О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 375

ГР. С., 28.03.2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.03.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1667/10 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ и на М. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. №266/10 г. в осъдителната му част и по допускане на обжалването.

С въззивното решение са уважени частично исковете на Х. К., А. К. и Д. К. за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ. Ответниците М. и РС – Свиленград са осъдени солидарно да заплатят по 2000 лв. на първите двама ищци и 1000 лв. – на третия, като обезщетение за неимуществени вреди, както и 21 290 лв. – обезщетение за имуществени вреди на първите двама ищци, от разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство и за самолетни билети за връщането им в Г., където е постоянното им местоживеене.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Намират, че материалноправният въпрос:представляват ли разноските за адвокатско възнаграждение в наказателния процес имуществена вреда, която се обезщетява по ЗОДОВ, се решава противоречиво в практиката на ВКС и съдилищата, за което прилагат решения – осн. по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Така...