Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 12115 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуалния представител юриск. Я. К. срещу решение № 5795/14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3556/2020 г. по описа на Административен съд, София – град, с което по оспорване от „А. П. ЕООД – гр. София е отменен АУПДВ № 01 – 2600/323 от 23.01.2020 г., издаден от посочения подател на касационната жалба, с който дружеството е изключено от подпомагане и е установено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 20 805,75 лв., представляващо 50% от общо изплатената сума по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР 2007 – 2013 г. В касационната жалба са релевирани оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В изложението на касационната жалба се твърди и за неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства, което сочи и на оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора мотивите на съдебното решение са вътрешно противоречиви и некореспондиращи с установеното в рамките на административното производство по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане действително фактическо положение. Относно оплакването за нарушение на материалния закон в касационната жалба е налице позоваване на чл. 14, ал.1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., относима към процесната мярка относно изключването на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Твърди се също така, че в обжалваното решение съдът приема констатацията на оспорения акт, че кандидатът не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба за подаване на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компесаторно плащане, като такова заявление не било подадено за 2016 г., но от друга страна е прието, че неизпълнението на това задължение се дължи на причини, квалифицирани като „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ В тази връзка касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че настъпилата законодателна промяна със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ., бр. 61/2015 г.) обуславя прилагането на чл. 47, . 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 г. В посочената разпоредба касационният жалбоподател счита, че не се сочи като форсмажорни или изключителни обстоятелства законодателната промяна. Прекратяването на договора за наем на обработваемите площи не е пряк резултат от промени в приложимото законодателство, а според касатора е следствие от неизпълнение на задълженията на дружеството. В тази връзка се излагат съображения, че 15, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ е даден срок до 01.02.2016 г. да приведат договорите си в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и 4 ЗСПЗЗ, което означавало, че лицето е имало възможност да съобрази дейността си с измененията, за което е бил даден и законов срок, който бил почти една година. За неправилен касаторът счита и извода на съда, че казусът попадал в хипотезата на чл. 2, 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. – отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от него, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В тази връзка се цитира решение по адм. дело № 12569/2011 г. на ВАС. Касационният жалбоподател твърди, че не било изпълнено от земеделския стопанин и второто нормативно изискване на чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ – при настъпване на някое от обстоятелствата по ал. 1 да бъде съобщено на администрацията на ДФ „Земеделие“ в рамките на 10 работни дни от настъпването му, а доказателства в тази насока не са събрани и пред първостепенния съд. Касае се според касатора за кумулативно изискване и неизпълнението му прегражда приложимостта на цитираното изключение – цитира съдебна практика на ВАС по адм. дела № 6895/2017 г., № 5185/2017 г. и № 7983/2016 г. За неправилна счита и преценката на съда на доказателствата по делото, а това е довело и до неправилно прилагане и на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ, както и присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, ако такова се претендира. В депозирана по делото молба от юриск. Я. К. с характер на писмена защита отново се предявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за заплащане на държавната такса, внесена за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба „А. П. ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. К., я оспорва по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени оспорения от „А. П. ЕООД АУПДВ, с който дружеството е изключено от подпомагане и е установено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 20 805,75 лв., представляващо 50% от общо изплатената сума по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, първоинстанционният съд е приел, че настъпилата промяна на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ създава задължение за кандидатите по 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния или общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г., са длъжни в срок до 01.02. 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и 4 ЗСПЗЗ, в противен случай на основание 15, ал. 3 от с. з. договорите се прекратяват. Отразено е в съдебното решение, че дружеството е уведомило административния орган за предсрочното прекратяване на договорите за наем и макар, че то касае мярка 211 предвид, че и двете мери – 211 и 212 се водят на един и същи УРН 592845, то се приема, че органът е бил уведомен и за мярка 212.

Първоинстанционният съд е приел, че законодателната промяна в ЗСПЗЗ, посочена по – горе обуславя прилагането на чл. 47, . 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд и за отмяна на Регламент(ЕО) №1698/2005 г. Според съда касае се за „непреодолима сила“ и за „извънредни обстоятелства“ предвид, че прекратяването на договорите за наем с оглед законодателната промяна в ЗСПЗЗ е непредвидимо обстоятелство за жалбоподателя към момента на подаване на заявлението за подпомагане по мярка 211 за първите три години от петгодишният ангажимент. Съдът се е позовал и на чл. 2, 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. – отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от него, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, поради което „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат.

Между страните по делото няма спор по фактите и те са описани в обжалваното съдебно решение. В тази връзка няма спор, че „А. П. ЕООД е уведомила административният орган за предсрочното прекратяване на многогодишния си ангажимент по договора по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ с оглед посочената по – горе законодателна промяна в ЗСПЗЗ, касаеща ползвателите на пасища, мери и ливади, какъвто е и ответника по касация, които в срок до 01.02.2016 г. са длъжни да изградят животновъдни обекти. Неподаването на такова уведомление и по мярка 212 обосновано съдът е приел, че не представлява нарушение, като се има предвид и че по двете мерки дружеството има един и същи УРН 592845.

Разпоредбата на чл. 47, 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. разпорежда, че не се изисква възстановяване на получена помощ в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. В чл. 2, т, б. „е“ от този регламент за непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати за такива по - специално в случаите, когато е отчуждено цялото стопанство или части от него, ако то не е могло да бъде предвидено при сключването на договора. Посочената по-горе законодателна промяна не е могла да бъде предвидена от страните по договора за наем и именно това е дало основание на същите страни да прекратят този договор. При прекратен договор бенефициерът на помощта по мярка 211 е бил в невъзможност да изпълни поетия през 2016 г. многогодишен агроекологичен ангажимент и по мярка 212. Изискването на 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ го е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по многогодишният агроекологичен ангажимент, не е било и предвидимо към момента на сключване на договора за наем и първо подаденото през 2012 г. заявление по посочената мярка, че такава промяна в законодателството ще настъпи. Затова тя следва да се приеме като извънредно обстоятелство. За нея изрично в съображение 5 от Регламент (ЕС) № 1306/013 г. се предвижда, че за осигуряване на съгласуваност между практиките на държавите – членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочените в същия регламент дефиниции на тези понятия са в неизчерпателен списък с възможност и на други случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Пак в посоченото съображение на цитирания регламент се сочи, че националните органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на СЕС. След като в изричен регламент на ЕС е прието, че не е налице изчерпателен списък на случаите за форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни обстоятелства, не би следвало да се приема и че дефинирането на тези понятия в чл. 15 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изчерпателно, а следва да се преценява за всеки отделен случай в зависимост на доказателствата по конкретния казус. Затова следва да се приеме, че при всеки отделен случай в зависимост от неговата специфика следва да се преценява наличието или не на непреодолима сила и извънредни обстоятелства без да е необходимо тя да се подвежда под една от дадените в регламента дефиниции, като същото се отнася и за дефинираното в 1, т. 3 от ПЗР на Наредба № 11/03.04.2008 г. При заявено от бенефициера на помощта, че е в невъзможност да изпълни новото законодателно решение за изграждане и на животновъден обект и при прекратен договор за наем от 08.10.2012 г. между него и Министерство на земеделието и храните по мярка 211след промяната на 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г., е следвало административният орган да не издава АУПДВ по мярка 212, нито да определя сума за възстановяване, тъй като вече по мярка 211 е приел, че следва да се прекрати договора за наем поради законодателната промяна съгласно чл. 37и, ал.1 и 4 ЗСПЗЗ във връзка с 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61/2015 г.) поради обстоятелства, водещи до невъзможност за изпълнение на договорните отношения, в случая с О. С. и О. С. които не могат да се вменят във вина на нито една от страните. Касае се за извънредно обстоятелство предвид законодателната промяна в ЗСПЗЗ, която поставя ползвателя на помощта в невъзможност да преуреди вече наличните договорни отношения и да създаде животновъден обект. В този смисъл бенефициерът на помощта по мярка 212 не е бил длъжен да подава заявление за 2016 г., а е следвало административният орган да прекрати агроекологичният му ангажимент предвид законодателната промяна и да не определя сума за възстановяване от бенефициера на помощта, така както е сторено с вече прекратения договор по ангажимента на ответника по касация по мярка 211. По сходни казуси е налице съдебна практика на ВАС по адм. дела № 12959/2020 г., № 12358/2020 г., № 5621/2021 г., № 12863/2020 г. и № 2908/2021 г. С тази съдебна практика административният орган не се е съобразил, поради което приетото от първостепенния съд за незаконосъобразност на издадения от него АУПДВ на „А. П. ЕООД, е правилно и обосновано.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, въпреки направеното искане.

Ответникът по касация чрез процесуалния си представител адв. К. не е претендирал разноски и въпреки изхода на делото такива не се присъждат.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5795/14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3556/2020 г. по описа на Административен съд, София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА