О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 263

ГР. София, 07.03.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.02.10 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1390/10 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград /ОС/ по гр. д. №1390/10 г. и по допускане на обжалването.

С обжалваното решение е отхвърлен за предявената част от 8 040 лв. – при пълен размер 14 522 лв., искът на касатора срещу Е. Г. по чл. 31, ал. 2 от ЗС - за обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен за периода 3.08.04 г. – 3.08.09 г. Прието е, че искът е погасен с общата петгодишна давност, изтекла от писменото поискване до ответницата на 16.08.2000 г. до завеждането му на 3.08.09 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

Налице е и основанието за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – материалноправният въпрос от кога се дължи, за какъв период и как се погасява по давност искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС е решен във втората му част - за периода на дължимост, в противоречие с приетото в практика на ВКС по чл. 290 от ГПК за неограниченото действие във времето на писменото поискване – Р по гр. д. №573/09 г. на трето г. о., и това е от значение за спора....