№1006

С., 07.11.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 830 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез пълномощника им адвокат А. А., против решение № 6 от 17.03.2011 г., постановено по т. д. № 46 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Разград, с което е отменено решение № 193 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 525/2010 г. на РС-Разград и е постановено друго за признаване за установено на основание чл. 53, ал. 2 З. по отношение на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], че към момента на изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на Изп. директор на А., погрешно е заснета кадастралната граница между поземлени имоти с идентификатори * и *, представляващи съответно УПИ * и УПИ * по ПУП, одобрен със Заповед № 3633/18.11.2005 г. и че [фирма], [населено място] е собственик на имот с площ * кв. м., който е включен като част от УПИ * по ПУП, одобрен със Заповед № 3633/18.11.2005 г., която част е защрихована с черен цвят в скицата, приложена към заключението на вещото лице на л. 58 от въззивното дело и съставлява неразделна част от решението.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. К., оспорва наличието на...