О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
гр. София 05.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в закрито заседание на 01 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:С. К.
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
З. Атанасова
ч. гр. д. №
348
по описа за 2011
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № СД -05-01-1965/16.03.2011 г. от ищците К. Х. И., П. В. В., В. В. К., Х. В. И. против определение от 01.03.2011 г. по в. гр. дело № 109/2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателките, с която на основание чл. 37, ал. 1 ГПК отм. е поискано възстановяване на пропуснат срок за изпълнение на указания, дадени от Сливенския окръжен съд с определение от 08.07.2010 г. като неоснователна. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила. Жалбоподателките искат отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се уважи подадената молба за възстановяване на пропуснат срок.
Подадена е частна жалба от същите жалбоподателки с вх. № СД-05-01-8755/29.09.2010 г. против определение № 310/17.08.2010 г. по в. гр. дело № 109/2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателките, поради неотстраняване в срок на указани нередовности и е прекратено производството по делото. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. Жалбоподателките искат отмяна на определението и постановяване на друго, с което делото да се върне на Сливенския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на делото.
Ответниците по частните жалби Я. Р. Д., Т. Р. Д. и О. И. Р., всички чрез адв. Г. М. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частна жалба вх. № СД -05-01-1965/16.03.2011 г., с която е обжалвано постановеното определение на Сливенския окръжен съд от 01.03.2011 г. относно възстановяване на пропуснат срок. По частна жалба вх. № СД-05-01-8755/29.09.2010 г. ответниците по жалбата не са изразили становище.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателките и съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното:
Всяка от частните жалби е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.
Като разгледа по същество частните жалби съдът намира за установено следното:
По частна жалба вх. № СД -05-01-1965/16.03.2011 г.
С обжалваното определение от 01.03.2011 г. по в. гр. дело № 109/2010 г. въззивният съд е отхвърлил молбата на жалбоподателките за възстановяване на пропуснат срок на осн. чл. 37, ал. 1 ГПК отм. за изпълнение на указания, дадени от Сливенския окръжен съд с определение от 08.07.2010 г. За да направи извода съдът е приел, че жалбоподателките не са представили доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, като последица от които е бил пропуснат указания от съда едноседмичен срок за представяне на преписи от исковата молба с приложенията за новоконституирани страни по делото.
Настоящият съдебен състав намира извода на въззивния съд за правилен и обоснован.
Производството по делото пред въззивния съд е образувано по подадена въззивна жалба от ответниците Т. Р. Д. и О. И. Р., както и въззивна жалба от ответницата Я. Р. Д. срещу решение № 85/29.12.2009 г. по гр. дело № 31/2007 г. на Районен съд [населено място], с което е уважен предявен иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С решението съдът е признал за установено по отношение на ответниците, като наследници на Р. И. Б., б. ж. на [населено място], общ. К., починал на 02.01.94 г., че ищците К. Х. И., П. В. В., В. В. К. и Х. В. И., като наследници на Х. В. М., б. ж. на [населено място], общ. К., починал на 27.01.82 г. са собственици на ид. част от недвижимите имоти, подробно описани в решението – земеделски земи и гори.
В хода на делото пред въззивния съд с определение от 08.07.2010 г. съдът е конституирал като страни по делото Р. д. п. г. [населено място] и Д. г. с./Д. л. с./ към [община]. Съдът е конституирал посочените страни като е взел предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗВСГЗГФ, според които по делата за гори и земи от държавния горски фонд по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ – при спор за материално право се призовава и р. д. п. г., Д. г. с. или Д. л. с. по местонахождението на имота. По делото тези страни не са взели участие до този момент. Със същото определение въззивният съд е указал на жалбоподателките-ищци в едноседмичен срок от съобщението да представят преписи от исковата молба и от приложенията към нея за връчване на новоконституираните страни. Съобщение за постановеното определение е редовно връчено на 03.08.2010 г. на всяка от ищците – от К. И. е получена лично, а на П. В., В. К. и Х. И. е връчена на 03.08.2010 г. на съдебния адрес, посочен по делото – [населено място], общ. К. чрез К. И.. В указания от съда едноседмичен срок, който е изтекъл на 10.08.2010 г. – вторник присъствен ден жалбоподателките не са представили указаните от въззивния съд преписи от исковата молба и от приложенията за връчване на новоконституираните страни.
С определение № 310/17.08.2010 г. съдът е върнал исковата молба на жалбоподателките и е прекратил производството по въззивното дело, поради неизпълнение на указанията, дадени с определение от 08.07.2010 г. – т. е. жалбоподателките не са отстранили указаните нередовности на исковата молба – не са представили преписи с приложенията за новоконституираните страни – чл. 100, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК отм..
В молбата по чл. 37, ал. 1ГПК отм. за възстановяване на пропуснатия едноседмичен срок жалбоподателките са изложили твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока – липса на технически средства – ксерокс в [населено място], където живее К. И. – посочено и като съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения по делото, съответно необходимост да се пътува за изготвяне на преписи до [населено място] и влошено здравословно състояние на К. И. към момента на връчване на съобщението за дадените указания от въззивния съд – 03.08.2010 г. Според жалбоподателките и съдът има възможност да даде допълнителен срок за изпълнение на дадените указания, както и да изготви и връчи преписи от исковата молба на новоконституираните страни.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи наличието на твърдяните факти в молбата за възстановяване на пропуснат срок на жалбоподателките, представляващи според тях особени непредвидени обстоятелства, нито са представени доказателства, от които да се установят такива обстоятелства за пропускане на срока за жалбоподателките П. В., В. К. и Х. И.. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че не са установени особени непредвидени обстоятелства за пропускане на едноседмичния срок, указан на жалбоподателките с определение от 08.07.2010 г. за представяне на преписи от исковата молба и от приложенията към нея. Правилно въззивният съд е отхвърлил молбата на жалбоподателките за възстановяване на пропуснат срок. Следователно обжалваното определение следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението са неоснователни.
По частна жалба с вх. № СД-05-01-8755/29.09.2010 г.
против определение № 310/17.08.2010 г. по в. гр. дело № 109/2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателките, поради неотстраняване в срок на указани нередовности и е прекратено производството по делото.
Както се посочи по-горе в хода на въззивното производство Сливенския окръжен съд с определение 08.07.2010 г. е конституирал като страни по делото Р. д. п. г. [населено място] и Д. г. с./Д. л. с./ към [община], като е взел предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗВСГЗГФ и разпоредбите на чл. 13, ал. 8 от същия закон, установяващи изискването по дела за гори и земи от държавния горски фонд по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ – при спор за материално право се призовават и р. д. п. г., Д. г. с. или Д.л. с. по местонахождението на имота. Тези страни не са взели участие в производството по делото. Със същото определение е указано на жалбоподателките-ищци да представят преписи от исковата молба с приложенията за връчване на новоконституираните страни в едноседмичен срок от съобщението. Последното е редовно връчено на всяка от ищците на 03.08.2010 г. и в указания срок нередовностите на исковата молба не са отстранени – не са представени преписи от исковата молба с приложенията. Въззивният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото с обжалваното определение от 17.08.2010 г. Същото съдът е следвало са стори с решение, а не с определение.
Съобразно даденото тълкуване в т. 7 от ТР № 2/02.07.2004 г. по т. гр. дело № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд констатира, че ищецът в дадения му срок не е отстранил нередовността на исковата молба следва да прекрати производството по делото и да обезсили и решението на първата инстанция, като постановено по ненадлежно предявен иск. Актът, с който се констатира нередовността на исковата молба е решение, тъй като засяга решението на долустоящата инстанция и не се изчерпва с прекратяване на производството. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба може да бъде констатиран служебно от въззивния съд. Следователно произнасянето на въззивния съд като контролен съд е по основателността на подадената жалба и поради това актът му по допустимостта на производството е решение, а не определение. Това налага насрочване на делото в открито заседание с призоваване на страните, след като в дадения от въззивния срок нередовността на исковата молба не е отстранена за произнасяне на решение за обезсилване на това на първоинстанционния съд.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение от 17.08.2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателките и е прекратено производството по делото следва да се обезсили, като процесуално недопустимо. Делото следва да се върне на Сливенския окръжен съд за постановяване на решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава
определение от 01.03.2011 г. по в. гр. дело № 109/2010 г. на Слевенския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на К. Х. И., П. В. В., В. В. К. и Х. В. И., всички със съдебен адрес [населено място], общ.К., с която на осн. чл. 37, ал. 1 ГПК отм. е поискано възстановяване на пропуснат срок за изпълнение на указанията, дадени от Сливенския окръжен съд с определение от 08.07.2010 г.
Обезсилва определение № 310/17.08.2010 г. по в. гр. дело № 109/2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната исковата молба, подадена от К. Х. И., В. Г. В., П. В. В., В. В. К. и Х. В. И., поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности и е прекратено производството по в. гр. дело № 109/2010 г. на Сливенския окръжен съд.
Връща делото на Сливенския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по подадените въззивни жалби от Т. Р. Д., О. И. Р. и Я. Р. Д. срещу решение № 85/29.12.2009 г. по гр. дело № 31/2007 г. на Районен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: