О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3282

София, 06.12.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 2390/2024 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. против разпореждане № 2759 от 16.08.2024 г. по в. гр. д. № 611/2024 г. на Бургаски окръжен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С разпореждането, предмет на обжалване, е върната частната касационна жалба на страната срещу решение № 568/26.06.2024г. по в. гр. д.№ 611/2024 г. на Бургаски окръжен съд в частта, имаща характер на определение за прекратяване на производството по делото. За да постанови този резултат, съставът е отчел, че цената и характерът на предявените пред съда искове не предпоставят касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, предл. първо ГПК. Поради което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената частна жалба се явявала процесуално недопустима поради цялостната необжалваемост на въззивното решение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

По същество жалбата е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за приложение на чл. 274, ал. 2 ГПК спрямо върнатата жалба. Действително, въззивният съд неправилно е квалифицирал същата като частна касационна жалба, доколкото по правната си природа тя е касационна жалба съобразно т. 8 от тълкувателно решение №1/13г. на ОСГТК, съгласно което при обжалване на въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение и делото е прекратено, нормата на чл. 274 ГПК не се прилага, а се прилагат нормите за касационно обжалване. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, доколкото не влияе на правилността на крайните изводи за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение като недопустима по следните съображения:

Според горецитираното тълкувателно решение, в случай че атакуваното въззивно решение, с което се обезсилва първоинстанционно решение и производството по делото се прекратява, е с цена на иска под 5 000 лв. по граждански дела, то не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280, ал. 3 ГПК. В настоящия случай, предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен от Д. Г. Д. срещу „Ф. И. ЕАД, [населено място] за недължимост на сума в размер от 1360.20 лв. главница, ведно със законна лихва от 24.03.2010 г. до окончателното изплащане, сума от 66.06 лв. – редовна лихва, сума от 11.22 лв. наказателна лихва и сума от 128.75 лв. – разноски по изпълнително дело. Източник на вземането, въз основа, на което е образувано изпълнителното дело, е сключен между първоначалния взискател (цедент) и жалбподателя договор за банкова кредитна карта от 25.09.2007 г. и Анекс № 1 към него от 12.10.2009 г. Следователно към момента на възникване на материалноправното правоотношение жалбоподателят е притежавал качеството „потребител“, а към момента на постановяване на въззивното решение (26.06.2024 г.) е в сила нормата на чл. 113 ГПК, поради което за преценка на обжалваемостта на въззивното решение следва да се прилага ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, предпоставящо необжалваемост на въззивни решения с цена на иска под 5000 лева по граждански дела, какъвто е настоящият случай. Съгласно нормата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК при осъществяване на проверка за редовност и допустимост на подадена касационна жалба срещу собственото си решение, въззивният съд е оправомощен да върне жалбата, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, разпореждането за връщането на касационната жалба, неправилно квалифицирана от въззивния съд като „частна касационна жалба“, срещу постановеното от същия на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2759 от 16.08.2024 г. по в. гр. д. № 611/2024 г. на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: