ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5748

гр. С., 10.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. К. гражданско дело № 20248002101039 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. С. Й., срещу въззивно решение № 225 от 21.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 495/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 143 от 24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 887/2022 г. по описа на Районен съд – Троян, за уважаване на предявения от М. И. П. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 12 097,80 лева, представляваща начислена цена за консумирана електрическа енергия въз основа на констативен протокол от 18.10.2022 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Изисква ли се във всички случаи в хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е клиент на дружеството – страните да са в облигационна връзка? Тоест това представлява ли минимално необходимо условие за да възникне отговорност по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ?“; 2/ „Изпълнени ли са предпоставките на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, от които да възникне право на вземане за оператора на електроразпределителната мрежа, в случай, че към електроразпределителната мрежа неправомерно е присъединен обект, в който се ползва електрическа енергия, който е ползван/обитаван от лице, което не фигурира в клиентската система на оператора на ЕРМ?“; 3/ „Качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на чл. 56 от ПИКЕЕ, може ли да притежава лице, което няма вещни права върху присъединения към разпределителната мрежа имот, но е фактически ползвател на последния, съгласно приетите по делото доказателства – посочен е като такъв в съставения констативен протокол от проверката?“ – по поставените материалноправни въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т. о., решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III г. о., решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о., решение № 50186 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 4372/2021 г. на IV г. о., решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. на IV г. о., решение № 50188 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 3760/2021 г. на IV г. о.; 4/ „Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като свидетелските показания и констативния протокол от проверката КП № 3035085/18.10.2022 г./ и необсъждането на всички правнорелевантни факти, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението?“ – твърди се противоречие с практиката на ВКС, изведена в решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на II г. о., решение № 220 от 07.03.2005 г. по гр. д. № 482/2004 г. на II г. о. и решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на IV г. о.; 5/ „Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с материална доказателствена сила на КП № 3035085/18.10.2022 г. относно установения ползвател на процесния обект?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС съгласно решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на I т. о. и решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 270/2012 г. на II г. о.

Ответната страна по жалбата М. И. П., чрез адв. Д. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. И. П. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД отрицателен установителен иск за вземане в размер на 12 097,80 лв., като в исковата молба се поддържа, че от ответника е издадена фактура на името на ищцата на стойност 12 097,80 лв., за периода от 22.04.2022 г. до 18.10.2022 г., за 24840 кВтч, изчислени по констативен протокол съгласно ПИКЕЕ; че фактурата и справката за преизчисляването са изпратени на ищцата от дружеството ответник с нарочно уведомително писмо за извършената корекция и начисляване на сумата по фактурата, както и че липсва фактическо и правно основание за начисляването и извършване на корекциите. Приел е за установено от фактическа страна, че на 18.10.2022 г., служители на ответното дружество са извършили проверка на дворно място в с. Д., община Л., с административен адрес с. Д., ул. „Л. К.“ в дясно от № 2 срещу № 3, по повод съмнение, че електромер, монтиран в ламаринено табло пред имота, не е регистриран в системата на дружеството. От проверяващите е установено, че дворното място не е застроено, като в него имало дървена барака. Служителите констатирали наличие на метално електрическо табло, в което имало електромер модел от 1984 г., който при подаден товар е отчел консумация на електрическа енергия. При направена проверка се установило, че електромерът не е и никога е бил регистриран в системата на електроразпределителното дружество, както и че за имота няма открита партида, като с оглед на горните констатации, служителите на ответника прекъснали връзката на електромера. Въззивният състав е посочил още, че поради липса на табела за административен адрес, служителите на ответника означили в протокола, че незастроеният имот се намира на ул. „Л. К.“ в дясно от № 2 срещу № 3, а от собственика на съседния имот, проверяващите служители узнали, че негов собственик е М. И. П., която била уведомена за констатациите по телефона. Обстоятелствата по извършената проверка въззивната инстанция е приела за установени от съставения при проверката констативен протокол и от показанията на свидетелите, присъствали на проверката и подписали констативния протокол в съответното качество. Съобразила е и изготвената справка за преизчислени количества електрическа енергия, въз основа на която ответното дружество е издало фактура за процесната сума от 12 097,80 лева с получател ищцата М. И. П.. Отчела е също така заключението на приетата съдебна електротехническа експертиза, съгласно която преизчисляването на електрическата енергия е извършено математически правилно, в съответствие с методиката по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

Въззивният съд е установил още от фактическа страна, че М. И. П. е придобила на 08.10.1996 г. чрез покупко-продажба правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ незастроено дворно място, находящо се в с. Д., Община Л., парцел ***, пл. № ***, в кв. 19 по рег. план на селото, съгласно нотариален акт № ***, т. V, нотариално дело № *** от 1996 г. на РС – Ловеч. От приетите скица и удостоверение за идентичност на адрес е посочил, че недвижимият имот е с административен адрес: с. Д., Община Л., ул. „Х. А.“ № 5.

При тези факти въззивният състав е приел, че не следва извод за наличие на облигационни правоотношения между страните – нито на договорно, нито на извъндоговорно основание. Изложил е съображения, че ищцата не е сключвала договор с ответника за електроснабдяване на собствения недвижим имот, находящ се в с. Д., като на нейно име няма открита партида, нито регистрирано в системата на ответника средство за търговско измерване на електрическата енергия за същия имот. В тази връзка е формирал извод, че от нея не би могло да се претендира сума за преизчислените количества електрическа енергия, защото те са въз основа на констативен протокол, чиито констатации относно установеното неправомерно присъединяване, се отнасят за недвижим имот, находящ се на ул. „Л. К.“ в дясно от № 2, срещу № 3, за който по делото се установява, че не е идентичен с нейния, находящ се в същото село, но на друг административен адрес – ул. „Х. А.“ № 5.

Доколкото не е установена идентичността на притежавания от ищцата недвижим имот, с този по констативния протокол, пред който се намира таблото с електромера, въззивният съд е намерил за безпредметно да изследва начина, по който е извършена корекцията, респ. съответствието с възприетата от ответника методиката по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Горното е обосновал с мотиви, че при такова несъответствие, действията на ответника по извършване на корекцията и по фактуриране на преизчислените количества, няма как да бъдат свързани с имота на ищцата и с начина на неговото ползване. Фактът на налично средство за търговско измерване, нефигуриращо и нерегистрирано в системата на ответното дружество, както и изводът за правомерно преизчисляване на количествата електрическа енергия, е преценил като ирелевантни за спора относно липсата на основание за възникване на вземане за процесната сума, тъй като от ангажираните по делото доказателства (документ за собственост, скица на имота и удостоверение за идентичност на адрес) е приел за установено, че имотът на ищцата е с административен адрес, различен от този, записан от извършилите проверката служители. С оглед горното несъответствие и извършване на проверката в отсъствие на ищцата, е формирал извод, че не може да се приеме с констатираното неправомерно присъединяване да е захранен нейният поземлен имот, с оглед на което в нейна тежест да възникне задължение за заплащане стойността на количеството електрическа енергия, определено чрез преизчисляване по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

Поради съвпадане на изводите за неоснователност на предявения иск, въззивната инстанция е намерила, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:

Поставените от касатора в изложението първи, втори, трети и пети въпроси не са обуславящи решаващите изводи на съда и не съставляват общо основание за достъп до касация. Така както са формулирани, въпросите съдържат условието и се извеждат от становището на жалбоподателя, че ищцата е фактически ползвател на процесния обект, за който е констатирано неправомерно присъединяване към мрежата, което според страната се установява от съставения констативен протокол от извършената в обекта проверка. Въззивният съд не е приел за установени такива факти, като въведените с въпросите, съответно не е давал и правно разрешение на поставените от касатора питания в сочения от него смисъл. Напротив – в обжалваното решение са изложени мотиви за липса на идентичност между притежавания от ищцата недвижим имот и този по констативния протокол, пред който се намира таблото с електромера. От ангажираните по делото доказателства въззивният състав е установил, че собственият на ищцата имот е с административен адрес, който е различен от този, записан в протокола от извършилите проверката служители. При тези мотиви е приел, че с констатираното неправомерно присъединяване не е захранен нейният незастроен поземлен имот, намиращ се в същото село, което да обосновава възникването в нейна тежест на задължение за заплащане на стойността на преизчислената електрическа енергия. Предвид липсата на установено в хода на производството фактическо ползване на имота, в който е извършена проверката и съответно е констатирано неправомерно присъединяване към електрическата мрежа, от която теза жалбоподателят извежда въпросите си, то същите са неотносими, не кореспондират с установеното по делото и изводите на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед което не могат да обосноват общо основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. съдът не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни основания. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая касаторът не е установил и наличието на последните – цитираните в изложението решения са неотносими към процесния случай, доколкото в същите е даден отговор на различни от поставените в настоящото дело въпроси, а именно: дължи ли крайният снабдител на електрическа енергия доказването на виновно поведение на абоната при неточно отчитане на електромера на клиента; относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката; длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано за обекта, по всеки предявен иск от „битов клиент“; каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото протоколи за техническа и метрологична годност. Доколкото отговорът на тези въпроси няма връзка с конкретиката на казуса, то не е осъществена и допълнителната предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението липсва и обосновка защо според касатора произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и няма как настоящата инстанция да се произнесе в тази насока. Отделно от горното, следва да се отбележи, че жалбоподателят недопустимо се позовава по едни и същи въпроси едновременно на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото се касае за самостоятелни фактически състави, които се прилагат при определени предпоставки и имат свое самостоятелно приложно поле.

Четвъртият процесуалноправен въпрос, наведен от касатора в изложението, по същество е привързан към доводите му за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради непълен и неправилен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Жалбоподателят навежда доводи, че въззивният съд не е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства, респ. не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е посочил защо се доверява на едни от тях, а на други – не; вследствие необсъждането на свидетелските показания е допуснал съществено процесуално нарушение; изобщо не е коментирал посочените в съставения констативен протокол данни и не ги е взел предвид при постановяване на решението. Следва да се посочи, че доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното този въпрос не съставлява общо основание за достъп до касация.

Въпреки това следва да се отбележи, че в случая не се установява и твърдяното противоречие с приложената от касатора съдебна практика, касаеща приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК.

Според последната, в съответствие с изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се /при противоречиви доказателства съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите/, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /в този смисъл ППВС № 1/1953 г., решение № 217/09.06.11 г. по гр. д. № 761/10 г. на IV г. о. и много др./. В случая обаче не се установява въззивният съд да е действал в противоречие с така установената съдебна практика, доколкото в решението си същият е изложил собствени фактически и правни изводи, като е посочил и съображенията си по всички релевирани от страните доводи. Обсъдил е и е анализирал поотделно и в съвкупност всички доказателства, като е изложил съображенията си кои доказателства кредитира и защо, както и какво счита за установено от тях. Противно на твърденията на жалбоподателя, именно от констативния протокол, съставен при проверката и от показанията на свидетелите, присъствали на място при осъществяването, въззивният състав е приел за установени обстоятелствата по извършената проверка. Отделно от горното, въпросът доколко анализът на доказателствата и направените фактически и правни изводи са пълни, обосновани и правилни, е ирелевантен за производството по чл. 288 ГПК.

В обобщение – не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на посочените от касатора основания.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна по жалбата своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 500 лева.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 21.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 495/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с ЕИК 130277958 и седалище в гр. С., да заплати на М. И. П., с ЕГН ********** и адрес в гр. Троян, направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 500 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________