О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1430

гр.София, 14.12.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил Томов

Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 933 по описа за 2012 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. срещу решение № ІІ-45 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 430 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2012 на Бургаския районен съд от 30.12.2011 г., постановено по гр. д. № 5787 по описа за 2011 г. за осъждане на В. С. Д. в качеството на единствен законен наследник на С. Д. Д. да заплати на М. Г. Д. и Д. Ч. Д. на основание чл. 240 от ЗЗД сумата от 8 500 лв., отменено е решението на Бургаския районен съд в частта, касаеща началния момент, от който лихвата се дължи, като този момент е определен на 29.10.2011 г.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е недопустимо и неправилно-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 2 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Формулира следните два процесуалноправни въпроса: Възможно ли е да се презюмира наличието на сключен договор за заем, без изрично в договора това основание да е договорено? В случая окръжният съд е приел, че между наследодателя на ответницата и неговите...