№ 35

[населено място], 21.03.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П

ЧЛЕНОВЕ: К. М

В. М

при участието на секретаря З. Я

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 1052 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 186 от 21.04.2010г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия постановено по гр. д. № 86/2010г., с което е оставено в сила решение № 2098/09.12.2009г. по гр. д. № 2408/2007г. на П. районен съд. С последното е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на М. С. Ц. и Б. С. Ц., че към момента на кооперирането Ц. К. Ц., починал 1950г., е бил собственик на недвижими имоти – ниви и ливади, подробно описани в решението. Също така е признато за установено на основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ по отношение на същите лица, че Ц. К. Ц. е бил собственик на пет гори, посочени по площ и местности.

Жалбоподателите М. С. Ц. и Б. С. Ц. поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че предявените искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ са недопустими поради липса на правен интерес. Ищецът не е започвал административно производство за възстановяване на собствеността на имотите в рамките на предвидени в двата реституционни закона срокове. На второ място поддържат съображения за неоснователност на предявените претенции.

Ответникът по жалбата Г. Т. Ц. не...