PAGE 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№3419

София, 16.12. 2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2010 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. И. П. срещу решение № 126 от 07.06.2024г. по в. гр. д.№ 109/2024г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решението по гр. д.№ 112/2023г. на ОС Габрово за отхвърляне на иска с правно основание чл.432 КЗ за разликата над 36 000лв. до 80 000лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Петрова като пешеходка при пътно произшествие от 20.09.2022г.

Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281 ГПК. Изложени са съображения за нарушаване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и несъобразяване вида и характера на причинените на ищцата множество увреждания – травма на главата, контузия на мозъка, количествено нарушение на съзнанието от по - лека степен, контузия на гръдния кош, на меките тъкани на дясната лицева половина и фрактура на дясната скула, които са причинили болнично лечение, домашно медикаментозно лечение с ограничение на физическата активност. Въведен е и довод за настъпили усложнения от претърпяната мозъчна контузия, за които се твърди, че ищцата е освидетелствана с решение на ТЕЛК от 25.10.2023г. Оспорва се правилността на извода на решаващия състав за намаляване на дължимото обезщетение за вредите от деликта и приетия размер на съпричиняване от 40 %. Твърди се, че тези правни съображения са формирани в нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, тъй като по делото не са събрани доказателства, които категорично да установят допуснати от пешеходката нарушения на правилата за движение по чл.113 и чл.114 ЗДвП. Искането е за отмяна на въззивния акт в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер от 80 000лв. със законните последици.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия“ поради твърдяно противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с т.11 от ППВС №4/1968г.

2/ „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?“ с позоваване на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3/ „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т.7 от ППВС № 17/1963г.“ поради противоречие с цитираното във въпроса Постановление на ВС.

В писмен отговор ответникът „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е потвърдила извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на причинените на ищцата увреждания от пътното произшествие е 60 000лв., съпричиняването от нейна страна за настъпването му е в степен на 40% и дължимото застрахователно плащане е 36 000лв.

От фактическа страна съставът на Апелативния съд е приел за установено, че 71 годишната ищца е пострадала като пешеходец при ПТП на 20.09.2022 г. в [населено място], когато при пресичане на улица [улица]на кръстовището с [улица]и [улица]е била блъсната от управлявания от Х. Н. В. мотоциклет марка „Хонда“, гражданската отговорност по отношение на който е застрахована при ответното застрахователно дружество. Мотоциклетистът В. е предприел ляв завой на кръстовище – от [улица]по [улица]в посока [населено място], а по същото време пешеходката предприела пресичане на [улица]в посока от [улица]към [улица]. Тя се е движила от дясната страна на [улица], където няма тротоар и за пресичане на [улица]в този участък няма обозначена с пътен знак и/или маркировка пешеходна пътека. Тротоар има от лявата страна на [улица]и там, на кръстовището с [улица], има пешеходна пътека тип „зебра“. Мотоциклетистът потеглил от спряло положение, предвид спирането и изчакването да преминат автомобили по [улица]. Скоростта, която достигнал до мястото на удара била около 20 км/ч. Траекториите на пешеходката и мотоциклетиста се пресекли по средата на дясна лента в посока [населено място] и се осъществил сблъсъкът между тях. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза въззивният състав е приел, че и двамата участници са имали видимост един спрямо друг, която за определен момент е възможно да е била ограничена от преминаващи автомобили, но и двамата са имали техническа възможност да не допуснат настъпването на ПТП. Причината за осъществяването му според експерта се дължи на ненавременно възприемане на пешеходката от водача на мотоциклета, за когото опасността е възникнала на разстояние 15,6 м. от мястото на удара, поради което е могъл да предприеме спиране или заобикаляне, както и на това, че пешеходката, за която опасността е възникнала, когато се е намирала на 1,8 м. от мястото на удара, не е спряла, за да пропусне мотоциклета, а е пресякла коридора на движението му. Обсъдено е и заключението на допълнителната авто-техническа експертиза и приложения снимков материал, видно от които, при подхода на [улица]към [улица]от дясната страна няма тротоар, нито банкет - има затревена и обрасла с растителност площ. От лявата страна на [улица]има тротоар, който продължава по [улица]и достига до пешеходната пътека на тази улица. На места този тротоар е обрасъл с растителност, върху него има монтиран електрически стълб и бетонова конструкция, но според експерта, те не препятстват преминаването на пешеходците по тротоара, а дори този тротоар да не се ползва, за пешеходците е по-безопасно да се движат по пътното платно, покрай тротоара, с лице към движещите се срещу тях автомобили, вместо от другата страна на платното, с гръб към автомобилите, както е сторила пострадалата ищца.

Въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза съставът на апелативния съд е приел за установено, че в резултат на пътното произшествие на ищцата е причинена черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка (без загуба на съзнание), изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясната слепоочно-челна област на главния мозък и в лявата челна област на главния мозък и повърхностно разположен травматичен хематом в мозъчното вещество, която травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота за срока на хоспитализация от 12 дни в хирургично отделение; получила е и кръвонасядане в тилната област, контузия на гръдния кош с болка при натиск, оток на меките тъкани на дясната лицева половина, фрактура на дясната скула. Имала е оплаквания от главоболие и световъртеж. Възстановителният период от острия стадий на такава черепно-мозъчна травма е около 2 месеца, през които не е могла да става от леглото, нуждаела се от чужда помощ за елементарното си обслужване, търпяла е сериозни ограничения в личния си живот. При прегледа вещото лице е установило леки отклонения в неврологичния й статус и е поставило диагноза „церебрастенен синдром“ – посттравматична болестна слабост на мозъка, включваща комплекс от субективни оплаквания главаболие, световъртеж, безсъние, напрегнатост, лесна уморяемост, паметови смущения, концентрационна слабост. Вещото лице е установило, че получената от ищцата контузия на мозъка не е довела до увреждане на патологично промените кръвоносни съдове, че ищцата се намира в добро за възрастта й общо здравословно състояние.

При тези данни съставът на апелативния съд е приел, че справедливото обезщетение за репариране на причинените на ищцата неимуществни вреди следва да се определи на 60 000 лв. Изложени са мотивите, че този размер според съда е съобразен с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. При преценката си за размера на обезщетението съставът на апелативния съд е посочил, че съобразява икономическата конюнктура в страната към релевантната дата, лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, размера на минималната работна заплата през 2022 г. (710 лв.) и средната работна заплата в страната през третото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ (около 1800 лв.), както и съдебната практика при казуси със сходни травматични увреждания, проведено лечение и възстановителен период.

По въведеното в предмета на спора възражение за допуснато съпричиняване от пострадалата, в обжалваното решение е прието, че процесното пътно произшествие се дължи на поведението на двамата участници, като сблъсъкът е бил предотвратим от всеки един от тях: за мотоциклетиста е било възможно да възприеме пешеходката като опасност още преди тя да стъпи на пътното платно на [улица], на което тя не е излязла внезапно; пешеходката от своя страна също е имала възможност да възприеме мотоциклетиста и да съобрази своето поведение с тази опасност. Мотивирано е, че пострадалата е нарушила изискването на чл.113, ал.1 ЗДвП при пресичане на платното за движение да премине по пешеходна пътека. За неоснователна е приета тезата на ищцата, че е пресичала правомерно на пешеходна пътека – продължение на тротоара. Аргументирано е, че съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, но в случая мястото на пресичане на ищцата не представлява продължение на тротоар, защото на [улица], откъдето тя е идвала, няма десен тротоар, който мислено да се свърже с левия тротоар на [улица]като същевременно в района на кръстовището е налична обозначена и маркирана пешеходна пътека. Констатирано е, че ищцата не е предприела пресичане по нея, а изначално се е движила по [улица]и то при несъобразяване на разпоредбата на чл.108 ЗДвП – движела се е от дясната страна, където няма тротоар и по посоката на движението на пътните превозни средства, а не по левия тротоар. Даден е отговор, че дори да се приемат твърденията на ищцата, че растителността около левия тротоар е препятствала придвижването по него, при спазване на законовите изисквания тя е била длъжна да се движи по пътното платно, непосредствено до тротоара, срещу движещите се автомобили, за да може да ги възприеме; че достигайки кръстовището, тя е нарушила и забраната на чл.113, ал.1, т.1, защото преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с приближаващия се мотоциклет, а е имала възможност да го възприеме като опасност и съответно да изчака преминаването му. С тези мотиви е обоснован краен извод, че при съпоставяне на допуснатите от деликвента нарушения на ЗДвП, довели до настъпването на ПТП, с тези на пострадалата пешеходка, довели до увреждането на здравето й, приносът на последната следва да бъде преценен на 40 %, какъвто е и определеният от първоинстанционния съд обем на съпричиняване, при съобразяване на обстоятелството, че пешеходците са по - уязвимите участници в движението.

Поставеният в изложението въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД и за задълженията на съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увреденото лице е релевантен за изхода на спора. Налице е и предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед установената задължителна съдебна практика, изразена в т. ІІ на ППВС № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и формираната последваща практика на касационната инстанция по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК, поради което следва по този въпрос касационното обжалване да бъде допуснато.

Въведеният от касатора материалноправен въпрос за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на делинквента също е релевантен за изхода на делото и изпълнява изискването да послужи като общо основание за допускане на факултативния касационен контрол при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК надлежно обоснована от страната с позоваване на т.7 от ППВС № 17/1963г.

Вторият въпрос от изложението няма самостоятелно значение за изхода на спора.

Касаторката е освободена от заплащането на държавна такса.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 126 от 07.06.2024г. по в. гр. д.№ 109/2024г. на Апелативен съд В. Т. в обжалваната от Р. И. П. част - отхвърляне на иска с правно основание чл.432 КЗ за разликата над 36 000лв. до 80 000лв.

Делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: