Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

К. Х. Членове:

МИРА РАЙ. П. при секретар

И. А. и с участието на прокурора

Д. Д. изслуша докладваното от председателя

К. Х. по административно дело № 12188/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К., роден на [дата]., гражданин на Индия, и от "Маркан" ЕООД, чрез процесуалния им представител адвокат С. Д., срещу решение № 32657/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5343/2025 г. по описа на Административен съд-София град, Първо отделение, 11-ти състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, като необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по който се претендира отмяната му и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответникът - заместник директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Т., в отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й и прави искане за оставяне на атакуваното решение в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. К. и "Маркан" ЕООД, срещу отказ рег.№ 5364р-7876/02.04.2025 г. на заместник директора на Дирекция "Миграция" - МВР да издаде разрешение за продължително пребиваване в Р. Б. /РБ/, на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/. Въз основа на събраните доказателства, фактите по спора са правилно установени от административния съд, който обосновано приема за доказано следното от фактическа страна: "Маркан" ЕООД, като работодател, е подало заявление peг.№ 517000-294/07.01.2025 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване в РБ на чужденеца Р. К., на основание чл. 24и ЗЧРБ, според който текст, разрешение за такова пребиваване и работа от типа "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, отговарящи на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежаващи виза по чл. 15, ал. 1 от същия закон или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002. Заявлението от работодателя е изпратено на Агенция по заетостта /АЗ/ за предоставяне на писмено становище по чл. 15, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. При това, агенцията е уведомена с писмо от 07.03.2025 г. на И. А. "Главна инспекция по труда" за издадено по отношение на заявителя-търговско дружество, наказателно постановление № НП 23-004002/21.06.2021 г. за нарушение на чл. 77, ал. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ, влязло в сила на 12.06.2024 г. При тези данни, изпълнителният директор на АЗ, позовавайки се на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от същия закон, дава отрицателно становище № СМ-4300/14.03.2025 г. - за липсата на основание за предоставяне на чужденеца на достъп до българския пазар на труда с "Единно разрешение за пребиваване и работа", получено от заместник директора на Дирекция "Миграция"-МВР с писмо № УРИ-536400-24698/14.03.2025 г. Предвид липсата на достъп на чужденеца до българския пазар на труда, административният орган приема, че не е изпълнена една от задължителните, кумулативно дадени предпоставки по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, и отказва издаването на поисканото му разрешение за продължително пребиваване и работа на Р. К.. С оглед установените факти и приложимите разпоредби, за да отхвърли подадената жалба, административният съд приема, че атакуваният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган по чл. 24и, ал. 17 ЗЧРБ, в установената форма и в съответствие с чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 24и ЗЧРБ, и неговата цел.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му.

Въз основа напълно изяснената фактическа обстановка и след задълбочено обсъждане на аргументите на страните, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Следва да се отбележи, че както правилно е прието и от състава на АССГ, чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ предпоставя издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" на чужденци, от наличието на две предпоставки, първата от които - лицата да отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство, а втората - да притежават виза по чл. 15, ал. 1 от същия закон или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002. Осигуряването на достъп до пазара на труда на работници - граждани на чужди държави се регулира от ЗТМТМ, според чл. 15, ал. 1 от който, такъв достъп се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получаването на положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. В чл. 11, ал. 1 от с. з. са уредени случаите, при които този орган отказва да даде положително становище за достъп, сред които попадат и тези, визирани в т. 6 на посочената разпоредба, в които работодателят, в рамките на една година преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа от процесния тип, има издадено влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2 ЗТМТМ.

С оглед осъществения по-горе анализ и релевантните за спора обстоятелства, в т. ч. че "Маркан" ЕООД има издадено наказателно постановление на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ за допуснато нарушение на забраната на чл. 13, ал. 1 от същия закон - да не се наемат на работа незаконно пребиваващи на територията на Р. Б. граждани на трети страни, влязло в сила на 12.06.2024 г., и в рамките на законово определения с чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ, едногодишен период, е подало заявлението си от 07.01.2025 г. за предоставяне на разрешение на Р. К., поставило началото на процесното административно производство, правилно административният съд приема за законосъобразен отказа за предоставяне на достъп до пазара на труда, а оттам и този за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ.

Във връзка с твърденията в първоинстанционното производство, поддържани в настоящата съдебна инстанция, следва да се има предвид, че не намират основание доводите на касаторите, че след издаване на обжалвания административен акт и до момента на приключване на устните състезания пред административния съд е настъпил нов факт от значение на разрешаване на спора, доколкото на 12.06.2025 г. е изтекла една година от датата на влизане в сила на наказателното постановление, респективно - е отпаднала пречката по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМТМТ за получаване от Р. К. на достъп до пазара на труда, който следвало да бъде съобразен съгласно чл. 142, ал. 2 АПК. С императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ законодателят е задължил изпълнителния директор на АЗ да откаже предоставяне на достъп до пазара на труда в случай, че работодателят, в годината, предхождаща подаване на заявлението, има издадено му и влязло в сила, наказателно постановление. Процесното заявление е подадено от "Маркан" ЕООД на 07.01.2025 г., а наказателното постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание за нарушение на чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ, е влязло в сила на 12.06.2024 г., поради което и в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК съдът приема за правилен атакувания отказ. Без правно значение за дължимата в случая преценка относно законосъобразността на атакувания акт, е последващото изтичане на едногодишния срок, както и заплащането от страна на административно-наказаното лице на наложената глоба. В този смисъл, не е налице никой от твърдяните от касаторите, новонастъпили факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Не намират основание и оплакванията в касационната жалба, че съдът не е отчел, че отказът е издаден в противоречие с целта на закона и не отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Съгласно последната разпоредба, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издаването на административен акт не може да се засягат права и законни интереси, в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Другояче казано, оперативната самостоятелност на органа е ограничена от необходимостта да бъдат съобразени определени, нормативно установени принципи, но приложимите в случая разпоредби на ЗЧРБ и ЗТМТМ не допускат избор на органа между две или повече еднакво законосъобразни възможности. След като чужденецът не отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство, тъй като по отношение на работодателя му е издадено наказателно постановление за нарушение по чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ, влязло в сила по-малко от една година преди подаване на заявлението, то е налице и основание за издадения по последното, отказ за предоставяне на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа". Административната намеса в случая е осъществена при спазване на условията за съразмерност на вредите спрямо преследваната от закона цел, доколкото засягането на интересите на чуждестранния работник е предвидено в закон, насочено е към постигането на легитимна цел, и е пропорционално.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото, основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Поради това на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи следва да бъде присъдена сумата от 102, 26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро, в левова равностойност - 200 /двеста/ лева, представляващи определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32657/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5343/2025 г. по описа на Административен съд-София град.

ОСЪЖДА Р. К., роден на [дата]., гражданин на Индия, и "Маркан" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Самоков, [улица], представлявано от управителя Н. П. Й., да заплатят солидарно на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи сумата от 102.26 /сто и две евро и двадесет шест евроцента/ евро, в левова равностойност - 200 /двеста/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ К. Х.

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ Ц. П.