Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
София, 09.12.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
при участието на секретаря А. Й. след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 847 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по подадената чрез адв. Т. Ф. искова молба, вх.№ 6926/22.04.2024г., на „ Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, [населено място], против „ Блек флаг груп“ ЕООД, [населено място], с която са предявени искове за обявяване за нищожно, на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК, евентуално - за отмяна, на осн. т.5 и т.6 на чл.47, ал.1 ЗМТА, на арбитражно решение от 19.03.2024г. по арб. д.№ 28 по описа на АС при БСК за 2023г. С него „Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на „ Блек флаг груп“ ЕООД, [населено място], на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 38 400 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключения от тях договор за посредничество от 08.06.2022г. и анекс към него от 25.08.2022г. за осъществено посредничество за сключване на договор за покупко - продажба с купувач „Орехова гора билд“ ООД, материализиран в нотариален акт № 31, том № 1, рег. № 119, н. д. № 28/2023г. на Нотариус Ж. Д., рег. № 328 на НК, ведно със законната лихва върху сумата 38 400 евро, считано от 14.08.2023г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по водене на арбитражното дело.
В исковата молба основанието по т.6 на чл.47, ал.1 ЗМТА е обосновано с довод, че постигнатото арбитражно споразумение в клаузата т.8.1. от договора за посредничество е изисквало в рамките на вече образувано арбитражно производство страните да изразят волята си какъв да бъде съставът на решаващия орган. Въведени са твърдения, че в изпратеното до него уведомление ищецът е уведомен за подаване на исковата молба против него и за образуване на арбитражно производство, както и за определяне от Председателя на АС при БСК спорът да се разгледа от един арбитър, но в уведомлението липсва каквото и да е запитване или покана за изразяване на становище относно състава на решаващия орган и към него не е приложен какъвто и да е акт на Председателя на АС на БСК за назначаване на определения арбитър. Според ищеца това представлява отклонение от предвидената процедура за образуване на арбитража в приложимия Правилник на АС при БСК. Намира, че постигнатото арбитражно споразумение не дерогира правилата на процедурата по образуване на арбитражния състав, уредена в правилника на избраната арбитражната институция, която в случая не е спазена.
Основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК, е обосновано с доводи, че с арбитражното решение е разгледан и решен спор, който не арбитрируем. Ищецът поддържа, че, разглеждайки предявеният иск за възнаграждение, произтичащо от сключения посреднически договор за продажба на недвижим имот, арбитърът се е произнесъл и по неарбитрируемия въпрос придобило ли е „Билбест“ АД, макар и косвено, вещни права върху процесния недвижим имот, и е постановил нищожно решение.
Основанието по т. 5 на член 47, ал.1 ЗМТА е обосновано с доводи за постановяване на решението в противоречие с диспозитивното начало - въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право. В тази връзка се поддържа, че арбитърът избирателно се е позовал на отделни клаузи от различни договори, които ищецът в арбитражното производство нито е сочил в исковата молба, нито е тълкувал по какъвто и да било начин в последствие при защитата на претендираното от него право, и в резултат на това е формирал фактически и правни съждения, каквито ищецът изобщо не е въвеждал. Конкретно, в исковата молба се посочва, че, в отклонение от конструираната от ищеца претенция, арбитърът е обсъждал промяната в намерението на дружеството наемател на имота – „ М. -ИВ“ ЕООД да се възползва не пряко, а индиректно от опцията си за изкупуване на наемния имот, приемайки, че „Прима….“ АД не е било длъжно да се съобрази с това желание, каквото възражение не е направено в исковата молба пред арбитража. Поддържа се, че арбитърът напълно неоснователно е продължил да разсъждава върху това как купувачът „Билбест“ АД е могъл да защити интереса си, като дори е констатирал възможността да предяви иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор с „Прима…“ АД за окончателен, съответно разсъжденията на арбитъра са насочени в съвсем различна посока от очертания предмет на спора с исковата молба и то без да съобрази, че „Билбест“ АД не участва в арбитражното производство и съответно няма възможност да изрази позиция какъв е бил неговият интерес от сключването на една или друга сделка, и, като така, арбитърът не само се е отклонил от твърденията на ищеца в исковата молба, но и е изразил становище от името на неучастващо в арбитражния процес лице. На следващо място по отношение на условията за прекратяване на предварителния договор, договорени в сключеното допълнително споразумение, се поддържа, че с неясни и неразбираеми разсъждения арбитърът е достигнал до извод, че в действителност „Прима…“ АД и „Билбест“ АД не са целели прекратяване на сключения между тях предварителен договор и това се доказва от уговарянето на различни условия, при които „Прима…“ АД трябва да върне задатъка, като по този начин всъщност спорът е бил изместен върху това бил ли е в действителност развален предварителния договор, каквито твърдения изобщо липсват в исковата молба пред арбитража, а въведеното основание е за свързаност между „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД към датата на придобиване на имота, а не са за симулативност на сключеното между „Прима…..“ АД и „Билбест“ АД допълнително споразумение. Посочва се, че мотивите на арбитъра се градят основно на негови собствени, а не на ищеца твърдения за неотпадане на интереса на „Билбест“ АД от придобиване на имота, което се експлоатира от арбитъра, като аргумент за симулация на споразумението за прекратяване на предварителния договор. В исковата молба се посочва, че арбитърът е основал извода си за основателност на иска на приетото, че е реализирана комплексната хипотеза на член 1.2. т. I и т. II от сключения между страните посреднически договор за покупко-продажба на недвижим имот, която според арбитръра води до реализиране на разпоредително действие с вещно - транслативен ефект върху процесния имот, без да съобрази, че тази конструкция е непротивопоставима по отношение на „Прима…“ АД, тъй като то има качеството на трето лице и по отношение на него приемането на нов съдружник има действие от момента на вписването му в ТРРЮЛНЦ, съгласно чл.7 ЗТРРЮЛНЦ в случая на 20.04.2023г., което е след сключване на предварителния, а и след окончателния договор.
По всички тези съображения искането е за обявяване на арбитражното решение за нищожно, евентуално – да бъде отменено и върнато на арбитража за ново разглеждане. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.
С постъпилия в срок отговор на исковата молба ответникът „Блек флаг груп“ ЕООД, чрез адвокат Н. Н. от АК – Силистра, оспорва исковете. След подробно описание на фактическата страна на спора, оспорва въведените от ищеца твърдения за нарушения на процедурата за формиране на арбитражния състав. Ответникът оспорва наличието на основанието по т.6 на чл.47, ал.1 ЗМТА. В тази връзка пподдържа, че ищецът целенасочено смесва хипотезата на чл. 27, ал.4 от Правилника на АС при БСК с конкретната арбитражна клауза. Поддържа, че разпоредбата на чл. 27, ал.4 от Правилника на АС на БСК е приложима в хипотеза, в която арбитражната клауза не определя броя на арбитрите, в която съгласието за решаване на спора от едноличен арбитър се постига след образуване на арбитражното производство, но такава хипотеза в случая не е налице. На следващо място акцентира на това, че в подадения ОИМ в арбитражното производство не са направени никакви възражения и искания във връзка с конкретната процедура на формиране на състава, следователно, е очевидно, че ищецът е бил с убеждението, че арбитражната процедура е спазена. Позовава се на чл. 5 ЗМТА, като посочва, че след получаване на уведомлението ищецът е могъл и е бил длъжен, ако е считал, че процедурата за формиране на арбитражния състав не е спазена, да възрази незабавно, и, като не е направил това, няма право да се позовава на допуснато такова нарушение. По отношение на основанието по т.5 на чл.47, ал.1 ЗМТА ответникът поддържа, че всички обсъдени от арбитъра факти и обстоятелства са надлежно изложени, съдържащи се в исковата молба и в депозираната по делото писмена защита, поради което не е налице нарушаване на диспозитивното начало. Намира, че ищецът тълкува разширително използваните от него понятия „произнасяне извън предмета на спора“ и „противоречие с диспозитивното начало“ и неоснователно свежда диспозитивното начало по см. на т.5 на чл.47, ал.1 ЗМТА до спорния въпрос в арбитражния процес относно осъществяване или неосъществяване на факт, съответно доказването му и правното му значение за конкретния случай. Ответникът счита, че изложените от ищеца съображения са насочени пряко и единствено срещу правилността на арбитражното решение, което обаче е извън предмета на производството по чл.47 ЗМТА. По отношение на основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА, вр. чл.19, ал.1 ГПК ответникът поддържа, че с арбитражното решение не е разгледан спор с предмет вещни права, а е разгледан възникналият между страните спор, породен от облигационно отношение за дължимостта на комисионно възнаграждение по посреднически договор за продажба на имот, като, разглеждайки възникналия спор, арбитърът по необходимост, е следвало в мотивите си да обсъди конкретната сделка с имота, предмет на договор за посредничество, и съответното отговори възникнало ли е вземане в полза на изпълнителя, с което не е извършил нарушение по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА. Намира, че и тези оплаквания са насочени пряко и единствено срещу правилността на арбитражното решение. Искането е за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените разноски.
След образуване на делото, на 05.07.2024г., е подадена е допълнителна искова молба, чрез адв. В. П. от САК, която е в срока по чл.48 ЗМТА, започнал да тече от връчване на атакуваното арбитражно решение на 16.04.2024г. С нея са въведени доводи, че, дори да се приеме, че страните са уговорили едноличен състав на арбитража, уговорката по чл.8.1 от посредническия договор е в противоречие с чл.27, ал.4 от Правилника на АС при БСК. Въведено е и още едно процесуално нарушение на арбитражната процедура, което според ищеца е съществено, а именно неподаването на декларация от арбитъра, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнение за неговата безпристрастност, съгласно правилото на член 29, ал.1 от Правилника на АС при БСК. Релевирано е, че образуването на арбитража и арбитражната процедура са извършени в нарушение на споразумението на страните, включително на Правилника на АС при БСК и на ЗМТА при определяне на състава и назначаването на арбитража и декларирането на безпристрастие, които - поотделно и съвкупност, осуетяват законовите и договорни гаранции за независим и безпристрастен арбитраж и справедлив арбитражен процес. Според ищеца посочените нарушения не могат да бъдат санкционирани от нормата на чл. 5 ЗМТА, тъй като те не просто засягат изискванията на арбитражното споразумение/Правилника на АС при БСК/, а гаранциите за независим и безпристрастен съд и справедлив съдебен процес и съставляват нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. В допълнителната ИМ са посочени конкретни обстоятелства, които според ищеца са от значение за спорното право и не са въведени и/ или са подменени от арбитъра и въз основа на тях е постановено арбитражното решение. Според ищеца в ИМ пред арбитража дължимостта на комисионно възнаграждение е основана на хипотезата на точка 1.2. – III от посредническия договор, а арбитърът е приел, че е осъществена комплексната хипотеза на член 1.2. - I и II от договора за посредничество, т. е. арбитърът е установил условие за дължимост на комисионното възнаграждение, различно от посоченото от ищеца. Намира, че относно качеството на свързани лица на „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД в ИМ пред арбитража е твърдяна свързаност, произтичаща от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 11.04.2023г. и не са въведени конкретни фактически твърдения за някоя от фактическите хипотези по § 1.т.3 от ДОПК, а в арбитражното решение е прието, че между посочените две дружества е налице свързаност, настъпила на 03.04.2023г. по силата на решение на Общото събрание на „Орехова гора билд“ ООД за приемане на „Билбест“ АД като съдружник. Относно констатираното от арбитъра тристранно съглашение между ищеца, наемателя „М. ИВ“ ЕООД и „Билбест“ АД за придобиване на имота се поддържа, че в исковата молба пред арбитража ищецът не е въвеждал твърдения за съгласувана воля, насочена към съвместно придобиване на процесните имоти към момента на нотариалната сделка. Относно приетото от арбитъра наличие на тристранно съглашение за покупко-продажба на имота между ищеца, „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД се поддържа, че такива твърдения не са въведени от ищеца в арбитражното производство, а посредническото възнаграждение е претендирано на основание свързаност между „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД, породена от покупко - продажба на дялове.
В подаденото чрез адв.Н.Н. допълнително становище ответникът оспорва пояснената и допълнена искова молба. Поддържа, че постигнатата арбитражна клауза е в съответствие с чл.11, ал.1 ЗМТА, поради което позоваването на чл.12, ал.2 и чл.27, ал.4 от Правилника на избраната арбитражна институция е неоснователно, като се позовава и на осн. чл.5 ЗМТА. Прилага копие от декларация от арбитъра по чл.29 от Правилника на АС при БСК. Повтаря съображенията, че ищецът тълкува разширително понятията „произнасяне извън предмета на спора“ и „противоречие с диспозитивното начало“, като идентифицира доказването в арбитражния процес с диспозитивното начало и неоснователно свежда диспозитивното начало по см. на т.5 на чл.47, ал.1 ЗМТА до спорния въпрос в арбитражния процес. Излага съображения в подкрепа на довода за законосъобразност на атакуваното арбитражно решение. Искането е за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. В.П. поддържа депозираните искова молба и пояснението и допълването й, а ответникът, чрез процесуален представител адв. Н.Н. поддържа подадените отговори.
Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА изисква образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура да не е съобразено със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение – когато не се приложени разпоредбите на закона.
В случая в чл.8.1. от сключения между страните посреднически договор от 08.06.2022г. е постигната арбитражна клауза, която касае всички спорове във връзка с изпълнението, прилагането или тълкуването на договора и предвижда разглеждането им от едноличен арбитър, назначен от Председателя на АС при БСК, съгласно неговия правилник за водене на арбитражни дела. Не е спорно, че арбитърът е назначен от Председателя на АС при БСК от листата на арбитрите.
В арбитражното дело се съдържа уведомление, изходящо от избраната от страните арбитражна институция, отправена до „Прима…“ АД, като не е спорно неговото получаване. С него „Прима…“ АД е уведомено за предявяване на иска против него от „Блек флаг груп“ ЕООД за сумата от 38 400лв., и за определяне от председателят на арбитражната институция за арбитър Г.В., а за заместник - М. С..
Видно от съдържащия се в арбитражното дело отговор на исковата молба, подадена чрез адв.Б. М., „Прима…“ АД не е възразило относно конституирането на решаващия състав. Видно от протоколите от проведените три открити заседания в арбитражното производство, в които „Прима…“ АД е било представлявано - в първото заседание от двама пълномощници адв.Б.М. и адв.Т.Ф., а във второто и третото - само от адв.Т.Ф., също не са направени възражения относно състава на арбитража.
Противно на неоснователно поддържаното, постигнатата арбитражна клауза в сключения от страните материалноправен договор е валидна.
В споделяното от състава решение № 30 от 26.03.2021 г. по т. д. № 454/2020 г., I т. о., се приема, че разпоредбите на ЗМТА относно конституирането на решаващия състав и съблюдаването на процедурата са диспозитивни и приложение намират уговорените от страните правила, като нарушението на последните е от значение за основателност на иска по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА само, ако страната се е позовала на нарушаването на тези уговорени от страните неповелителни правила своевременно и е възразила срещу нарушението, за което е знаела. В противен случай правото на страната се преклудира - чл. 5 ЗМТА. Тази разпоредба е израз на принципа в арбитражния процес на „бдителност при защита на процесуалните права на страната“, несъобразяването с който води до преклудиране на възможността страната да се позове на допуснато нарушение при образуването на състава или на арбитражната процедура. Невъзразяването в хипотезата на знание за нарушението се санкционира с изгубване на процесуалното правомощие на пропусналата страна да се позове на нарушението. Своевременното възражение на страната, която знае за нарушението, обезпечава възможността й да атакува по реда на чл. 47 ЗМТА арбитражното решение и по този начин всяко нарушение на правилата за конституиране на арбитражния състав или на процедурата е релевантно като основание за отмяна по чл. 47 ЗМТА, но и съществени нарушения при конституирането на състава или на процедурата, могат да станат ирелевантни при условията на чл. 5 ЗМТА. Трайноустановената практика на ВКС е, че чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА следва да се тълкува и прилага във връзка с чл. 5 ЗМТА
Доколкото релевираното сега нарушение при конституирането на решаващия състав се основава на факти, които ищецът несъмнено е знаел, той е могъл и е следвало да направи в арбитражното производство възражение във връзка с конституирането на състава на арбитража. Като е пропуснал възможността да се позове на нарушението в арбитражното производство, на осн. чл.5, ал.1 ЗМТА, съответно чл.3, ал.5 от Правилника на АС при БСК, ищецът е изгубил процесуалната възможност да се позове на него сега, атакувайки постановеното арбитражно решение.
Що се касае до твърденията, че арбитърът не е представил декларация за безпристрастност, респективно, че декларация на арбитъра не се съдържа в арбитражното дело, настоящият състав намира същите за ирелевантни доколкото не са въведени твърдения от ищеца за наличие на някаква зависимост между арбитъра и ищеца.
Основанието по чл. 47, т. 5 от ЗМТА изисква арбитражното решение да разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или да съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Предметът на спора е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Неговото правно естество обективно следва от въведените от ищеца основание и петитум на иска въз основа на правна норма. Белезите, които индивидуализират спорното право, предмет на делото, които следва да бъдат въведени от ищеца чрез основанието и петитума на иска, са правопроизводящият факт/факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Едно от проявленията на диспозитивното начало е, че защитният орган е длъжен да даде защита само в рамките, очертани от ищеца с основанието и петитума на иска, респективно искът не може да бъде уважен на основание, неизтъкнато от ищеца, или въз основа на незаявен петитум.
В случая очертаният предмет на делото в подадената искова молба, по която е образувано арбитражното производство, е дължимото от „Прима…“ АД на „Б. Ф. Г. ЕООД посредническо възнаграждение, произтичащо от сключения между тях посреднически договор. Въведените твърдения са, че е осъществена хипотезата на т.1.2., т.III от посредническия договор, тъй като имотът е продаден на 12.04.2023г. на дружество „Орехова гора Билд“ ООД, което има качеството на купувач по см. на т.1.3 и.5 от посредническия договор, тъй като е свързано лице по см. на § 1, т.3 ДР на ДОПК, към която препраща т.1.5. от посредническия договор, с представения от посредника като купувач на имота „Билбест“ АД. Относно свързаността между „Билбест“ АД и „Орехова гора Билд“ ООД в исковата молба са въведени твърдения, че между „Прима…“ АД и „Билбест“ АД е сключен предварителен договор от 26.08.2022г. за продажба на дялове от търговско дружество, с което се споразумяват „Прима…“ АД да учреди ново дружество чрез апорт на имотите и да продаде всички дялове от новоучреденото дружество на „Билбест“ АД. Впоследствие страните по предварителния договор са договорили изменение на структурата на сделката, чрез която да бъде извършена промяна в собствеността, във връзка с което са предприели действия по регистрация на „Орехова гора Билд“ ООД, което да закупи имота. След учредяване на „Орехова гора Билд“ ООД, на 31.03.2023г. „Билбест“ АД е подало молба да бъде прието за съдружник в него и на 11.04.2023 е сключен договор между „Орехова гора Билд“ ООД и „Билбест“ АД за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Орехова гора Билд“ ООД на „Билбест“ АД, след което, на 12.04.2023г. е извършена продажбата на имота на „Орехова гора билд“ ООД.
В подадения пред арбитража ОИМ „Прима…“ АД е възразило, че описаната в ИМ фактическа обстановка не отговаря на действителността, а е само малка и избирателна част от нея. Въведени са твърдения, че предварителният договор за продажба на дялове от търговско дружество от 26.08.2022г. е прекратен едностранно и безвиновно от „Билбест“ АД, което има обяснението си в това, че дружеството е уведомено за сключения от „Прима…“ АД договор за наем за имота с „М. ИВ“ ЕООД, по който „Прима…“ АД е поело задължение да предложи имота за продажба първо на наемателя, поради което и предварителният договор между „Прима…“АД и „Билбест“АД е бил сключен под условие, че договорът се прекратява предсрочно автоматично и безсрочно при условие, че наемателят приеме предложението за закупуване на имота. Въведени са твърдения, че наемателят първо е приел предложението на „Прима…“ АД за закупуване на имота, а след това заявил, че не желае да го купи директно, а индиректно–чрез „Орехова гора Билд“ ООД, в което дружество 50 % от капитала се притежава от едноличния собственик на капитала на наемателя, след което, на 14.03.2023г., между „Прима….“АД и „Билбест“ АД е сключено допълнително споразумение към предв. договор от 26.08.2022г. за прекратяване на действието му и за връщане на задатъка, на 14.03.2023г. е сключен предв. договор за продажба на имота между „Прима….“АД и „Орехова гора билд“ ООД, с условия, очевидно по-изгодни от тези по прекратения предв. договор с „Билбест“АД. Поддържано е, че, както към 14.03.2023г./ датата на предв. договор/, така и към 12.04.2023г./ датата на окончателния договор/ „Орехова гора Билд“ ООД не е свързано лице с „Билбест“ АД, тъй като „Билбест“ АД е вписано като съдружник в „Орехова гора билд“ ООД едва на 20.03.2023г. и дори самото заявление за вписването му като съдружник е подадено на датата на сделката, но след работното време на Агенция по вписванията и, като трето лице, преди вписването „Прима…..“АД не е могло да знае за намеренията и обвързаните действия на двете дружества, нито е могло да ги управлява и контролира. Твърдяно е, че, „Орехова гора билд“ ООД не е представено на „Прима“ АД от посредника, а единствената причина за сключване на сделката с него е съдружникът в „Орехова гора билд“ ООД–Г.В., който е и едноличен собственик на капитала на наемателя на „Прима….“ АД, в изпълнение на обвързващата клауза в договора за наем за изкупуване при разпореждане с имота. Според ответника е ирелевантно и заплащането на посредническото възнаграждение от „Билбест“ АД след приемането му за съдружник в „Орехова гора Билд“ ООД.
При така очертания от ищеца предмет на правния спор арбитърът правилно е изследвал дали формата на сделката по прехвърляне на имота на „Прима….“ АД попада в хипотезата по чл.1.2. от посредническия договор. Приетата от арбитъра за осъществена комплексна хипотеза на член 1.2. - I и II от договора за посредничество относно начина на прехвърлянето се включва в посоченото ин фине в чл.1.2. – III от посредническия договор ( всякакви други сделки и решения, чийто резултат включва промяна на собствеността, дори частично или контрола върхуимота или част от него). Правилно въз основа на твърдяната в ИМ свързаност в арбитражното решение е изследвано дали към датата на придобиването на имота „Билбест“ АД е имало качеството на свързано лице с приобретателя по см. на §1, т.3 ДОПК, към която препраща чл.1.5 от посредническия договор. Приетото от арбитъра, че е налице такава свързаност между двете дружества към релевантния момент не е основана единствено на вземането на решение на ОС на съдружниците на „Орехова гора билд“ ООД за приемане на „Билбест“ АД като съдружник, но и на сключването на договор за продажба на дружествени дялове на 11.04.2023г. Обсъденото от арбитъра дали е преустановена облигационната връзка между „Прима…“ АД и „Билбест“ АД е в отговор на възраженията и предвид въведените от ответника обстоятелства с ОИМ. В аспекта на възраженията на ответника арбитърът е приел, че „Прима…“ АД не е било длъжно да приеме предложеното от наемателя изкупуване чрез новоучредено дружество, а, дори и да е имал интерес от него, е бил обвързан от предв. договор с „Билбест“ АД, в който подобна уговорка не е предвидена. При съвкупен анализ на обстоятелствата по делото арбитърът е достигнал до извод, че не е отпаднал интересът на нито едно от двете дружества „Прима….“ АД и „Билбест“ АД от предв договор, при междувременно променен начин за придобиване на имота – чрез учреденото от трети лица дружество и придобиване от купувача на дялове от капитала му, а прекратяването на предварителния договор е по взаимно съгласие на страните при обвързване връщането на задатъка от сключването на предв. договор между „Прима…“ АД и „Орехова гора билд“ ООД. Ето защо е достигнал до извод, че са налице кооординирани действия на трите дружества – „Прима…“ АД, „Билбест“ АД и новоучреденото дружество „Орехова гора билд“ ООД с цел предоговаряне и реализиране на сделката при запазване на качеството на купувач на „Билбест“ АД по см. на чл.1.3. от договора за посредничество, но опосредено чрез свързаното с него лице „Орехова гора билд“ ООД.
Налага се извод, че арбитражното решение не съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, съответно не е допуснато нарушение на диспозитивното начало. Арбитърът се е произнесъл в рамките на очертания от ищеца предмет на спора за възнаграждение, произтичащо от сключения между страните посреднически договор за продажба на имота на ищеца. За да формира изводите си, арбитърът е обсъдил въведените от ищеца правнорелевантни факти и е направил въз основа на тях правните си изводи. В арбитражното решение не е установено условие за дължимост на комисионното възнаграждение, различно от посоченото от ищеца.
Разгледаният с арбитражното решение правен спор за посредническо възнаграждение без съмнение е арбитрируем. Арбитърът не се е произнесъл в диспозитива на решението по други права и задължения на страните, конкретно за вещни права върху имота, поради което не е налице въведеното основание по чл.47, ал.2 ЗМТА.
Въведените твърдения и доводи са израз на несъгласие с правилността на арбитражното решение, която обаче е изключена от предмета на производството за неговата отмяна.
Поради изложеното, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед на този изход на спора на ищеца са недължими разноснки. На ответника се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7000лв. с вкл.ДДС.
Мотивиран от това, съставът на I т. о.
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, [населено място], против „ Блек флаг груп“ ЕООД, [населено място], искове за обявяване за нищожно, на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК, евентуално - за отмяна, на осн. т.6 и т.5 на чл.47, ал.1 ЗМТА, на арбитражно решение от 19.03.2024г. по арб. д.№ 28 по описа на АС при БСК за 2023г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: