О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 228

гр. София, 15.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1838 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. М. Н. против определение №162/11.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 616/2019 г. от ІІІ-ти състав на АС – Пловдив.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, състав на АС – Пловдив е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23 ЗПП за предоставяне на правна помощ на Р. М. Н. във връзка с изготвяне на частна касационна жалба против постановеното по делото въззивно определение.

Видно от данните по делото и представената декларация за семейно и имотно състояние на молителя, същият не разполага с доходи, от които да се издържа, издържа се от пенсията на баща си, която очевидно не е в размер, който да позволява ангажирането на адвокатска помощ за посоченото по-горе процесуално действие. От друга страна, както правилно е преценил съда с обжалваното определение, молителят е във възраст /47 г. към настоящия момент/, която му позволява да полага труд и да реализира доходи, с оглед заплащането на предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения размер от 500 лева, разполага с недвижимо имущество – два апартамента /в [населено място] и [населено място]/, от които също би могъл да реализира доход,...