Нормативен текст

Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.

(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.

(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава може да предяви иск срещу него, включително когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Върху изплатеното по ал. 2 възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.)



Решение №1522/11.02.2026 по адм. д. №12188/2025 на ВАС, IV о., докладвано от съдия Кремена Хараланова
Условия за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа и последици от наказателно постановление за работодателя
чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ предпоставя издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" на чужденци, от наличието на две предпоставки, първата от които - лицата да отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда...
чл. 208 АПК
Свързани разпоредби
Абонирайте се, за да филтрирате по свързани разпоредби.