Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУ. Л. при секретар Г. Л. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяИ. Р. по адм. дело № 12090/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на И. И., чрез процесуален представител, срещу решение № 218 от 27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 335/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен (АС – Сливен), в частта, с която предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Сливен за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди като последица на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-0804-000409/12.03.2019 г. издадено от началник Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Сливен, е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение от 300, 00 лв. до пълния му предявен размер от 400, 00 лв. Твърди се неправилност на решението, в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск изцяло. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР – Сливен, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е оспорено само в отхвърлителната му част, като в осъдителната му като необжалвано е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съд е разгледал предявения от Илиев иск срещу ОД на МВР – Сливен, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 400, 00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на наказателно постановление № 19-0804-000409/12.03.2019 г. издадено от началник Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Сливен, отменено с влязло в сила решение № 306 от 02.07.2019 г., постановено по АНД № 683/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.

Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен.

За да мотивира изводите си относно размера на присъденото обезщетение, съдът изложил съображения за относимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направеното от ответника искане за намаляване размера на претендираното възнаграждение. По тези причини постановил решението в обжалваната част.

Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция споделя напълно изводите на АС – Сливен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено обжалваното наказателно постановление, издадено по отношение на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. решение № 1 от 15.03.2017 год. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 год., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

В случая е доказано от ищеца, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения по АНД № 1546/2019 г. по описа на РС - Сливен, договор за правна защита и съдействие от 04.06.2019 г., е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., като съобразно отразеното в договора сумата е заплатена в брой. В тази връзка съдът обосновано се е съобразил с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лв., като в т. 1 е регламентирано, че за процесуално представително, защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв., адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв. От доказателствата по делото се установя, че наложената глоба е в размер на 500 лв., поради което съдът правилно е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 300 лв.

При така установените обстоятелства, правилно АС – Сливен е приел, предявеният иск за частично основателен и доказан, поради което го е уважил частично за сумата в размер на 300 лв.

По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на ОД на МВР – Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената правна защита от юрисконсулт.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 335/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, в обжалваната част.

ОСЪЖДА И. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Сливен, [улица] ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Румяна Лилова