Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. Р. от [населено място] срещу решение № 699/19.05.2010 год., постановено по в. гр. д. № 688/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2927/16.11.2009 год. по гр. д. № 4491/2009 год. на Пловдивския районен съд, X.-в

в

частта, в която е отхвърлен предявеният от Ц. Р. Р. против Министерство на отбраната иск за заплащане на сумата 16876, 80 лв., представляваща незаплатена разлика до пълния размер на обезщетение по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ отм. за неизползван платен годишен отпуск от 240 дни при прекратяване на договора за кадрова военна служба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2009 год. до окончателното изплащане като неоснователни.

В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Застъпва се становище, че изплатеното възнаграждение за годишни резултати, представлява допълнително възнаграждение по см. на чл. 230 ЗОВСРБ отм. и като такова следва да бъде включено в размера на брутното възнаграждение, въз основа на което се определя размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 225, ал. 2 от ЗОВСРБ отм..

Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което Министерство на отбраната да му заплати сумата от 16 876, 80 лв., представляваща разликата между платеното и дължимо обезщетение на основание чл. 255, ал. 2 ЗОБСРБ.

Съгл. изискванията на чл. 281, ал. 1, т.З ГПК с касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса относно базата за изчисляване на дължимите обезщетения по ЗОВСРБ отм. при освобождаване от кадрова военна служба и по - конкретно на обезщетението по чл. 225, ал. 2 ЗОВСРБ. Посочва, че по този въпрос има противоречива практика като се позовава на решение №213/03.12.2008 год. по гр. д. № 1017/2008 год. на ПРС, / влязло в сила/,с което е прието, че възнаграждението за годишни резултати през месеца, предхождащ датата на освобождаване от кадрова военна служба, е елемент от брутното месечно възнаграждение, което следва да послужи като база при определяне на дължимите обезщетения по ЗОБВСРБ отм..

С оглед на това моли касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Евентуално счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т.З ГПК.

Ответникът по касация Министерство на отбраната оспорва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по посочения от касатора въпрос. Сочи, че по този въпрос ВКС, състав на 3-то г. о. се е произнесъл с решение №329/30.04.2010 год. по гр. д. № 946/2009 год.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Не са налице обаче сочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване. Практиката по поставения от него въпрос е обобщена по реда на чл. 290 ГПК с влезли в сила решения на ВКС. Както с посоченото от ответника решение, постановено по гр. д. № 946/2009 год. на ВКС, 3-то г. о., така и с решение № 370/ 28.07.2010 год. по гр. д. №949/2009 год. на ВКС, 4-то г. о. е прието, че наградите и възнагражденията за годишни резултати, предвидени в чл. 277 ЗОВСРБ отм. не се включват в базата за изчисляване на дължимите обезщетения по ЗОВСРБ отм. при освобождаване от кадрова военна служба. Прието е, че обезщетенията по ЗОВСРБ, в това число и обезщетението по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ, се изчисляват въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването от служба / пар. 2 от ПЗР на Закона/, което включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения чл. 230 ЗОВСРБ, които имат постоянен характер. Наградите и възнагражденията за годишни резултати по чл. 277 ЗОВС РБ, нямат такъв характер, поради което не се включват в

размера на брутното възнаграждение и съответно в базата за изчисляване на обезщетенията.

Доколкото поставения правен въпрос е получил отговор в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер визираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице. Същевременно с обжалваното въззивно решение този въпрос е решен в съответствие с неговото разрешаване с визираните вече решения.

По тези съображения касационно обжалване не следва да се

допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то

г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 699/19.05.2010 год., постановено по в. гр. д. № 688/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на Ц. Р. Р. от [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: