О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 5926

гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1329 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 270269/27.03.2023 г., подадена от Сдружение „Съюз на слепите в България“ и „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД, чрез адвокат А. Д., срещу решение № 260320 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 5057/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 268007 от 14.11.2017 г. по гр. д. № 10057/2013 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Автостарт-1“ ООД срещу „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД и Сдружение „Съюз на слепите в България“ искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС.

Въззивният съд е съобразил, че с първоинстанционото решение, по предявен от „Автостарт-1“ ООД срещу „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, е признато за установено, че ищецът е собственик на основание договор за продажба от 04.03.2002 г. на недвижим имот с площ от 591 кв. м, представляващ реална част от имот с идентификатор 68134.4355.2038 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изп. директор на АГКК, който имот целият е с площ от 2833 кв. м, и с граници: имоти с идентификатори 68134.4355.160, 68134.4355.1976, 68134.4355.2207, 68134.4355.2206, 68134.4355.2267, 68134.4355.2276 и 68134.4356.1, като реалната част попада в североизточната част на имота, при граници на реалната част: имоти с идентификатори 68134.4355.160, 68134.4355.1976, 68134.4355.2207 и останалата част от имот 68134.4355.2038, като реалната част е отбелязана на скицата към техническата експертиза на л. 145 от делото по точките 1-2-3-4-1, която скица представлява част от постановеното от СРС решение, като „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД е осъдено да предаде на „Автостарт-1“ ООД владението върху посочената реална част от имота. Със същото решение, по предявен от „Автостарт-1“ ООД иск с правно основание чл. 109 ЗС, „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД е осъдено да преустанови паркирането на автомобили и събирането на строителни отпадъци и да премахне паркираните автомобили и оставените строителни отпадъци в собствения на „Автостарт-1“ ООД недвижим имот с площ от 591 кв. м. С решението е уважен и предявен от „Автостарт-1“ ООД срещу Сдружение „Съюз на слепите в България“ иск с правно основание чл. 109 ЗС, като сдружението е осъдено да премахне изградената ограда, ограждаща от запад и от юг собствения на „Автостарт-1“ ООД недвижим имот с площ от 591 кв. м.

Визирал е, че основателността на предявения по делото иск по чл. 108 ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот; процесният имот да се владее или държи от ответника (да се намира във фактическата му власт); ответникът да владее или държи имота без правно основание. Приел е, че в случая по предявения ревандикационен иск ищецът „Автостарт-1“ ООД дължи да установи чрез пълно и главно доказване материалноправната си легитимация, т. е. че е собственик на процесния недвижим имот (реална част от поземлен имот) на основание твърдяната придобивна сделка - договор за покупко-продажба, сключен през 2002 г., по който продавачът А. М. се легитимира като собственик на продаваемия имот въз основа на решение на поземлена комисия от 1998 г. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ върху бивша нива, включваща процесния имот. При оспорване правата на последния, при налична за ответниците легитимация за това, следва да бъде доказан и завършен фактически състав на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, т. е. наличие на влязъл в сила валиден индивидуален административен акт по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за реституция на процесната земеделска земя - част от бивша нива.

Съдът е взел под внимание оспорването правата на ищеца от ответниците, които навеждат доводи, че Сдружение „Съюз на слепите в България“ е собственик на процесния имот въз основа на отчуждение по регулация, извършено по реда на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), за което са съставени на негово име нотариални актове за собственост върху недвижими имоти, придобити по регулация № 83/1964 г. и № 46/1966 г., съответно ответникът „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД е ползвател на имота, допуснат в него от собственика ССБ. Оспорват и произтичащите от цитираното по-горе решение за земеделска реституция права на праводателя на ищеца върху процесния имот (реална част), с твърдения за неговата материална незаконосъобразност.

Софийски градски съд е заключил, че „Автостарт-1“ ООД се легитимира като собственик на процесния имот, представляващ реална част с площ от 591 кв. м от имот с идентификатор 68134.4355.2038 по КККР на гр. София, в качеството на купувач по нотариален акт № 100/04.03.2002 г., сключен с продавача А. А. М., чиято легитимация се извежда от нотариални актове № 59/29.04.1999 г. и № 75/21.05.1999 г., първият от които констативен - издаден въз основа на влязло в сила решение за земеделска реституция по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно решение № 87/16.10.1998 г. на ПК – Връбница - относно нива с площ от 2860 кв. м, в с. Обеля,, м. „Крушата“, съставляваща имот № 2038 от кв. 3, к. л. 171 от изработен през 1956 г. кадастрален план, представляващо валиден административен акт, и вторият нотариален акт - установяващ извършването на правна сделка с предмет дарение на идеални части от процесния имот в полза на М..

Относно твърдяната от ответника по исковата молба Сдружение „Съюз на слепите в България“ легитимация на собственик на процесния имот въз основа на представените по делото нотариални актове за собственост върху недвижими имоти, придобити по регулация № 83/30.03.1964 г. (л. 86 от делото на СРС) и № 46/30.04.1966 г. (л. 91 от делото на СРС) въззивният съд е приел, че се установява, че Съюзът на слепите в България (ССБ) е признат за собственик „въз основа на отчуждение по регулация на едно празно дворно място с площ от 38 000 кв. м (38 дка), съставляващо парцел II по плана на гр. София, м. „Модерно предградие“, от имоти на ТКЗС „А. Запотоцки“ - кв. Обеля - София“ (с първия цитиран нотариален акт), и върху „място с пространство от 101 920 кв. м (101.92 дка), съставляващо парцел II по плана на гр. София, м. „Модерно предградие“, от имоти на ТКЗС „А. Запотоцки“ - кв. Обеля - София“ (с втория цитиран нотариален акт). Посочил е, че по делото са представени като доказателства по делото и други нотариални актове, датиращи от периода 1964 г. - 1973 г., с които са признати права на ССБ върху имоти, придадени по регулация към посочените по-горе имоти. Намерил е за установено, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключения на съдебно-техническа експертиза, че посоченият имот - парцел II по плана на гр. София, м. „Модерно предградие“, е формиран след извършено през 1962 г. и 1965 г. отчуждаване на частни имоти, имоти на ТКЗС и имоти на СГНС (т. е. държавни) по реда на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), с цел отреждането му за мероприятия на ССБ. В тази връзка е представена по делото заповед на зам. председател на ИК на СГНС от 19.02.1962 г., с която е одобрен регулационен план, с който е създаден парцел II по плана на гр. София, м. „Модерно предградие“, който според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е първият регулационен план за този район, включващ само парцел II, отреден за производствени и жилищни сгради на ССБ. Данни за площта на новообразувания парцел II се съдържат в приложеното по делото извлечение от Протокол № 42 от 26.11.1965 г. на Съвета по планово изграждане на населените места при СГНС - статия 5, в който е посочено, че отреденият за нуждите на ССБ с първоначалния регулационен план от 1962 г. терен е около 38 дка. С изменението на плана от 1965 г. парцел II е разширен до общо 153 дка, като е запазено отреждането за нуждите на ССБ, посочено и в графичната част на плана: „за производствено-жилищен комплекс на ССБ“. Посочените два регулационни плана - от 1962 г. и 1965 г., се различават по отношение на южната граница на парцел II, която в плана от 1965 г. е изместена на север от булеварда (бул. „Б. П. ) в сравнение с плана от 1962 г. Съгласно експертните заключения по отношение на плана от 1962 г. процесният имот от 591 кв. м е изцяло извън парцел II, а след изменението на плана и изместването и разширяването на парцел II през 1965 г. процесният имот от 591 кв. м попада преобладаващо или изцяло в парцел ІІ (допълнително заключение на вещото лице Ю. П.).

Софийски градски съд е изложил, че съгласно установената по приложението на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.) съдебна практика на ВКС, вследствие извършените отчуждения и отреждане на отчуждените по реда на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.) имоти за нуждите на обществени организации, каквато е и Съюзът на слепите в България (ССБ), държавата е предоставила само правото на стопанисване и управление на държавните имоти, като същите са останали държавна собственост, макар да са били отредени за нуждите на съответните обществени организации, като от това отреждане не следва прехвърляне на вещното право на собственост върху тези имоти (в този смисъл: решение № 1672/21.11.2000 г. по гр. д. № 793/2000 г. на ВКС, IV г. о., решение № 1292/30.01.2009 г. по гр. д. № 5461/2007 г. на ВКС, V г. о.). Ето защо е направил извод, че като обществена организация, за чиито нужди са извършени посочените отчуждения и отреждане по реда на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), Съюзът на слепите в България не е станал собственик на имотите по силата на регулацията, в какъвто смисъл са цитираните по-горе констативни нотариални актове от 1964 г. и 1966 г. Съгласно чл. 36 ЗПИНМ (отм.) отчужденията за мероприятия на обществени организации и предприятия се извършват само по реда на този закон, а според чл. 42, т. 3 ЗПИНМ (отм.) това са мероприятия на обществени организации за направа на сграда и създаване на терени за осъществяване на дейността им. Съгласно § 83, ал. 4 ППЗПИНМ (отм.) държавни имоти, отредени по уличнорегулационния план за мероприятия на обществени организации, се предават по реда на Закона за собствеността. Този ред в чл. 15 ЗС (в приложимата редакция от 1958 г., отм. 1996 г.) допуска отстъпването в полза на обществени организации на правото да построят сграда върху държавна земя, като придобият собствеността върху сградата, а досежно земята законът предвижда само възможност за отстъпване (възмездно или безвъзмездно) на правото на ползване. Същите правни възможности са предвидени и в чл. 38 - чл. 40 от Правилника за държавните имоти (в сила от 1952 г., отм. 1975 г.), като липсва основание за направата на изводи, различни от изложените по-горе относно преминаване правото на собственост (т. е. липсата на такова) върху земята в патримониума на съответната обществена организация-адресат на отреждането по съответния регулационен план. Съдът е приел, че с оглед визираните в цитираните нормативни актове правила и ограничения, с факта на предоставяне на ССБ на държавен терен по решение на СГНС за строеж на сгради, в какъвто смисъл е отреждането по регулационния план, правото на държавна собственост върху земята не е изгубено и теренът не е станал притежание на обществената организация, в частност на Съюза на слепите в България.

При тези аргументи, съобразявайки цитираните разпоредби на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), включително обстоятелството, че визираният по-горе нотариален акт от 1966 г. е съставен „на основание § 100, ал. 2 ППЗПИНМ“ (отм.), съдът е посочил, че не може да се обоснове извод за придобиване правото на собственост върху парцел II, отреден за нуждите на ССБ, от Съюз на слепите в България, респ. от ответника Сдружение „Съюз на слепите в България“, вкл. и с оглед съществуващия в условията на плановото управление на икономиката при социалистическата държава (до 1989 г.) институт на т. нар. нормативно правоприемство. Ето защо е заключил, че при установената по делото фактическа и правна обстановка, според която ищецът „Автостарт-1“ ООД е собственик на процесния имот (реална част от поземлен имот), а ответникът Сдружение „Съюз на слепите в България“ не е собственик на имота, който се държи от ответника „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД без основание, правилно е постановено от СРС решение за уважаване на предявения по делото ревандикационен иск по чл. 108 ЗС като основателен и доказан.

Съдът е посочил, че доколкото не се установява по делото ответникът да е материалноправно легитимиран като собственик на процесния имот, липсва правен интерес (респ. липсва процесуалноправна легитимация) за същия да оспорва валидността и материалната законосъобразност на реституционното решение по ЗСПЗЗ, от което се извеждат правата на праводателя на ищеца „Автостарт-1“ ООД. Независимо от това, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразно провеждане на земеделската реституция, приключила с постановеното в полза на праводателя на ищеца решение по ЗСПЗЗ от 1998 г., въззивният съдебен състав е отбелязал, че реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт - решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези (площ, местност, граници и др.). Този вид индивидуални административни актове имат конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици, но само в случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване. Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието вещноправно действие е обусловено от наличието на действително право на собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните наследници. Ако такова право на собственост не е съществувало към обобществяването, то и решението по чл. 14, ал. 1 или ал. 3 ЗСПЗЗ не може да го създаде понастоящем. Установеното в административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл. 11, ал. 2 или чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ право на собственост към момента на обобществяването няма обвързващо действие спрямо трети лица, които не са били страни в съответното производство, поради което и актът за възстановяване е непротивопоставим на оспорващите го трети лица. В този смисъл гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол както за валидността, така и за материалната законосъобразност на административния акт, в чието производство по издаване и обжалване не е бил страна оспорващият го ответник, като за валидността му следи служебно - чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК, а за материалната му законосъобразност - въз основа на направено изрично оспорване/искане, съгласно чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай оспореният административен акт - реституционно решение по ЗСПЗЗ от 1998 г., отговаря на формалните изисквания за валидност, а доводът на въззивниците за материалната му незаконосъобразност, основан на твърдението, че в случая е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, препятстваща възстановяване на собствеността в стари реални граници на поземления имот, в който е включена процесната реална част от 591 кв. м, е неоснователен. Твърдяното отчуждаване по регулация и реализирането на мероприятието, за което е извършено отчуждаването, върху процесните 591 кв. м не засягат земеделската реституция. Пречки по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в случая не са налице, тъй като няма данни, нито доказателства същият да е застроен или върху него да са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Строителни дейности от категорията на визираните в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ няма данни да са реализирани върху имота, като процесната ограда безспорно няма характер на такава строителна дейност. Обстоятелството, че имотът попада в терен, предвиден за обществени мероприятия, част от които са осъществени (няма данни да е реализирано на място единно комплексно мероприятие), не е пречка за възстановяване на правото на собственост съобразно чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ.

Относно уважените негаторни искове Софийски градски съд е съобразил, че конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното решение в тази му част във въззивната жалба на ответниците не са изложени, поради което и той не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока. Препратил е, на основание чл. 272 ГПК, към изложените от СРС съображения.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Формулират следните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК:

1. Длъжен ли е съдът, пред който в отговора на исковата молба е бил повдигнат въпрос за незаконосъобразност на административен акт по смисъла на чл. 17 ГПК, да изследва предпоставките за неговата допустимост;

2. Допустим ли е косвеният съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административен акт, когато лицето, на което е противопоставен, не е било страна в административното производство и оспорва акта в рамките на последващ общ граждански процес.

Визират противоречие на въззивното решение с приетото в: ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 6/10.05.2006 г. по тълк. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 49/25.06.2020 г. по гр. д. № 2427/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 230/31.01.2014 г. по гр. д. № 2252/2013 г. на ВКС, I г. о.

Излагат и съображения, попадащи в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Атакуваното пред ВКС решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

Същевременно не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани при оплакване, че въззивният съдебен състав не е извършил косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК на реституционното решение по ЗСПЗЗ, от което се извеждат правата на праводателя на ищеца „Автостарт-1“ ООД. Това оплакване не отговаря на действителността. Видно от въззивното решение, въпреки че е посочил, че за Сдружение „Съюз на слепите в България“ и „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД липсва правен интерес от оспорване на административния акт за реституция, съдът е извършил косвен съдебен контрол върху последния и е заключил, че същият е валиден от формална страна, както и че не са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Дали тези му изводи съответстват на събраните по делото доказателства, не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба има право на 3000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. От тази сума 2000 лв. следва да заплати „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД, а 1000 лв. - Сдружение „Съюз на слепите в България“.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260320 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 5057/2018 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД да заплати на „Автостарт-1“ ООД разноски пред ВКС в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).

ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на слепите в България“ да заплати на „Автостарт-1“ ООД разноски пред ВКС в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: