№501

С., 02.11.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 410 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 207 от 14.10.2010 г. на С. З. К., чрез процесуалния му представител адвокат А. С., против решение № 218 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 194 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на М. И. Х., поради недопустимост на предявения спрямо него от С. З. К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

За да постанови атакувания съдебен акт въззивният съд е изложил съображения, че през 2005 г. М. И. Х. е продал на Е. Ф. Х. нива от * дка, попадаща понастоящем в претендирания от ищеца имот, а следователно към момента на предявяване на иска М. И. Х. не е носител на спорното материално право и решението по делото не би се отразило на правната му сфера.

Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК е дадено тълкуване на предмета на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ /установяване на правото на собственост към момента на обобществяване на земята/ и за правното значение на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ...