Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. П. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар П. К. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяР. П. по адм. дело № 12108/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. Л. от гр. Плевен против решение № 535 от 27.10.2021 г. по адм. дело № 632 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-14-50/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен.

Изложените доводи се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Плевен, е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на Н. Л. срещу решение № 2153-14-50 от 23.07.2021 г. на Директора на Териториално поделение Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Плевен, потвърждаващо разпореждане № 11 от 07.05.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е извършено изменение на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.

За да постанови решението си, Административен съд – Плевен е обосновал извод за издаване на оспорения акт при наличие на обосноваващото го правно основание на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО - пенсията е била определена в неправилен размер поради допусната техническа грешка при зачитане на осигурителния доход за периода 01.07.1999 г. - 24.08.2020 г. Промяната е благоприятна за жалбоподателя, тъй като в резултат на изменението размерът на пенсията е увеличен от 315,96 лв. на 317,36 лв. Към жалбата по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО не са приложени нови доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя за придобит осигурителен стаж и доход през периода преди пенсионирането му от 01.04.1999 г. до 31.12.2006 г., поради което не са налице основания за изменение на отпуснатата му пенсия му въз основа на допълнително зачетен осигурителен стаж. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни.

За установяване на придобития осигурителен стаж и осигурителен доход нормите на чл. 40, ал. 1 - 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. На основание чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден съгласно ал. 3 въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

От фактическа страна по делото е установено, че за периода 01.04.1999 г. - 31.12.2006 г. не са подавани данни за жалбоподателя в Регистъра на осигурените лица, осигурителят не може да бъде намерен за проверка на данните от разплащателните ведомости, не са издадени удостоверителни документи обр. УП-2 и УП-3, а трудовата книжка не е оформена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Само редовно оформената трудова книжка, съдържаща всички реквизити, се ползва с официалната удостоверителна сила по чл. 347 от Кодекса на труда. В случая трудовата книжка е без номер, а продължителността на трудовия стаж не е заверена с подписите на главния счетоводител и работодателя „Мекон“ ООД - Плевен.

Искането на жалбоподателя за установяване на осигурителния му стаж чрез разпит на свидетели е недопустимо. Свидетелските показания не са годно доказателствено средство за установяване на факти, пораждащи осигурителни правоотношения. За осигурителен стаж при „Мекон“ ООД - Плевен са зачетени периодите 01.02.1998 г. - 31.03.1999 г., 01.01.2007 г. - 13.12.2010 г. и 01.01.2011 г. - 14.02.2011 г., за които има подадена информация за Регистъра на осигурените лица.

Предвид изложените съображения оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 535 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело № 632 по описа за 2021 г. на Административен съд – Плевен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Папазова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева