения. В разглеждания случай е установено, че процесната ограда е построена по регулационната и имотна граница между имота на ищците и този на ответниците, висока е 0, 60 м и в подземната си част попада поравно в двата съседни имота, което съответства на строителните правила по чл. 48, ал. 3 ЗУТ. Не е установено съществуването й да пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху принадлежащата им вещ, нито да им създава ограничения над допустимите по закон. По отношение преценката на изводите на изслушаната по делото агрономическа експертиза в светлината на фактическия състав по чл. 109 ЗС следва да се отчете липсата на доказателства самите ищци да са съобразили поведението си с изискванията по чл. 52 ЗС. Ето защо в процесния случай наличието или липсата на строителни книжа за построяването на оградата няма обуславящо значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС.

Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторите дължат да заплатят на ответниците по касация направените разноски за защитата им пред ВКС – сумата 800 лева, договорена с ДПЗС № 586768 от 04.04.2016 г. и заплатена в брой.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 36249 от 16.03.2016 г., подадена от В. В. Г. и Л. В. Г. чрез адвокат К. В. К. от САК в частта й, с която се атакува въззивно решение № 1271 от 11.02.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 5316/2010 г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 45 ЗЗД.

В тази му част настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателките.

Съобщаването да се извърши при спазване изискването на чл. 7, ал. 2 ГПК.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 36249 от 16.03.2016 г., подадена от В. В. Г. и Л. В. Г. чрез адвокат К. В. К. от САК в частта й, с която се атакува въззивно решение № 1271 от 11.02.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 5316/2010 г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

ОСЪЖДА В. В. Г. и Л. В. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Н. Ш. и Г. Ц. В. сумата 800 (осемстотин) лева – заплатени разноски за защитата им пред ВКС.

В тази му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: