Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЛ. М. по адм. дело № 12131/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Юджел, гражданин на Р. Т. чрез адв. М., против решение № 5809 от 14.10.2021 г. по адм. д. № 5228/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу отказ за издаване на виза тип „D“ от 04.06.2021 г., издаден от втори секретар в консулската служба на посолството на Р. Б. в Истанбул, Р. Т.

Касаторът, в касационната жалба, навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът – втори секретар в консулската служба на посолството на Р. Б. в Истанбул, Р. Т. не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна е прието, че със заявление за издаване на виза тип „D“, от 24.02.2021 г. И. Юджел, турски гражданин, е подал до посолството на Р. Б. в Истанбул, Р. Т. искане за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „D“. С обжалвания административен акт е постановен отказ за издаване на виза. Като правно основание на постановения отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл.10, ал. 1, т.17 от ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено, че целта и условията за издаване на виза не са доказани достоверно.

В хода на съдебното производство от МВР, дирекция “Миграция” и ДАНС са изискани и представени доказателства във връзка със заявлението на И. Юджел от 24.02.2021 г. По преписката е посочено, че И. Юджел е посочил фиктивен адрес на пребиваване. На 08.03.2021г. е била извършена проверка от служител на РУ - Ардино на декларирания от чуждия гражданин адрес на пребиваване в Р. Б. от която проверка се установило, че жилището е негодно за обитавано, не е стопанисвано от години и е в процес на разрушаване.

За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че въпреки дадените указания за разпределение на доказателствената тежест, не са представени годни доказателства, опровергаващи направените констатации на длъжностните лица при група „Миграция”, при ОД на МВР, Кърджали, при посещението им на адреса в [населено място], община Ардино, които били обективирани в становище рег. № 292р6392/01.04.2021 г. При тази установеност по делото е преценено като неоснователно и възражението за нарушение на правото на личен и семеен живот. Твърдението за нарушено право на семеен живот във връзка с чл. 8 от ЕКЗПЧ според решаващия съд е неоснователно, доколкото жалбоподателят живее постоянно със семейството си на територията на Р. Т. Приел, че поддържането на семейната среда изисква ежедневни, периодични грижи, съпричастност и лично отношение, каквито не се установяват за семейството на жалбоподателя. Решението е правилно.

В по-голямата си част касационната жалба преповтаря доводите за наличие на обстоятелства, които обосновават издаването на виза „D” за дългосрочно пребиваване в страната и не съставляват пороци на обжалвания съдебен акт.

Неоснователно е първото възражение на касатора, че съдът не е анализирал фактите и обстоятелствата, довели до издаването на обжалвания административен акт. От приложените в административната преписка доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност се налага изводът, че целта и условията за издаване на виза не са доказани достоверно.

В случая, първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на съдебното производство не е оборена тезата на административния орган, че при извършена проверка на посочения от адрес, жилището е в процес на разрушаване и е негодно за обитаване, поради което обосновано е приел, че е даден фиктивен адрес. По делото не са представени доказателства, , които да доказват, че жилището е годно за живеене.

Съдът подробно и всестранно е обсъдил всички доводи на чужденеца, като правилно и законосъобразно е приел, че И. Юджел не е успял да докаже целта и условията за издаването на виза. Направените твърдения, че при предходно издаване на виза за дългосрочно пребиваване, чужденецът е пребивавал на този адрес е ирелевантно в настоящият случай. От приложените копия на неговия международен паспорт се установява, че на него са издавани визи през 2011 г. и 2012 г., но същите не доказват, че тогава И. Юджел е пребивавал именно на този адрес.

Настоящият касационен съдебен състав счита, че правилно първостепенният съд е приел, че при преценка на правото на лицето на семеен живот следва да се съобрази, че съгласно чл. 8, ал. § ЕКЗПЧОС отказът за издаване на виза не представлява потенциално нарушение на основното право на семеен живот на касатора. Правото на семеен живот, прогласено в редица национални и международни актове, директно приложими по силата на ЕКПЧОС, прогласено като основно право на личността в правото на ЕС, намира своето отражение и в разпоредбата на чл. 32 и чл. 46 КРБ. С оглед събраните доказателства, възражението за нарушение на правото на личен и семеен живот, е неоснователно. За да е налице то, нарушението следва да е реално, осъществено в действителност. Издаденият отказ е съобразен с принципите на съразмерност предвидени в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5809 от 14.10.2021 г. по адм. д. № 5228/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов